Напускане на бащиното огнище

В наши дни е рядкост човек да прекара целия си живот само в едно жилище. Някои предпочитат да се преместят от бащиния дом и да създадат свой. На други ще им се наложи да живеят под наем по време на студентските години. Има и хора, които прекарват на квартира целия си живот, поради невъзможността да си купят свой дом.

У нас да имаш собствено жилище е нещо много важно, защото според нашите разбирания то ти дава известна степен независимост. На запад хората масово наемат апартаменти и това никак не ги притеснява. Естествено, всеки би искал да има собствен дом, но нашата народопсихология е такава, че едва ли не придобиването на такъв е задължително, затова за някои това се е превърнало в едничка цел на живота.

Но нека са върнем на темата с местенето и напускането на бащиното огнище. Всяко младо семейство трябва да започне самостоятелен живот и то, по мое мнение, извън дома на родителите. Все пак то трябва да се научи само да се грижи за себе си, защото в един момент близките няма да ги има, за да помагат.

Младите хора предпочитат големия град, защото там има повече възможности за реализация. Това за никой не е тайна, поради което търсенето на по-добро бъдеще се превръща в причина хората да се местят. Някои дори прекрачват границите на родината с надеждата за един по-добър живот. Не ги съдя, щом там ще се чувстват по-завършени хора, ценени и добре заплатени, пускам ги. Те поне карат нещата да се случват, въпреки рисковете, които могат да възникнат.

Честно казано, човек трябва да е там, където вярва, че ще се чувства по-щастлив. Ако се абстрахираме от патриотизъм и разни държавни граници и помислим малко по-философски, то това ще се превърне във всеобща истина.

Странни деликатеси от цял свят

В духа на това, че мъжката любов преминавала през стомаха и че храната е изкуство, днес съм решил да пиша за разни необичайни световни деликатеси, на които попаднах. Аз лично не мога да кажа, че съм някакъв изкусен кулинар, но умея да приготвям това-онова. Гладен няма да остана, както се казва.

Нека започнем с Швеция и с техния surstromming, който на практика представлява ферментирала херинга. Можете да я намерите във всеки тамошен супермаркет. Рибата се уловя преди да е пуснала хайвера си, през пролетта, след което се осолява, оставя се за месец да ферментира и се пакетира в консерви. Препоръчва се да се яде с мляко, което е малко странно, мен ако питате. Предупреждавам ви, че ароматът й никак не е от най-приятните.

Пренасяме се в Япония, където ще си хапнем малко риба или по-точно фугу. Това е вид издуваща се риба-балон, която трябва да се приготвя само от сертифицирани експерти, защото е отровна и в противен случай ефектът може да смъртоносен. Лично аз, ако знаех, че е отровна, въобще нямаше да мисля как да я сготвя по неотровен начин, ама... японска му работа.

В Сардиния пък приготвят мухлясало овче сирене на име casu marzu. Да не си помислите, че това е някакво обикновено ферментирало сирене. В него има ларви! Но това не е всичко – то трябва да се консумира, докато те са живи, защото иначе е токсично. Заради здравословните проблеми, които може да причини, е забранено.

Пържените тарантули са традиционни за Камбоджа, или поне така съм чувал. Те се готвят цели с малко сол и чесън. Отвън изглеждат хрупкави, а отвътре лепкави. Мммм... примамливо.

Дали пък този пост не е позакъсняла първоаприлска шега и всички тези деликатеси са измислени? Хмм... Може би.

Който търси, намира

Знам, че звучи клиширано, но сам се убедих в правотата на тази древна мисъл. Стреми се към успех и успехът ще те намери. Искай да научиш нещо ново и ще откриваш знания в различни аспекти и форми от различни източници. Обичай, ако искаш да намериш любов. А ако никога не си се стремял към нещо, знай, че именно нищо ще откриеш.

Започнах ли да звуча малко несвързано? Може би да и моля да ме извините, ако е така, но просто съм развълнуван. Вчера, както си вървях на път за вкъщи и си мислех за нещата от живота, попаднах на продавач на стари книги. Макар и по-рядко все още се срещат такива. Опъват маса на тротоара и започват грижливо да нареждат книги и кашончета с книги. Има евтини по левче-два, но има и по-скъпи. Реших да потърся нещо качествено, или нещо, които да привлече вниманието ми. Изведнъж осъзнах, че съм твърдо решен да си купя книга. Тогава я видях! Една, за която само бях чувал, че съществува. Името й е "Мъдростта на вековете", издание на някогашното издателство "Наука и изкуство". Това са почти 600 стр. с грижливо подбрани афоризми, мисли, крилати фрази и най-общо казано от мъдри, та по-мъдри изречения от "30 столетия". Цената се оказа малко по-висока, отколкото си бях навил да дам за спонтанна покупка точно днес, но какво пък. Размислих и прецених, че ако за нещо си струва да дам пари, то е за хубава книга. Така и направих.

