Най-хубаво е в България!

Къде ти Запад, къде ти Америка? Защо ни е да живеем по правила и да следваме стриктна дисциплина, като в България си ни е далеч по-добре, отколкото навсякъде другаде по света.

Само у нас си можем да се движим свободно - и като пешеходци, и като шофьори. Ходейки на разходка или бързайки за някъде, можем спокойно да си газим по тревните площи, правейки преки пътеки, можем набързо да пресичаме на червено, да вървим върху вело алеите и ако кошчето за боклук е твърде далече от нас, нищо не ни пречи за удобство да пуснем боклука си на земята. Нали след това спретнати лелки почистват!

Автомобилите у нас могат да се движат преспокойно с превишена скорост, когато се страхуваме, че може да закъснеем, ако ни очакват по спешност. Не е задължително спирането на пешеходни пътеки или намаляване на скоростта, ако има локва близо до автобусна спирка. Ако евентуално извършим нарушение, можем лесно да се разберем със спрелия ни полицай като за изпроводяк му дадем по един ваучер от БНБ - та да се почерпи човека за наше здраве.

Родните улици са богати на реки, кладенци и езера. Ако се изцапате, винаги можете да си измиете краката по път. А най-голямата атракция за туристите са популярните "плочки-изненадки", които разведряват деня им, като свежо ги изплискват до коленете с вода.

България е рай за уличните и домашните кучета. Освен че се разхождат, където пожелаят, могат и да си вършат работата, където им е удобно, без някой служител на реда да заплашва унизително стопанина да мине и прибере отпадъка в пликче.

Най-мили са ми кварталните киоски.  Икономиката на България позволява на дребния и средния търговец да се замогне бързо, като му предлага редица данъчни облекчения. Където и доколкото собственикът прецени, може да издава или не касова бележка. Така държавата осигурява бързо и сигурно израстване на бизнеса.

България е единствената страна, която ти разрешава да си правиш каквото си искаш. Да ходиш, където и както си пожелаеш, да казваш каквото ти е на уста, да влизаш в контакт с всеки, с когото намериш за добре, да развиваш бизнеса си, следвайки собствена схема. Свободията е пълна. За какво ни е изобщо да се местим на Запад. Вижте какво ни е хубаво тук.

Призванието не се намира, а се създава

Да преследваш мечтите си, да живееш пълноценно и да се радваш на успехи звучи наистина примамливо. На колко от вас са казвали, че ако намерите страстта си, нещото, което наистина искате да правите, задължително ще се увенчаете с успех? Щеше да е хубаво по някакъв начин да знаехте за какво сте предопределени и да бяхте сигурни, че точно по този път трябва поемете.

За повечето от вас обаче това, с което се занимават в момента, не е нещото, което навремето са си представяли, че ще правят, а е чиста случайност. Познах ли? По някакво стечение на обстоятелствата сте попаднали в сегашното си поле на действие и то може би ви харесва не по-малкото от нещата, които сте си мислили, че ще вършите като дете. Въпросът тук не е да намерите призванието си, а да го създадете.

Обръщам се към тези от вас, които се чувстват изгубени в работата, която вършат в момента и си се представят някъде другаде. Предполагам си имате някакви критерии какво искате да правите, къде искате да сте в живота и т.н. Това е хубаво нещо, но дали пък не се ограничавате твърде много? Вие в момента търсите нещото, което сте си наумили и за вас то е мечтаната работа. Така не давате шанс на никоя друга работа да ви се хареса. Какво казах, вие сами създавате призванието си и ковете бъдещата си професия.

Разбрахте ли какво имам предвид? Призванието не ви чака някъде там, вие сами го създавате в процеса си на развитие. То дори може да е непозната досега професия, в която вие да сте пионер.

Обезопасяване на дома на възрастен човек

Както родителите ни са се грижили за нас някога, идва момент, в който ролите се разменят и ние трябва да се погрижим за тях. С възрастта те стават по-трудно подвижни и не толкова досетливи, така че отговорността за тяхната безопасност в дома остава наша. Без да звучи обидно, с времето те се превръщат в деца, за които ние трябва да се погрижим и е редно да го направим.

Преди да започнете да правите промени в дома на родителите си, обсъдете го с тях. Понякога възрастните могат да бъдат доста опърничави, а и всеки знае, че те не обичат промени. Наблегнете на това, че леките изменения са за тяхно добро – все пак здравето им е на първо място. С малко късмет и много убеждаване те сами ще стигнат до това заключение.

