Враждебна среда и социална тревожност

В своето обкръжение имам два типа личности - наперени, самоуверени и горди, които смятат, че светът се върти около тях, и скромни и затворени, трудно приспособими, особено в присъствието на първите. Колкото и да ми се струваше, че греша, се оказа, че мнозинството са онези, които изпитват тревожност на работното място или при общуване в обществото.

Социалната тревожност се изразява в съзнаван страх от комуникация, в усещането, че другите ни гледат пренебрежително, в чувството на малоценност. Обикновено хората, които изпитват тревожност мислят за средата като враждебна - напрегната, заплашителна, потискаща атмосфера, очакват, че ще бъдат тормозени или ще станат за присмех на околните.

Това психологическо състояние може да бъде резултат от напрегнатото ежедневие при проблеми на работното място - несговорчиви колеги или неудовлетворяваща професия. Човекът изпитва малоценност и от липсата на задоволство от работата или непълноценни контакти с колегите. Решението е смяна на среда - служба, обстановката за кратък или по-продължителен период от време. Може би дори смяна на местожителството. Промяната е предпоставка за нов старт и увеличава шанса за отърсване от притесненията, пренареждане на приоритетите и задълженията.

Когато обаче тревожността е в следствие на душевно заболяване, придобито или вродено, лечението се провежда от специалист и с постоянната подкрепа на близките. За възвръщане на човека към нормалния ритъм на живот се изискава повече време, но и силна воля сам да осъзнае проблема и да положи усилията за неговото справяне.

За щастие моите познати са от първия вид - тези, чиято тревожност е резултат от забързаното ежедневие и натрупаните проблеми. Дано новата година им донесе повече спокойствие и увереност.