Влияете ли се от възрастта?

Замисляли ли сте се до колко възрастта на човека до вас ви афектира и ви оказва влияние? За нещо нормално приемаме по-възрастните хора да са по-строги и с повече авторитет, нали? Отнасяме се към тях с по-голямо уважение и в тяхно присъствие по-скоро слушаме, отколкото говорим. Всичко това може би идва от възрастта и дори не е нужно да е предизвикано по друг начин. 

От друга страна, с хора, които са на нашата възраст, ни е много по-лесно да комуникираме и да обменяме идеи. Не за друго, а защото липсва именно този авторитет, който може да е много натоварващ понякога. Липсата му създава предпоставка за едно по-естествено комуникиране без излишно напрежение или бариери, което може да се окаже много по-приятно и по-ползотворно.

Същевременно вие самите може да изпаднете в първия случай – да сте по-възрастният и някой да бъде афектиран от вас. Започва да се случва все по-често в течение на годините и е нещо, с което дори може да ви се наложи да се борите по някое време. Разбира се, има и много случаи, в които е полезно да всявате авторитет, особено ако работите на някоя по-отговорна позиция и имате подчинени. Тогава за вас е важно и от ключово значение подчинените да ви слушат и да правят каквото им казвате.

Истината е обаче, че има хора, които се влияят от по-възрастните без явна причина. Просто са възпитани да се държат по този начин и им е трудно или не желаят да погледнат ситуацията от друг ъгъл.

Не казах всичко до тук с цел да разкритикувам някого. По-скоро беше, за да ви покажа, че винаги има за какво още да се вгледаме в себе си.

Негодни, полезни... всякакви храни

Минеш ли една възраст започваш да внимаваш с какво се храниш, тъй като проблеми като високо кръвно, висок холестерол, подути крайници, нередовен стомах вече не са ти чужди. Питайте мен! Започнах да избягвам твърде подправената храна, люто и солено. Намалих алкохола и сладките харни.

Прекалено се тревожа за теглото си и се опитвам да спазвам някакъв режим. Храня се възможно най-разнообразно и по препоръки на доктори, доколкото мога - здравословно. Но все имам чувството, че не е достатъчно. Съдейки особено по медиите.

Преди време много популярен бе маргаринът. След това се разбра, че вреди на организма. Преди седмици медиите пък разобличиха, че и маслата, които някои фирми ни предлагат на пазара, не са съвсем годни за консумация. Бях ей на толкова малко да им повярвам, и със сигурност щях, ако дни след това не бяха обявили, че и солта убива и е добре хората да се научат да готвят без нея. После дойде ред и на "истината" за киселото мляко, което не помагало на организма, а го затормозявало, защото той не произвеждал ензим за разграждането му. Ние да не сме китайци, запротестирах аз!?..

Мисля, че медиите наистина доста прекаляват понякога. Да направиш репортаж, в който да изтъкнеш последствията от прекомерното пресоляване на ястието е едно, но да обвиниш продукт, който от край време ние българите смятаме за причина за балканското дълголетие в негоден... това е нещо съвсем различно.

Аз лично смятам, че една храна е колкото полезна, толкова и вредна. Без нея не можем, но не трябва и да злоупотребяваме. Солта е необходимата съставка за нашето здраве. Без нея ще умрем за дни, а прекомерното използване ще ни докара неприятни проблеми. Също като слънцето - то е извор на живот, но ако грее жарко и постоянно същият този живот ще загине.

Смятам също, че медиите очевидно имат прекалено много свободно ефирно време, за да го пълнят с небивалици. Любими са ми репортажите за вредните или полезните храни, в които попитат някоя баба какво мисли за качеството на дадена стока и тя горката каже, че вкусът не е като едно време. Ами, няма и да е, не защото не е същият, а защото с възрастта вкусовите ни качества се променят. Ето защо децата са по-чувствителни, когато хапват. Те могат да усетят сладост или горчивина, която възрастните едва ще доловят.
Остаряваме бавно, неусетно почти...