Срещата ми с Иво

 Една от любимите ми функции във Facebook е, че припомня стари публикации, които сме пуснали на този ден в предходните години. Така тази сутрин социалната мрежа ми припомни за срещата ми с Иво Сиромахов, като ми показа и наша обща снимка от преди няколко години. 

Смятам, че Иво няма нужда от представяне. Той е писател, режисьор, сценарист. Спомням си, че тогава гостува в родния ми град, за да представи своята нова книга. След това имаше среща с читателите и отговаряше на всички въпроси. Имах възможността да се запозная лично с него и да поговорим за доста актуални по това време проблеми. 

Тъй като през онази година Иво Сиромахов беше част от журито на известен формат за таланти, нямаше как да не го попитам талантливи ли сме българите. Според него имало много талантливи деца на възраст между 5 и 15 години и виждал едно ново поколение, което расте със страхотни качества в различни сфери - пеенето, танците, фокусите. Той сподели още, че е много важно не само да имаш талант, но и характер, за да можеш да отстояваш това, което имаш като качества. Важно е да имаш и търпението да ги развиваш, да се бориш с цялата завист, която е навсякъде и да се доказваш. За това се изисква много сила, за да отстояваш позицията си. 

Мнението на Сиромахов е актуално и в момента, затова се надявам повече хора да се вслушат в думите му и да отстояват себе си. 

Който търси, намира

Знам, че звучи клиширано, но сам се убедих в правотата на тази древна мисъл. Стреми се към успех и успехът ще те намери. Искай да научиш нещо ново и ще откриваш знания в различни аспекти и форми от различни източници. Обичай, ако искаш да намериш любов. А ако никога не си се стремял към нещо, знай, че именно нищо ще откриеш.

Започнах ли да звуча малко несвързано? Може би да и моля да ме извините, ако е така, но просто съм развълнуван. Вчера, както си вървях на път за вкъщи и си мислех за нещата от живота, попаднах на продавач на стари книги. Макар и по-рядко все още се срещат такива. Опъват маса на тротоара и започват грижливо да нареждат книги и кашончета с книги. Има евтини по левче-два, но има и по-скъпи. Реших да потърся нещо качествено, или нещо, които да привлече вниманието ми. Изведнъж осъзнах, че съм твърдо решен да си купя книга. Тогава я видях! Една, за която само бях чувал, че съществува. Името й е "Мъдростта на вековете", издание на някогашното издателство "Наука и изкуство". Това са почти 600 стр. с грижливо подбрани афоризми, мисли, крилати фрази и най-общо казано от мъдри, та по-мъдри изречения от "30 столетия". Цената се оказа малко по-висока, отколкото си бях навил да дам за спонтанна покупка точно днес, но какво пък. Размислих и прецених, че ако за нещо си струва да дам пари, то е за хубава книга. Така и направих.

Дали мишката ще изяде книжката

Усещането обаче да си насаме някъде, с хартиена книга в ръце, погълнат от съдържанието не може да се сравнява със светещия и натоварващ монитор. Да прелистваш хартиена страница след страница е различно от натискането на бутони на мишката. Хартиената книга и печатните букви предоставят по- различно чувство на четящия. Такова, което не може да се усети докато се взираме в светещия екран.

Съвременните технологии се развиват стремглаво и все по- бързо. Днес все повече и повече използваме компютри. Все по-лесно откриваме информация чрез тяхна помощ. И разбира се, можем да прочетем  и открием почти всичко, което ни вълнува с помощта на нашия компютър и Интернет.

Ако се върнем малко по- назад обаче, във времената, когато все още не разполагахме с  такава модерна и съвременна техника, ще си спомним и какво беше чувството да държиш интересна книга в ръка или всяка сутрин да преглеждаш дневния вестник, докато си пиеш кафето. Днес по- скоро на мястото на вестника и книгата стои лаптопа или таблета. Разбира се, това не е валидно за всички хора, но за повечето е факт.

Вярно е , че можем много по-лесно и бързо да открием някоя книга в електронен формат, но докато я четем на монитора на компютъра си, едва ли бихме усетили тънките нюанси, които авторите искат да ни предадат чрез книгите си.

Въпреки широкото разпространение на дигиталните технологии, все пак мисля обезателно, че мишката няма да успее да изяде книжката.