"Седмият син" или кога един впечатляващ трейлър не е достатъчен

Холивудските продукции изобилстват от множество добри, не чак толкова добри и чисто и просто неуспешни такива. Знам, че за да се създаде нещо качествено, в повечето случаи са необходими милиони, та дори и милиарди вложения. Малко са филмите, които са снимани с ограничени бюджети, но са се превърнали в хитове. Сякаш повече са тези, които хем имат стабилна финансова подкрепа, хем не оправдават очакванията по тях.

Нека вземем за пример един филм от 2014 г., който изгледах наскоро. Той е с настина впечатляващ трейлър, който грабва вниманието. Особено ако си човек, който си пада по фантастичните мотиви, митологията и приключенски истории. Става въпрос за продукцията "Седмият син",  чиито сценарий - ако не сте наясно - е базиран на книга. В направата на филма са вложени 95 млн. долара по данни на boxofficemojo, а възвращаемостта в световен план е почти 110 млн. Преди да прибързате със заключенията, нека кажа, че тези цифри не са добри. Печалбата възлиза на едва 15 млн. долара и това е малко. Има филмови продукции, които възвръщат вложенията си двойно и дори тройно. За да се направи продължения на даден филм, правилото е, че предходната част трябва да възвърне вложенията един път и половина.

Аз лично съм разочарован от филма "Седмият син". Напомня ми за онези сценарии, които започват по супер обещаващ начин, но в последствие се претупва развръзката, а краят става изцяло предвидим. Единственото, което се спомена за т.нар. седми син на седмия син е, че той трябва да е седем пъти по-силен от обикновен мъж. Но как, защо, при какви обстоятелства, откъде възниква идеята, кога? Нищо подобно не ми става ясно. Дори не се зачекна мотива за сакралността на числото седем. То можеше да е три, пет, девет и т.н. Аз като съвременен зрител искам малко по-задълбочени сюжети. Ако такъв не може да се направи за 100 мин,, удължете филма - няма нищо лошо в това, ако зрителят ще остана доволен накрая. А като гледам отзивите за "Седмият син" из нета, много хора не са били доволни от видяното.

Ако имах машина на времето...

Какво бихте сторили, ако имахте машина на времето? Бихте ли я използвали за свои облаги? Крайно изкушаващо е да се върнеш предходния ден, знаейки печелившите числа от тотото, нали? Почти съм сигурен, че една голяма част от хората биха се полакомили да обърнат времето в своя полза.

Други обаче, колкото и нелогично да ви прозвучи, няма да се възползват от материалните облаги. Повод за написване на тази статия е дъщерята на един приятел, с когото преди няколко часа пих кафе. Към нас на масата се приближи дъщеря му - студентка в университета, с измъчен поглед и порозовели бузи. Беше ядосана, тъй като по време на лекция доцентът решил да унижи целия курс като задавал на всеки по отделно различни въпроси по материал, който уж трябвало да са прочели, но който още не бил преподаван. Нещо такова. Понеже тя му отговорила на първия въпрос, той я набелязал и цял час я разпитвал. За да й покаже, че не е толкова умна измислял коварни задачи, викал и я смущавал.

Та отчаяното и засрамено момиче се зарече, че ако има машина на времето би се върнала в същия час, знаейки отговорите на всички въпроси и с подготвена реч по повод всичките му обиди, за да го накара да се почувства засрамен от поведението си.

Нещо толкова обикновено. Толкова невинно. Тя би се върнала назад във времето, за да се опита да спаси достойнството си. Колко хора биха го направили? Малцина... и тъкмо за това е добре, че машини на времето не съществуват. Защото в противен случай всичко би се объркало. Едни, по-голямата част, биха я използвали, за да печелят постоянно, други да се връщат назад и променят историята като спасяват близки или свои приятели, трети биха проучвали миналото, пътувайки като прости участници, а четвърти биха искали да надникнат в бъдещето. 

Ако аз имах машина на времето... бих я разрушил. Защото никой не трябва да се меси в работите на пространството. Помислете какво би станало, ако без да иска срещне себе си, остави вещ от бъдещето в миналото или възпрепятства историческо събитие. Това би бил разрушителен темпорален парадокс...