Най-печелившите взаимни фондове за първото полугодие: Европа и регионалните пазари изпреварват САЩ

 

Когато погледна назад към първото полугодие, за мен най-важният извод е ясен – Европа взе преднина пред САЩ, и то не само като икономически перспективи, но и по представяне на взаимните фондове. Признавам, очаквах по-силно движение от американския пазар, но вълната от проблеми – търговски войни, рекорден държавен дълг, отслабващ долар – доведе до отлив на капитал. И то не от малки инвеститори, а от гиганти като BlackRock, които вече официално обявиха, че насочват милиарди към Стария континент.

Тази промяна се вижда и у нас. Ако вземем статистиката за първите шест месеца, регионалните фондове в Централна и Източна Европа бяха сред топ изпълнителите. „ДСК РЕГИОН“ например отбеляза доходност над 10%, а „Карол Капитал Мениджмънт“ чрез „Астра Инвест“ реализира близо 9%. В портфейлите им преобладават позиции в гръцки и словенски банки, фармацевтичната Krka и застрахователя PZU – компании, които съчетават стабилност, дивиденти и потенциал за растеж.

Не мога да не отбележа и възхода на ETF-ите. Борсово търгуваните фондове, които следят индекси като ATHEX в Гърция или PX в Чехия, се оказаха сред най-печелившите инструменти. И това не е случайно – пасивната стратегия понякога надминава активното управление, защото елиминира субективните грешки. Даже нашият SOFIX се включи в позитивната вълна, като премина границата от 1000 пункта за първи път от 2008 г. Това даде допълнителен импулс на фондовете, които държат български акции.

В по-консервативния сегмент също има интересни наблюдения. Облигационните фондове се възстановиха, след като пазарът на държавни ценни книжа се стабилизира. Един от най-старите – „Конкорд Фонд 1 Облигации“ – вече над десетилетие поддържа средногодишна доходност около 4%. Може да не звучи впечатляващо, но в свят на несигурни акции това е истинска котва за по-внимателните инвеститори.

По-сложна е ситуацията при смесените фондове. Те по дефиниция балансират между акции и облигации, но през това полугодие инфлацията около 4% изяде голяма част от печалбите им. Добави и таксите за управление, и картината става още по-неблагоприятна. Все пак някои мениджъри намериха добър баланс чрез комбинация от европейски ETF-и и избрани български компании, което им позволи да останат на плюс.

Моето заключение? Парите текат към Европа и особено към Централна и Източна Европа. Тук се отваря ниша, от която българските взаимни фондове могат да спечелят. Те са удобният канал за инвеститори като мен и теб, които нямат директен достъп до чуждите борси, но искат да се възползват от тенденцията. И ако първото полугодие беше знак, то втората половина на годината ще бъде истински тест дали регионът може да се утвърди като новата „гореща точка“ на капиталовите пазари.

Когато болката става звук: какво слушат хората, когато страдат, и защо?

 

Понякога, когато всичко вътре в мен се разпада, не искам да говоря. Не искам прегръдка, нито съвет. Просто пускам музика. Тъжна, сурова, красива музика, която ме разплаква или ме оставя в ступор. Звучи абсурдно – защо търся тъга, когато вече страдам? И защо точно тя ме успокоява?

Оказва се, че това поведение е добре познато на невронауката. Когато слушаме меланхолична музика, мозъкът реагира не като на реална загуба, а като на „симулирана“ емоция. Активират се зони, свързани с емпатия, саморазмисъл и преживяване на социални емоции. Но най-важното: тъжната музика води до високи нива на пролактин – хормон, който облекчава психическото напрежение, сякаш вече сме плакали. Тялото се държи така, сякаш вече е плакало. Получаваме облекчение, без реално да преживеем катарзис. Това не е бягство, а контролирано потъване в болката – с цел преработка.

С други думи, музиката превръща болката в нещо поносимо и структурирано. В нещо, което можем да „изслушаме“ и после да оставим зад нас.

