Васил Лазаров – творчество, изпълнено с живот

Творчество, изпълнено с живот или живот, изпълнен с творчество? При писателя Васил Лазаров и двете значения си кореспондират идеално с неговата личност. Запознавайки се по-отблизо с писменото му слово, почувствах потребност да опозная и човека, който стои зад него.

Васил Лазаров е роден в Самоков на 24 юни 1956 г. Съучредител и изпълнителен директор е на Асоциация "Емпирей". Това е фондация за насърчаване на християнското художествено слово. Участва в литературни кръгове, сътрудничи като редактор на литературни произведения и като член на жури при организиране на литературни конкурси. Автор е на три романа, стихосбирки и сборник с есета.

По време на няколко литературни срещи и представяния на книги, имах възможност да се запозная и разговарям лично с автора. Не останах разочарован, защото пред мен се откри човек с ярък образ. Няма да е прекалено ако кажа, че той носи в себе си светлина, която дарява и на околните. Като един съвременен просветител, Васил Лазаров не само пресъздава миналото по достоверен и увлекателен начин, но и възражда нравствения кодекс на християнството в своите произведения. 

Във всяка една от творбите му ще откриете лайтмотива за човешките добродетели, обвързани с идеологията на християнството. Не си мислете обаче, че има крайно религиозна насоченост в книгите му. Всъщност вярата и хуманизмът са засегнати по един много фин начин, който деликатно разчупва остарелите догми. 

Друг интересен похват на автора е, че във всяка книга включва и нещо биографично. Например някой от героите може да се препокрива като характер с Лазаров, но не и с преживяванията му или обратно. По този начин на читателя се дава възможност да опознае по-добре и писателя, и действащите лица в сюжетите му. 

Освен с творчество, Васил обогатява и поддържа съвременния литературен живот чрез редица дейности. Той е основател и председател на Сдружение на писателите-Самоков,  където със свои колеги-писатели работи и в помощ на млади творци. 

От всичко казано до момента смело мога да обобщя, че животът на Лазаров е изпълнен с творчество, а творчеството му прелива от живот. Радвам се, че все още има хора като него – радетели на българското, пазители на християнското и носители на чисточовешките добродетели.

Увереността ти е присъща по рождение, повиши я – Част 2

Увереност – колко сила има в тази дума. А най-хубавото е, че и ние самите я съдържаме в себе си. Тъй като предния път в блога започнах темата с повишаването на самоувереността, ми се иска и в тази статия да я продължа. Все пак имам още няколко съвета, които да ви споделя, за да се чувствате по-смели.

Да знаете точно какво искате - Разковничето на успеха е да знаете какво искате, да се целите в него, а всичко останало да ви води натам. Помнете, че винаги ще има хора, които не ви разбират, затова и няма да одобряват действията ви и ще ви обсъждат. Но това са нормални неща и не бива да се отказвате при първата критика. Правите го за собственото си щастие, не за хорското мнение.

Ще падате, важното е да се изправите след това – Няма да ви лъжа, поражението понякога е неизбежно. Но пък повече опити дават по-голям шанс за успех. След всяко падане трябва да анализирате причината за него и да го промените. Вярвайте в себе си. Самият факт, че опитвате, е заявка, че искате промяна и рано или късно ще я постигнете. Обградете се от хора, които вече са успешни в това, към което се стремите и се учете от тях.

Не загърбвайте спорта – Доказано е, че редовните тренировки са полезни не само за външния вид, но и за самочувствието, което повишава увереността. Така че намерете време за спорт и бързо ще усетите разликата.

Важен е стилът – „По дрехите посрещат, по ума изпращат“, е казал народът и е много прав. Стилът ви и начинът на обличане играят важна роля за това как ви възприемат околните, а и как се чувствате самите вие. Ако има нещо, което не ви харесва, променете го. Подновете гардероба си, експериментирайте и черпете вдъхновение. В интернет е пълно със съвети и стайлинг идеи, възползвайте се от тях.