Започнете с премахването на всичко, в което могат да се спънат. Аз имам един неприятен инцидент по този повод с майка ми, която се беше спънала в черга – беше паднала по лице, рамото й се беше извадило и окото й беше насинено. Досещате се, че оттогава всички черги незабавно изчезнаха. Имаше късмета да се възстанови напълно. Знаете как при старите хора този процес е бавен, а понякога не могат и да се оправят напълно. При подобен инцидент прабаба ми си беше счупила крака и той така и не се оправи – помня как все ходеше с патерици.

Съществува опасност и от подхлъзване, ако в дома на родителите ви има плочки или балатум. Най-доброто решение в случая е мокет – от единия край на пода до другия. Хем ще им пази топло, хем ще ги пази от инциденти.

Банята е най-опасното място за възрастните хора – там вероятността от подхлъзване е най-голяма. Тук горният съвет с мокета очевидно не важи. Затова трябва да монтиране много здрави метални прътове, за които да се държат, особено около душа и тоалетната чиния. Добра идея са и силиконовите подложки за баня, които се залепят с вакум.

Какво може да направите в кухнята? Смъкнете по-важното, ако не и всичкото, съдържание на шкафове и рафтове на по-ниско ниво, където не трябва да се качват на стол, за да го стигнат. Сами разбирате опасността. Газовите котлони са абсолютно забранени! С възрастта паметта им започва да изневерява, така че сещайте се. Минете на електрически.

Ходенето до мазето е забранена територия. Слизането по стълби е проблемно на тази възраст. Може да се наложи да скриете ключа особено ако имате някой инатлив баща насреща си. Помнете, че го правите за негово добро.

Погрижете се за родителите си, дължите им го!

Всеки съвременен човек се нуждае от смартфон

С две ръце заставам зад твърдението в заглавието на днешната си публикация. Всеки съвременен човек се нуждае от смартфон. В противен случай рискува да изостане в технологично отношение и настрана от новините и тенденциите. Не говоря обаче само за професионално използване на "умния" телефон. С всеки изминал ден това джобно устройство се превръща в необходимост в личностен план.

Ще ви дам няколко примери защо да си вземете смартфон, ако все още нямате.

Групови чатове. Дали ще е чрез Facebook, Viber или с друго устройство, но е много по-лесно (и безплатно за разлика от SMS-ите) да си пишете с приятели. Можете да се уговаряте за срещи, излизания или просто да се информирате взаимно за нещо, което е важно или интерсно за всички ви. Аз имам (поне за сега) три такива общи чата - с колегите на работа, със семейството ми и с най-близките ми приятели.

Организирате задачите си по-лесно. Може да нямате такъв навик в началото, но ще го придобиете в последствие. Веднъж започнете ли да си пишете бележки, напомняния, да си попълвате календара и т.н., ще усетите колко голям плюс е това и колко ви улеснява в действителност.

Камерата. Да, доста е удобно да имате хубава камера в телефона си. Можете мигновено да си щракнете някой или нещо за спомен и да снимате клипче, ако ви се прииска.

Четете книги. Гледате виеда. Играете игри. Сваляте си приложения, каквито на вас са ви удобни и т.н. и т.н. Повярвайте ми, като ви казвам, че смартфонът в днешно време не е прищявка, а истинска необходимост.

Готови ли сте за новата година?

Е, вече сме част от 2015-а година. Чакахме я, посрещнахме я, сега остава да решим какво ще правим през следващите 12 месеца...

Лично аз винаги си правя някаква равносметка за миналото, когато настъпи края на декември всяка година, и се опитвам да си представя какво да очаквам в близкото бъдеще. Смятам, че през 2014-а бях активен блогър. Стремях се да пиша на разнообразни теми - социално значими, лични истории, забавни от време на време и т.н. Все пак разнообразието е важно и поддържа интереса :)

През 2015-а не ми се ще да си поставям нереални цели. Вече съм мъж на средна възраст и гледам по-обективно на нещата в сравнение с времето, когато бях по-млад. Погледът ми е по-обективен, по-реалистичен и по-сериозен. Затова през новата година мисля да предприема няколко стъпки, които да бъдат полезни за мен в личен аспект. Ще се постарая да отделям повече лично време за себе си и за близките си. Ще проуча това-онова за здравословното хранене, че вече не мога да живея само на пици като едно време. Може да си изкарам карта за фитнес... или просто да се разхождам по-често пеша вместо да се предвижвам всеки ден с колата. През 2015-а ще се постарая да чета повече книги и да усвоя някое ново умение. Ще следя по-съсредоточено какво се случва в обществото и... не знам какво още. Останалото ще го решавам в движение.

Важното е, че все пак имам някакъв план за Новата година. А вие?