Усещате ли как бързо отлита времето? В дни като днешния се чувствам три пъти по-стар, а живял четири пъти по-малко. За това не се сдържах да отделя един пост за неизбежния ход на времето и цикличността на събитията.
Ако не бе работата, която да кара дните ти да минават бързо, ако не бяха семейните проблеми – с жена, с дъщерята, които да хапват от свободното време, сигурно човек щеше да мисли малко повече за себе си и сигурно щеше да има повече неща, която да направи, повече места, които да посети. Щях да се чувствам повече живял... може би. Не, че не може и със семейството, а моето е чудесно и рядко имам с тях някакви сериозни търкания (всъщност жена ми е идеалният партньор и с нея мога да се забавлявам много), но за повечето семейства важи приказката „С деца на море‟ – очите ти да са на четири, защото ще се пързалят на сапуна и ще се изпикаят в сапуниерата.
Това имам предвид. Но не главно заради това понякога се чувствам вехт и прегърбен от постоянното напрежение на битовите отговорности - сметки, данъци, следене на осигуровки, работата с капризни хора... а може би причината е по-скоро, че усещам как животът си отива, тялото ми се променя, а искам да съм вечно в разцвета на силите си. Че кой не иска? Но от друга страна... като си помисля, може да се каже, че по дух си оставам вечно млад. В младежките години, с другарите вършихме каквото вършихме, младостта ми беше извинение. След това се ожених и като дъщерята порасна пак покрай нея следях младежки страсти и вълнения, което пак ме подмлади. В бъдеше, след като дъщеря ми се омъжи и ме направи дядо, с един внук и на 70 пак мога да младея. Интересна въртележка е животът... Все растеш и си мислиш, че престаряваш, а после пак се намираш в изхода позиция. Докато стане едно пълно завъртане да се усмихнеш, да се разплачеш и готово – всичко се повтаря. Сватба след сватба, деца след деца... другото няма да го споменавам, че не върви в тази публикация.