Развивайте се и надграждайте способностите си – Научете нов език или изкарайте някакъв курс, който ще развие способностите ви или ще ви даде нови знания. Бъдете в крак със случващото се около вас. Така ще си изградите мнение по актуални теми и ще можете да общувате свободно.

Увереността е качество, което трябва да възпитаваме отговорно и всекидневно. Да намерим златната среда и да не спираме да разширяваме кръгозора си, като в същото време работим върху слабостите си.

Здравей, септември!

Септември месец дойде, а с него и градовете се събудиха за нов живот. Всички хора се върнаха от летните си ваканции и отново започнаха да щъкат по градските улици. Театрите и кината отново започнаха да откриват сезона на новите си продукции, а хората усилено се възползват от оставащото хубаво време, за да се разхождат и да посещават заведения и фестивали на открито, които се организират в градовете им.

 Обичам това време от годината още от ученик, защото началото на септември месец се завръщаха всичките ми съученици от селата си. Аз нямах село и си стоях в града. И това беше изключително скучно време, защото нямаше с кого да излизам да си играя.
Началото на септември обаче те се завръщаха и ставаха луди игри по улиците в квартала.
Сега харесвам да виждам оживлението в града, когато излизам да се разхождам. Приятно е да виждаш, че в един град има живот. Поне на мен ми е много приятно.
Обичам и да пътувам и когато съм минавал сред някои малки градчета, в които е трудно да видиш хора на улицата, усещането е тягостно и тъжно. А дори и да е в най-затънтения край на страната, ако в градчето или селото има живот, усещането е съвсем различно.
Ето за това приветствам този месец с отворени обятия. Защото връща духа и хората обратно. Защото града започва да звучи отново с онзи весел звук на улични музиканти. Ароматът му отново е такъв сладък - на гофрети и вино, а листата, които започват да напускат короните на дърветата напомнят, че скоро градовете ще придобият онази прекрасна украса на пъстроцветен килим от жълти, червени и оранжеви листа.
Здравей, Септември! Благодаря ти, че винаги ми напомняш защо обичам да живея в града и защо хората трябва да общуват с други хора!
До следващия път, когато ще жадувам за прохладата, която носят нощите ти и за усмивките, събрали летни емоции.

Все още има време да направиш нещо велико

Пътят към успеха не винаги се движи в права линия, дори да си от онези целунати от съдбата хора, които наследяват успешен семеен бизнес. Животът е пълен с обрати, днес може да си на върха, а утре, ако не внимаваш, да си на дъното. Обратният вариант също е възможен. Затова не трябва да се отчайваме и да мислим, че щом досега не сме постигнали нещо, за в бъдеще това няма да се случи. Обаче не трябва и да чакаме, а да действаме по въпроса и да хващаме всяка удобна възможност.

Животът не свършва на 25, той едва сега започва и е напълно нормално на тази възраст все още да не сте се ориентирали с какво искате да се занимавате, въпреки че вече имате едно висше образование зад гърба си. Много от вас ще се преориентират към друга професия, като за целта ще трябва да продължат да се учат в движение. Нищо не е загубено.

Знаете ли, че Джоан Роулинг до 31-годишна възраст е била самотна майка, живееща на социални помощи. Тогава написва "Хари Потър", а книгите й стават толкова популярни, че се превръщат в изключително успешна филмова поредица, за която всички сме чували. Какво да кажем за Харисън Форд? До 30-тата си година е бил обикновен дърводелец, а сега – прочут холивудски актьор.

Има време и ти да направиш нещо велико. Не е задължително всички да те познават, важното е ти да почувстваш, че си на правилния път и че това, което правиш, е велико за теб самия.

Остаряваме...

Животът си минава покрай нас неусетно. Ние все едно сме наблюдатели, а не главните действащи лица. В един момент започваш да се чудиш как си стигнал до 50 годишна възраст толкова бързо. Преполовил си едно столетие ей така като на игра, все едно си мигнал с очи два пъти и хоп – вече си на половин век. Ама какво, ама как... и ти сам не си разбрал.

