Светльо Кантарджиев и Ню Медиа Груп с детски народни приказки от целия свят

Помня сякаш бе вчера, че когато бях малък, обичах да ходя на село при баба и дядо най-вече заради приказните вечери, в които двамата ми четяха всевъзможни истории за далечни кралства, храбри рицари, неземно красиви моми, страшни лами и още, и още. Заспивах развълнуван и сънувах по-цветно и от дъгата, а на сутринта се събуждах с купища въпроси: „Защо не съм принц? Кога ще се оженя и аз за най-красивата девойка в царството? Защо не сме царство? Какво е това република?“ и пр.

Може би, ако не бяха моите баба и дядо, никога нямаше да се запаля така по четенето и писането, а този блог, предполагам, също нямаше да бъде факт. Ето защо отправям адмирации към г-н Светльо Кантарджиев и издателство Ню Медиа Груп, които продължават да радват най-малките читатели с народни приказки от различни краища на света.

Доколкото разбрах, най-новите заглавия „Джак, победителят на великани“, „Мълчаливата принцеса“, „Приказка за котката“, „Принцесата от портокала“ и „Старата къща“ са част от поредицата „Детство мое“, предназначена за малките читатели. Много се зарадвах преди седмица, когато млада майка избираше с момиченцето си, на възраст между 5 и 7 годинки, сред цитираните заглавия в книжарница на центъра. Малката принцеса изглеждаше истински развълнувана и изпиваше с големите си сини очи всяка книжка, попаднала в ръчичките й. Усмихнах се и споделих, че много обичам детските книжки, а тя ми отвърна: „Ти си възрастен, не можеш да четеш нашите книги, защото не ги разбираш.“

Повярвайте, за секунда имах чувството, че говоря със съвременния Малък принц, само че в момичешки вариант. Синеочка бе права. Всяко нещо с времето си предизвиква неповторима емоция.

 * * * 

Детските книжки са за децата, за невинните и мечтателни сърчица, които четат със сърцето и възприемат с душата, а не с разума. Нека не лишаваме хлапетата от тях!