Поносимост към храните или вега тест

 

Наскоро мой познат ми сподели, че смята да се подложи на вега тест, тъй като изпитва затруднения с регулирането на теглото, а понякога и дискомфорт след хранене. Бях чувал за този метод, но не съм запознат с подробностите, затова от чисто любопитство реших да проуча повече и ето какво намерих.

Вега тестът е неинвазивен метод за определяне на хранителната непоносимост към различни храни и хранителни продукти. Той е създаден през 50-те години от немския лекар д-р Райнхолд Вол, като първоначално е разработен за диагностика на алергии. Днес се използва най-вече за определяне на индивидуалната реакция на организма към различни храни, добавки и дори химически вещества.

Тестът се основава на измерване на биоелектричната активност на организма. По време на теста човек държи метален електрод в едната си ръка, докато друг електрод се поставя върху акупунктурни точки на другата ръка (обикновено върху пръстите). Тестът измерва електрическото съпротивление на кожата при излагане на различни хранителни екстракти или вещества.

Специален уред се използва, за да регистрира промените в електрическото съпротивление, когато организмът бъде изложен на различни храни. Резултатите от теста показват дали човек има реакция на съответния хранителен продукт и дали той може да бъде възприеман като потенциално проблемен.

Много хора страдат от симптоми като подуване на корема, газове, умора, кожни проблеми или главоболие, без да осъзнават, че те може да са свързани с хранителна непоносимост. Вега тестът помага да се идентифицират храните, които организмът не толерира добре.

Чрез идентифициране и избягване на храни, към които имате непоносимост, можете да облекчите симптомите, да подобрите храносмилането и да постигнете по-добро здравословно състояние.

А вие правили ли сте си такъв тест?

Негодни, полезни... всякакви храни

Минеш ли една възраст започваш да внимаваш с какво се храниш, тъй като проблеми като високо кръвно, висок холестерол, подути крайници, нередовен стомах вече не са ти чужди. Питайте мен! Започнах да избягвам твърде подправената храна, люто и солено. Намалих алкохола и сладките харни.

Прекалено се тревожа за теглото си и се опитвам да спазвам някакъв режим. Храня се възможно най-разнообразно и по препоръки на доктори, доколкото мога - здравословно. Но все имам чувството, че не е достатъчно. Съдейки особено по медиите.

Преди време много популярен бе маргаринът. След това се разбра, че вреди на организма. Преди седмици медиите пък разобличиха, че и маслата, които някои фирми ни предлагат на пазара, не са съвсем годни за консумация. Бях ей на толкова малко да им повярвам, и със сигурност щях, ако дни след това не бяха обявили, че и солта убива и е добре хората да се научат да готвят без нея. После дойде ред и на "истината" за киселото мляко, което не помагало на организма, а го затормозявало, защото той не произвеждал ензим за разграждането му. Ние да не сме китайци, запротестирах аз!?..

Мисля, че медиите наистина доста прекаляват понякога. Да направиш репортаж, в който да изтъкнеш последствията от прекомерното пресоляване на ястието е едно, но да обвиниш продукт, който от край време ние българите смятаме за причина за балканското дълголетие в негоден... това е нещо съвсем различно.

Аз лично смятам, че една храна е колкото полезна, толкова и вредна. Без нея не можем, но не трябва и да злоупотребяваме. Солта е необходимата съставка за нашето здраве. Без нея ще умрем за дни, а прекомерното използване ще ни докара неприятни проблеми. Също като слънцето - то е извор на живот, но ако грее жарко и постоянно същият този живот ще загине.

Смятам също, че медиите очевидно имат прекалено много свободно ефирно време, за да го пълнят с небивалици. Любими са ми репортажите за вредните или полезните храни, в които попитат някоя баба какво мисли за качеството на дадена стока и тя горката каже, че вкусът не е като едно време. Ами, няма и да е, не защото не е същият, а защото с възрастта вкусовите ни качества се променят. Ето защо децата са по-чувствителни, когато хапват. Те могат да усетят сладост или горчивина, която възрастните едва ще доловят.
Остаряваме бавно, неусетно почти...