Сякаш миналия ден срещна половинката си, усети първите истински любовни трепети, очите ти заблестяха, искрите захвърчаха. След това дойдоха децата, после пък поеха сами по своя път и семейното гнездо остана някак празно. Тогава трябваше да започнеш живота си наново, да се приспособиш към отсъствието им, което не бе никак лесна задача.

Като се замисля, много неща са се случили за петдесетина години живот, но изглеждат като един миг, когато погледнеш назад и особено когато хубавите моменти преобладават и първо за тях се сещаш. Истински силните преживявания никога не избледняват, точно те изглеждат сякаш са били вчера, а колкото повече от тях имате, ще има и повече точки в миналото, към които да може да се върнете, когато остареете.

Сега си спомних за баба ми навремето, която все ми разказваше едни и същи истории, като й ходих на гости. Питаше ме дали помня, когато за пръв път съм й направил палачинки, и ми разказваше в детайли цялата случка. Точно за това говоря – такъв трогателен за нея момент се е запечатал в съзнанието на баба толкова силно, че тя го помни като нещо щастливо и иска да се връща към него. Сега вече я разбирам.

Негодни, полезни... всякакви храни

Минеш ли една възраст започваш да внимаваш с какво се храниш, тъй като проблеми като високо кръвно, висок холестерол, подути крайници, нередовен стомах вече не са ти чужди. Питайте мен! Започнах да избягвам твърде подправената храна, люто и солено. Намалих алкохола и сладките харни.

Прекалено се тревожа за теглото си и се опитвам да спазвам някакъв режим. Храня се възможно най-разнообразно и по препоръки на доктори, доколкото мога - здравословно. Но все имам чувството, че не е достатъчно. Съдейки особено по медиите.

Преди време много популярен бе маргаринът. След това се разбра, че вреди на организма. Преди седмици медиите пък разобличиха, че и маслата, които някои фирми ни предлагат на пазара, не са съвсем годни за консумация. Бях ей на толкова малко да им повярвам, и със сигурност щях, ако дни след това не бяха обявили, че и солта убива и е добре хората да се научат да готвят без нея. После дойде ред и на "истината" за киселото мляко, което не помагало на организма, а го затормозявало, защото той не произвеждал ензим за разграждането му. Ние да не сме китайци, запротестирах аз!?..

Мисля, че медиите наистина доста прекаляват понякога. Да направиш репортаж, в който да изтъкнеш последствията от прекомерното пресоляване на ястието е едно, но да обвиниш продукт, който от край време ние българите смятаме за причина за балканското дълголетие в негоден... това е нещо съвсем различно.

Аз лично смятам, че една храна е колкото полезна, толкова и вредна. Без нея не можем, но не трябва и да злоупотребяваме. Солта е необходимата съставка за нашето здраве. Без нея ще умрем за дни, а прекомерното използване ще ни докара неприятни проблеми. Също като слънцето - то е извор на живот, но ако грее жарко и постоянно същият този живот ще загине.

Смятам също, че медиите очевидно имат прекалено много свободно ефирно време, за да го пълнят с небивалици. Любими са ми репортажите за вредните или полезните храни, в които попитат някоя баба какво мисли за качеството на дадена стока и тя горката каже, че вкусът не е като едно време. Ами, няма и да е, не защото не е същият, а защото с възрастта вкусовите ни качества се променят. Ето защо децата са по-чувствителни, когато хапват. Те могат да усетят сладост или горчивина, която възрастните едва ще доловят.
Остаряваме бавно, неусетно почти...

Да обиколиш света, летейки

Има хора, за които адреналин и живот на ръба са синоним за ежедневие. Тези хора не се срещат толкова често и затова лесно ги забелязваме, те някак си успяват да превърнат своята най-голяма страст в професия и да се радват на живота малко повече от нас, останалите.

