четвъртък, 3 януари 2019 г.

Добро утро

Винаги започвайте деня си с усмивка, а защо не и със смях бъдете благодарни позитивни и добронамерени. Поздравявам ви с тази песен, която ми е много любима. Когато ходя да спортувам винаги си я пускам, питайте и вие и си мислите колко ценен дар всъщност е живота.
Bob Singler - Love generation

сряда, 12 декември 2018 г.

Коледно пазаруване - мисия досадна!

Празниците наближават и все по-настойчиво напомнят, че трябва да набавим подаръци на близките си хора. Телевизиите, радиата и Интернет пространството ни залива с реклами за намаления, промоции и всякакви бързи решения за това какво можем да подарим на най-любимите си същества. И в интерес на истината, колкото и досадни да са на моменти тези непрекъснати реклами, в един голям процент от случаите те помагат изключително много.


Помагат за идеи. Дори да не е точно този продукт, който ни се рекламира в момента, можем да се сетим за нещо подобно, което идеално би паснало на хората, за които търсим подаръци.
В същото време и аз като повечето мъже, не обичам да обикалям по магазините и да търся да пазарувам неща за други хора. Едно, че е доста трудно, друго, че е изключително досадно. още повече покрай празниците, когато всичко живо се е пренесло в МОЛ-овете и търси и дебне за най-изгодната покупка.
Ето защо аз разчитам на онлайн магазините. Да, може би има по-голям риск дали наистина ще бъде продуктът, който сме харесали. Занимаваме се с куриери и плащаме доставки, но в крайна сметка дори и да отидем на място в някой магазин, не е сигурно, че ще намерим пак правилната стока и няма да се налага да я връщаме или сменяме след това.
А онлайн пазаруването се случва от комфорта на дома или офиса, без излишно изнервяне в суматохата от хора и прочие.

Вие как пазарувате за празниците? Споделете с мен личния си опит, ще ми е много интересно да науча нещо ново.

четвъртък, 15 ноември 2018 г.

Дигиталното бъдеще днес



Задвижен от бързото развитие на новите технологии, светът ще търпи грандиозни проблеми през следващите няколко години. Хората ще трябва да се адаптират към бъдещето, за да могат да бъдат успешни за този нов, комплексен и се по-дигитален свят. Изграждането на такива хора е и голямата мисия на най-мащабният форум за дигитална икономика и технологии в Европа. За поредна година София бе домакин на събитието и се превърна в сцена на иноватини изобретения, вълнуващи теми и грандиозни идеи. Технологичният фестивал се проведе под патронажа на президента Румен Радев, който го откри с думите ,,София е точното място за организирането на подобен форум. ,, Защото София и България разполагат с един невероятен капитал - това са нашите млади хора, които с много енергия и интелект дават всичко за развитието на човечеството".

сряда, 17 октомври 2018 г.

Един е театърът на хиляди емоции

Театърът е изкуство, което аз смело мога да кажа, че е вечно. Появило се е преди стотици години и ще продължава да съществува и да радва хората.

Защо театърът е толкова ценно изкуство ли? Отговорът на този въпрос едва ли може да бъде еднозначен. От една страна контактът с актьора е "на живо". Само хора, които са го изпитали ще знаят наистина за какво говоря. Това е енергия, която се носи в пространството. Излиза от актьора на сцената и достига до зрителите, долу по столовете. А те по един или друг начин, със своята сетивност и възприятие на тази емоция, взимат тази емоция и я засилват. Може би десетократно, може би стократно, но тя се връща обратно към актьора на сцената и го зарежда. Зареждат се и всички останали зрители на представлението. Защото по един или друг начин, ние и нашите енергии успяват да си влияят една на друга.

 А самият театър е това - да разкаже истории, да донесе емоции на зрителите. Да може човек да излезе от залата с хиляди въпроси, мисли, прозрения, усещания.

Не случайно актьорите и всички, които се занимават по някаква линия с това изкуство казват, че театъра е една магия. Място, на което чудесата се превръщат в реалност.

Аз лично обичам да ходя на театър и когато гледам нещо, което силно ме впечатли, дълго време оставам зареден и превъзбуден от самата идея за тази постановка. Защото ако крайният резултат е впечатляващ, то процеса на работата и мисълта и творчеството на хората, които седят зад него е толкова привлекателно и вдъхновяващо, че понякога ми се иска да се разрева като 10-годишно момиченце, само от преклонение към човешкия гении.

Да, театърът е магия до която всеки трябва да се докосне!

събота, 1 септември 2018 г.

Здравей, септември!

Септември месец дойде, а с него и градовете се събудиха за нов живот. Всички хора се върнаха от летните си ваканции и отново започнаха да щъкат по градските улици. Театрите и кината отново започнаха да откриват сезона на новите си продукции, а хората усилено се възползват от оставащото хубаво време, за да се разхождат и да посещават заведения и фестивали на открито, които се организират в градовете им.


 Обичам това време от годината още от ученик, защото началото на септември месец се завръщаха всичките ми съученици от селата си. Аз нямах село и си стоях в града. И това беше изключително скучно време, защото нямаше с кого да излизам да си играя.
Началото на септември обаче те се завръщаха и ставаха луди игри по улиците в квартала.
Сега харесвам да виждам оживлението в града, когато излизам да се разхождам. Приятно е да виждаш, че в един град има живот. Поне на мен ми е много приятно.
Обичам и да пътувам и когато съм минавал сред някои малки градчета, в които е трудно да видиш хора на улицата, усещането е тягостно и тъжно. А дори и да е в най-затънтения край на страната, ако в градчето или селото има живот, усещането е съвсем различно.
Ето за това приветствам този месец с отворени обятия. Защото връща духа и хората обратно. Защото града започва да звучи отново с онзи весел звук на улични музиканти. Ароматът му отново е такъв сладък - на гофрети и вино, а листата, които започват да напускат короните на дърветата напомнят, че скоро градовете ще придобият онази прекрасна украса на пъстроцветен килим от жълти, червени и оранжеви листа.
Здравей, Септември! Благодаря ти, че винаги ми напомняш защо обичам да живея в града и защо хората трябва да общуват с други хора!
До следващия път, когато ще жадувам за прохладата, която носят нощите ти и за усмивките, събрали летни емоции.