Някои учени твърдят, че това е форма на емоционална регулация чрез естетическо преживяване. Особено при интровертни хора, които преживяват чувствата си дълбоко, но не ги изразяват лесно. Аз съм точно такъв. Затова Бах ми говори повече от всеки психолог. При него меланхолията не е слабост, а величие на болката. Когато слушам St. Matthew Passion, не чувствам себе си слаб – чувствам се част от човешка трагедия, по-стара от мен. Адел пък докосва сърцето ми с простота и автентичност. Нейният глас носи болка, но и достойнство. Someone Like You не е молба, а признание. Тя не иска да върне изгубеното – просто го изпява. А понякога това е всичко, което ни остава.

Arctic Monkeys ми помагат, когато болката вече се е превърнала в ирония и дистанция. No. 1 Party Anthem не е просто тъжна песен – тя е наблюдение на самотата сред хора, опит за бягство чрез повърхностно щастие. И това също е болка – само че с червило и дим.

В българската музика ми се е случвало да пусна БТР – Спасение, когато чувството е гняв. Или Остава, когато тъгата е мъгла, а не буря. При тях музиката е поетична капсула на самота, която не те притиска, а те приема.

Мозъкът има нужда от смислов резонанс, когато боли. Търси израз, който няма как да дойде от ежедневието. Затова тъжната музика е толкова обичана – тя дава форма на хаоса, и за няколко минути болката ни става разбираема. Като текст, като мелодия, като нечий чужд глас, в който за кратко откриваме себе си. И това ни спасява. Без морал. Без рецепта. Само с един звук.

Как светът изолира домовете си: традиции, алтернативи и бъдещето на фасадната изолация

 

Търсех информация за изолациите и от любопитство реших да проверя как се прави това и по света, в различните региони. Оказа се, че няма универсален модел и всичко зависи от климата, бюджета и традициите.

В САЩ и Канада масово използват дървена конструкция с вътрешна изолация – между гредите се слага фибростъкло, целулоза или пяна. Изолацията е между гредите, не отвън, а фасадата е декоративна – винилов сайдинг или дърво. Тя е предимно декоративна и не изолира. В студените щати има и твърда изолация отвън, но тя е част от многослоен подход, включващ и въздушни бариери.

В Западна Европа, особено в Германия и скандинавските страни, се спазват високи стандарти като пасивна къща. Там изолацията е дебела, многослойна, с минерална вата и дървесни влакна, като се избягват термомостове. В Холандия фасадите вече включват фотоволтаици, които и изолират, и произвеждат енергия. В Англия, заради архитектурни рестрикции, изолацията често е вътрешна, със силен акцент върху влагоизолацията.

В Източна Европа и на Балканите традиционно се ползва EPS или каменна вата като външна изолация заради ниската цена и лесния монтаж. Проблемът е, че често се прави непрофесионално и това води до мухъл, загуба на ефективност и разрушена мазилка след няколко години.

В Азия акцентът не е толкова върху изолацията, а повече върху климатизацията и архитектурата, която използва тънки стени и метални конструкции. В Китай пък се въвеждат интелигентни фасади, които се регулират спрямо времето, но това все още е малък сегмент.

В Африка, заради топлия климат, не се използва изолация в класическия смисъл. Там се залага на дебели стени, естествена вентилация, геометрия и ориентация на сградите спрямо слънцето.

Интересното обаче е какво предстои. Вече има аерогел панели – тънки и суперефективни, но все още много скъпи. Има и фасади с PCM материали, които натрупват и освобождават топлина, без да са физическа изолация. Възникват решения с 3D-принтирани стени, зелени фасади с растения, фотоволтаични панели, които са и покритие, и генератор на енергия.

Тенденцията е ясна – бъдещето е на умната фасада. Тази, която не просто пази топло, а генерира енергия, регулира влага, диша, не се нуждае от поддръжка и се интегрира в цялостна концепция за устойчивост.