На 20 януари (стар стил) в някои райони на България се празнува Петльовден – народен обичай, посветен на мъжкото начало, силата и здравето на момчетата. Макар че днес този празник е по-малко популярен, той носи в себе си дълбоки корени, свързани със символиката на петела и народните вярвания.
Според народните предания, Петльовден води началото си от османското робство и е свързан с опазването на българските момчета от кръвния данък. Турските власти събирали момчета от българските семейства, за да ги обучават като еничари в османската армия.
Легендата разказва, че за да спасят синовете си, българските майки заколвали петел и с неговата кръв бележели вратите на къщите. Това заблуждавало събирачите, че в този дом вече са взели момче, и така много деца били спасени.
В някои части на страната се изпълнява ритуалът по заколване на петел, като кръвта му се събира и с нея се чертае кръст на вратата на дома. Това се прави за защита и здраве на момчетата в семейството.
Майките наричат благословии за здраве – по време на ритуала жените казват: „Да се курдисат (укрепят) момчетата, да пораснат юнаци и да се множат българите!
На този ден се приготвят ястия от петел, като най-често се готви петльова чорба, яхния или печено месо. Семействата се събират, а майките на момчета посрещат гости с хляб, вино и сладки.
Петльовден е уникален български празник, който пази спомена за смелостта на предците ни и значението на мъжкото начало в семейството. Независимо дали се празнува по традиционния начин или с по-модерно тълкувание, той остава част от българското културно наследство.
