Когато бях по-млад си спомням, че когато се срещахме на сляпо използвахме един много хубав рефрен от филм - носехме на срещата карамфил увит във вестник. Такова имаше тогава, така правехме. Такива филми гледахме, такава беше модата. Същото е като все едно някой днес да ти каже: "Чакай ме пред Катедралата, ще съм с айфон и оранжеви кецове".
Е, днес ще сте по-красиви, естествено, и навярно срещата няма да е като едно време да се разхождате скромно и момчето да се опитва да разсмее момичето. Днес ще седнете в някое кафене или ще отидете в морската градина където са водните коли и може би павилионите за стрелба и разни други игри. Ще слушате музика на телефона, момчето ще показва клипчета директно от You Tube, а момичето ще се опитва да го разсмее, закача и кокетничи.
Забележете, че тук дори пропускам момента с харесването! Когато бях с 20 години по-млад срещите действително бяха на сляпо и проблемът беше да не се срещнеш с караконджул или крокодил. Тръпката беше наистина голяма. Запознавахме се чрез писма, особено когато бяхме от различни градове или по телефона, а днес с фейсбук се предполага, че предварително сте се видели и харесали. Е, разбира се, ако някои от двамата е по-фотогиничен, отколкото красив и по-добър в писането, отколкото приятен събеседник на живо, нещата пак няма да потръгнат, но поне донякъде знаете какво да очаквате.
Как се променя света! На младите читатели на блога ми ще им е странно това, което пиша, но е защото просто не сте живели в моето време и не сте видели колко голяма е разликата между ПРЕДИ и СЕГА. Преди беше по-скоро като във филма "Брилянтин" с Джон Траволта, днес е като... ами не знам някой от тези бг филмите - "Революция Зет", например. Поне през моите очи. Е, както виждате романтиката е дала път на драми, злободневни проблеми и желание за повече интимност, вместо любов. Различни времена, различни нрави...
Няма коментари:
Публикуване на коментар