Струва ми се, че този мъж, Хартман Ректор, е точно такъв персонаж. Изглежда, че той наистина обича да скача, облечен със своя уингсют костюм. Превърнал е хобито в професия и освен че то му носи щастие, успял е чрез него и да обиколи света, за да може да лети на все повече и по-различни места. Не за друго, а най-вече за да го снимат.

За нас остава да се наслаждаваме на кадрите, които са заснети по време на полетите на Хартман Ректор. Попаднах на един микс с част от скоковете му през годините и кадрите си струват вниманието. Хвърлете им един поглед, защото, ако се замислим, ще установим, че хората мечтаят още от древността да имат криле като на птиците. На този етап ми изглежда, че уингсютите са най-близкото подобие до нещо такова.


Клипът вижте тук.

Въртележката на живота

Усещате ли как бързо отлита времето? В дни като днешния се чувствам три пъти по-стар, а живял четири пъти по-малко. За това не се сдържах да отделя един пост за неизбежния ход на времето и цикличността на събитията.

Ако не бе работата, която да кара дните ти да минават бързо, ако не бяха семейните проблеми – с жена, с дъщерята, които да хапват от свободното време, сигурно човек щеше да мисли малко повече за себе си и сигурно щеше да има повече неща, която да направи, повече места, които да посети. Щях да се чувствам повече живял... може би. Не, че не може и със семейството, а моето е чудесно и рядко имам с тях някакви сериозни търкания (всъщност жена ми е идеалният партньор и с нея мога да се забавлявам много), но за повечето семейства важи приказката „С деца на море‟ – очите ти да са на четири, защото ще се пързалят на сапуна и ще се изпикаят в сапуниерата.

Това имам предвид. Но не главно заради това понякога се чувствам вехт и прегърбен от постоянното напрежение на битовите отговорности - сметки, данъци, следене на осигуровки, работата с капризни хора... а може би причината е по-скоро, че усещам как животът си отива, тялото ми се променя, а искам да съм вечно в разцвета на силите си. Че кой не иска?  Но от друга страна... като си помисля, може да се каже, че по дух си оставам вечно млад. В младежките години, с другарите вършихме каквото вършихме, младостта ми беше извинение. След това се ожених и като дъщерята порасна пак покрай нея следях младежки страсти и вълнения, което пак ме подмлади. В бъдеше, след като дъщеря ми се омъжи и ме направи дядо, с един внук и на 70 пак мога да младея. Интересна въртележка е животът... Все растеш и си мислиш, че престаряваш, а  после пак се намираш в изхода позиция. Докато стане едно пълно завъртане да се усмихнеш, да се разплачеш и готово – всичко се повтаря. Сватба след сватба, деца след деца... другото няма да го споменавам, че не върви в тази публикация.

Животът днес

Животът по принцип е борба за оцеляване, но в последните години става все по-трудно. По време на Социализма имаше работа за всеки, цените бяха по-ниски и си позволявахме повече неща. Нямаше хора ровещи по контейнерите или спящи на улиците. От тогава насам какво ли не се случи - всеки се опита да поуправлява и с нехайството, и алчността си погубиха икономиката в България. Всеки кандидат-президент и щаба му обещаваха какво ли не, докато ги изберат. Когато спечелят, забравят обещанията си, започват да грабят от джоба на бедния народ. Аз смятам, че ние българите сме търпеливи, дори когато ни тъпчат и смазват, но може би агресията в нас в днешно време е надделяла. Черешката на тортата бяха космическите сметки за ток, които получихме в началото на тази година. За сравнение с предишните ни фактури на новите имаше сто процента отгоре. Моята честитка беше от 395 лева . Как е възможно при положение, че преди това не съм плащал повече от 200 лева. Още повече, че по Коледните и Новогодишните празници бяхме на гости в провинцията, а да не говорим че миналата година имаше дни с по -22 градуса. Тук в моя роден град се провеждат протести, на които присъстват много хора, недоволни от повишените сметки. Отчаянието и немотията предизвикаха протести във всички градове от България. Призива ми към управляващите е да се вземат в ръце и да оформят едно достойно правителство, което да се погрижи за българския народ.