От известно време усещам промяна в нагласите на хората около мен. Все по-често чувам как някой „е обърнал всичко в евро“, как друг е внесъл кеша си в банката, „за да не го мисли“. И ако доскоро разговорите за еврото звучаха като нещо далечно и бюрократично, сега темата е буквално в портфейлите ни. Според последните данни на БНБ, към края на септември 2025 г. левовете в обращение са 27.2 млрд. лв. – с над 10% по-малко спрямо година по-рано. Но реално, ако се извадят сумите в банковите трезори и банкоматите, парите, които наистина „се движат“ между хората, са около 25 млрд. лв.
Само за няколко месеца над 3 млрд. хартиени и метални левове са изчезнали от оборота. Това не е просто статистика – това е ясен знак, че българите започнаха масово да се подготвят за еврото още преди официалната дата на въвеждането му – 1 януари 2026 г. Част от тези пари идват от познатите „спестявания под дюшека“, но голяма част и от бизнеса, който вече няма нужда да държи левове в касите си.
Интересното е, че това не е изолиран процес. В Хърватия – последната страна, приела еврото – за по-малко от шест месеца куните в обращение намаляват с 60%. Тогавашният гуверньор Борис Вуйчич дори прогнозира, че България ще мине през същия сценарий – бързо, рязко и почти без емоция.
Наблюдавам и как хората около мен действат инстинктивно. Част от тях обменят левовете си в евро още сега, за да „изпреварят“ момента. Според данните от БНБ, от юни насам продажбите на евро срещу левове надвишават покупките, а нетно продадената валута вече надхвърля 1.1 млрд. евро. Чейндж бюрата потвърждават – интересът е видимо по-голям.
Други избират по-прагматичен път – внасят левовете си в банките. Повечето банки дори премахнаха таксите за касови вноски в брой, за да привлекат повече депозити. Уникредит Булбанк например отчита 80% ръст на внесените суми от физически лица още през юни 2025 г., като средната сума на вноска е скочила с близо 40%. Не е изненадващо – тези пари автоматично ще бъдат превърнати в евро без никакви такси още в първия ден на 2026 г.
В същото време статистиката на БНБ показва ускорен ръст на овърнайт депозитите – над 15% годишно към август. Това е пряк резултат от вътрешната миграция на кеша към банковите сметки. Интересното е, че не само левовете се „скриват“ в банките – те буквално се пренареждат по системата, подготвяйки се за новата валута.
Ако се погледнат детайлите, ще се види и друго: от май насам са изтеглени близо 9.53 млн. столевки и 15.33 млн. петдесетолевки – това са почти 1.8 млрд. лв. в банкноти, които вече не участват в оборота. Монетите, макар и многобройни, представляват едва 630 млн. лв. – смешно малка част от общата сума.
Лично аз усещам тази промяна не само в портфейла си, а в начина, по който мислим за парите. Хората се учат да гледат на кеша като на преходна форма, не като на сигурност. Банкнотите ще останат още малко, но доверието вече се мести другаде – в цифрите по екрана, в депозитите и в еврото.
До края на годината процесът вероятно ще се ускори още. А когато настъпи януари 2026 г., левът и еврото ще съжителстват за кратко – символично, почти сантиментално. После левът ще остане в историята, както марката, лирата и кроната в други страни. И колкото и естествено да звучи, за мен това си е епохален момент – момент, в който една национална идентичност се превръща в спомен, а една нова реалност започва с курс 1.95583.
