Защо нямаме желание за секс във връзката

 

Всяка дългосрочна връзка минава през периоди, в които желанието за секс отслабва. В началото всичко е страстно и ново, но с времето ежедневието, напрежението и умората започват да се натрупват. Това не означава, че любовта е изчезнала, но е сигнал, че динамиката между двама души е изместена от другите приоритети.

Стресът остава водещ фактор. Жените често реагират на напрежение с отдръпване – когато са претоварени, умът е зает с работа, грижи за деца или други ангажименти и тялото просто не се „включва“ за интимност. Мъжете по-често използват секса като начин да се отпуснат и да изразходят натрупаната енергия от стреса. Разминаването води до напрежение – той иска близост, тя иска почивка, което често предизвиква чувство на отхвърляне или натиск.

Липсата на време също е съществен фактор. Денонощието не стига за всички задачи – работа, домакинство, грижи за децата и лични ангажименти често оставят спалнята за последната точка в списъка. Умората и липсата на пространство за двамата намаляват желанието за интимност, а вечерните ритуали често се свиват до гледане на телевизия или проверка на телефона, вместо да има време за истинско докосване и разговор.

Интересен подход е да се планира секс като отделно „събитие“. Подобно на редовна среща веднъж седмично, това създава пространство само за двама – без телевизия, без телефони, без разсейване. Когато се определи час и ден, това не е натиск, а инструмент за запазване на близостта. Така желанието се активира, защото тялото и умът получават ясния сигнал, че това време е посветено на нас, като форма на грижа и приоритет, а не на задължение.

Комуникацията извън спалнята е също толкова важна. Когато разговорите намаляват и споделеното време се свежда само до битовите задължения, интимността постепенно угасва. Мозъкът свързва партньора с „повече работа“, а не с удоволствие. Малките промени в ежедневието – жестове, внимание, топлина – възстановяват усещането за близост и желание.

Физиологичните фактори също играят роля. Хормонални колебания, хронична умора или лекарства могат да потиснат либидото. Но често най-големият катализатор за възстановяване на желанието е възстановяването на връзката като цяло – чрез внимание, доверие, разговори и планирани моменти за интимност. Когато тези елементи се комбинират, сексуалното желание се връща естествено, без насилие или чувство за задължение.

Тиктакащото огледало на света

 

Когато за първи път чух за Часовника на Страшния съд, не можех да повярвам, че съществува нещо толкова символично и в същото време толкова сериозно. Името му звучи апокалиптично, сякаш е част от някакъв фантастичен сценарий, но зад него стои реална идея, родена от реални хора, които някога са държали в ръцете си силата да унищожат света. Този часовник е създаден от учените, които са работили по проекта Манхатън – хората, изобретили атомната бомба. След войната те осъзнали колко крехка е границата между знанието и унищожението и решили да създадат символ, който да ни напомня колко близо сме до катастрофата

Часовникът на Страшния съд няма механизъм, няма зъбни колела и стрелки, които се движат сами. Той е идея – метафора за това колко е застрашен светът. Когато стрелките му се приближават до полунощ, това означава, че опасността за човечеството нараства. Полунощ е моментът на края – моментът, в който може да се случи ядрена война, климатичен колапс или нещо друго, което самите ние сме предизвикали

Настройките на часовника се правят от учени и експерти от организацията Bulletin of the Atomic Scientists. Те се събират всяка година и обсъждат състоянието на света – дали сме по-близо до самоунищожение или сме направили крачка назад. Решенията им не са произволни, а се базират на това, което виждаме всеки ден – политическо напрежение, конфликти, оръжейни съревнования, климатични промени, бързо развиващи се технологии, които могат да бъдат едновременно спасение и заплаха

Най-близо до полунощ сме днес – само деветдесет секунди ни делят от символичния край. Това е най-късото разстояние в историята на часовника. Понякога си мисля, че това не е просто предупреждение, а диагноза за човечеството – показва докъде сме стигнали в стремежа си да властваме, без да се замисляме какво губим по пътя. Но може би в това има и нещо добро, защото ни кара да се вгледаме в себе си

Часовникът не е враг, той не е предсказание, а огледало. Показва ни колко бързо се движим към ръба и ни оставя да решим дали ще спрем или ще продължим да вървим. Когато мисля за него, си давам сметка, че стрелките не се движат сами – ние ги местим, с всяко действие, с всяко решение, с всяка война и всяко примирие, с всяка научна стъпка напред и всяко морално отстъпление

За мен Часовникът на Страшния съд е не толкова предвестник на края, колкото напомняне, че имаме избор. Че бъдещето не е фиксирано и че полунощ може никога да не настъпи, ако просто осъзнаем, че стрелките са в нашите ръце.

Обратен брояч за лева: голямото обръщане в евро започна

 

От известно време усещам промяна в нагласите на хората около мен. Все по-често чувам как някой „е обърнал всичко в евро“, как друг е внесъл кеша си в банката, „за да не го мисли“. И ако доскоро разговорите за еврото звучаха като нещо далечно и бюрократично, сега темата е буквално в портфейлите ни. Според последните данни на БНБ, към края на септември 2025 г. левовете в обращение са 27.2 млрд. лв. – с над 10% по-малко спрямо година по-рано. Но реално, ако се извадят сумите в банковите трезори и банкоматите, парите, които наистина „се движат“ между хората, са около 25 млрд. лв.

Само за няколко месеца над 3 млрд. хартиени и метални левове са изчезнали от оборота. Това не е просто статистика – това е ясен знак, че българите започнаха масово да се подготвят за еврото още преди официалната дата на въвеждането му – 1 януари 2026 г. Част от тези пари идват от познатите „спестявания под дюшека“, но голяма част и от бизнеса, който вече няма нужда да държи левове в касите си.

Интересното е, че това не е изолиран процес. В Хърватия – последната страна, приела еврото – за по-малко от шест месеца куните в обращение намаляват с 60%. Тогавашният гуверньор Борис Вуйчич дори прогнозира, че България ще мине през същия сценарий – бързо, рязко и почти без емоция.

Наблюдавам и как хората около мен действат инстинктивно. Част от тях обменят левовете си в евро още сега, за да „изпреварят“ момента. Според данните от БНБ, от юни насам продажбите на евро срещу левове надвишават покупките, а нетно продадената валута вече надхвърля 1.1 млрд. евро. Чейндж бюрата потвърждават – интересът е видимо по-голям.

Други избират по-прагматичен път – внасят левовете си в банките. Повечето банки дори премахнаха таксите за касови вноски в брой, за да привлекат повече депозити. Уникредит Булбанк например отчита 80% ръст на внесените суми от физически лица още през юни 2025 г., като средната сума на вноска е скочила с близо 40%. Не е изненадващо – тези пари автоматично ще бъдат превърнати в евро без никакви такси още в първия ден на 2026 г.

В същото време статистиката на БНБ показва ускорен ръст на овърнайт депозитите – над 15% годишно към август. Това е пряк резултат от вътрешната миграция на кеша към банковите сметки. Интересното е, че не само левовете се „скриват“ в банките – те буквално се пренареждат по системата, подготвяйки се за новата валута.

Ако се погледнат детайлите, ще се види и друго: от май насам са изтеглени близо 9.53 млн. столевки и 15.33 млн. петдесетолевки – това са почти 1.8 млрд. лв. в банкноти, които вече не участват в оборота. Монетите, макар и многобройни, представляват едва 630 млн. лв. – смешно малка част от общата сума.

Лично аз усещам тази промяна не само в портфейла си, а в начина, по който мислим за парите. Хората се учат да гледат на кеша като на преходна форма, не като на сигурност. Банкнотите ще останат още малко, но доверието вече се мести другаде – в цифрите по екрана, в депозитите и в еврото.

До края на годината процесът вероятно ще се ускори още. А когато настъпи януари 2026 г., левът и еврото ще съжителстват за кратко – символично, почти сантиментално. После левът ще остане в историята, както марката, лирата и кроната в други страни. И колкото и естествено да звучи, за мен това си е епохален момент – момент, в който една национална идентичност се превръща в спомен, а една нова реалност започва с курс 1.95583.