Основната цел на всеки бизнес е печалбата. Успехът, обаче, се крепи на много повече от това. Тези печалби трябва да бъдат инвестирани стратегически в развитието на бизнеса - компаниите, които не се стремят към надграждане рано или късно биват изместени от пазара.
Но в какво се състои развитието на една компания?
За да разберем отговора на този въпрос, на първо място трябва да погледнем къде можем да изгубим тези печалби. Всеки собственик на компания се е сблъсквал с проблеми по отношение на събирането на дължими суми от страна на бизнес клиенти и граждани. Какво ни костват тези липсващи доходи, освен част от печалбите ни? За информация можем да се обърнем към ежегодното проучване на ЕОС Груп, „Навици на плащане в Европа“, в частност – резултатите за България през 2019 г.
Най-големият проблем, с който се сблъскват българските фирми вследствие несъбрани вземания (след загубата на печалби), е недостигът на ликвидност – 48%. Почти веднага след това се нареждат по-високите разходи за лихви, според 47% от анкетираните. За 28% от тях, последиците са по-сериозни – спад или замразяване на инвестициите. 27% определят несъбраните вземания като причина за невъзможност за създаване на нови работни места, а 25% компенсират за изгубените доходи чрез повишаване на цените на услугите си. Цели 24% от компаниите в България се чувстват заплашени от фалит поради просрочени дългове – значително повече, отколкото в Европа като цяло (около 15%).
За да се справят с тези проблеми, 48% от българските фирми се обръщат за помощ към агенциите за събиране на вземания. През 2019 г. , колекторските агенции в България са успели да възстановят 11,1% от годишния оборот на своите клиенти, което ни нарежда на второ място в Европа след Русия.
Възстановените средства най-често биват използвани за погасяване на собствени задължения на фирмата – в 57% от случаите, показва проучването на ЕОС. 51% от българските бизнеси ги влагат в създаването на нови работни места, а 41% насочват тези средства към пазарното разрастване на предприятието си. Останалите използват събраните вземания за инвестиции – в научна и развойна дейност (27%) и на финансовия пазар (23%).
Струва си да се упомене, че навиците на плащане в Европа, включително и България, през 2019 г. са по-добри от всякога. Проучването на ЕОС Груп разкрива, че 77% от фактурите в България се плащат навреме – с един процентен пункт повече от 2018 г. Броят на просрочените фактури е спаднал до 19%, а несъбираемите остават на 4%. Европейците са все по-отговорни в платежните си навици, а в случаите на изостанали плащания, можем да се доверим на колекторски агенции като ЕОС Матрикс България за намиране на решение.
сряда, 6 ноември 2019 г.
сряда, 9 октомври 2019 г.
Избор ли е щастието?
Със сигурност голяма част от нашето щастие зависи от личния ми избор, но си струва да се помни, че съществуват два вида щастие. Първият е щастие, което зависи от някаква ситуация. Човекът с наднормено тегло знае, че ще бъде щастлив, ако отслабне. Бедният знае, че парите ще му донесат щастие. Самотният може да си представи колко щастие ще изпита, когато намери любов. Това са щастливи преживявания, които се стимулират от отношението, което имаме към живота. Но това са преживявания, чиято противоположност носят нещастие - ако добрата форма, парите или любовта не дойдат, въпреки всичките ви усилия, няма да изпитате това щастие.
Вторият тип щастие е резултат от сплотеността на човек със своето вътрешно Аз; независимо от това какви успехи постига или е постигнал, човекът се чувства щастлив, че действа според вътрешната си истина, а не според чуждата. Безспорно е, че тези две състояния и двете могат да бъдат преведени като "щастие", но те са различни преживявания – тук можем да ги разграничим на "щастие" и "блаженство". Но независимо как решим да ги наречем, едно е сигурно: можем да решим да постигним първия тип щастие, но да се провалим, а за второто решението е изцяло наше.
неделя, 18 август 2019 г.
История с щастлив край
Може би няма човек, който да не е чул историята за малкото ангелче Александър- Робърт, който се нуждаеше от спешна трансплантация на черен дроб, за да може да живее, едно бебче, невинно, чисто и благословено.
За щастие, операцията е минала успешно. Бебето се възстановява. Тук в тази история проблема не е в намирането на донор, бащата на това дете безкористно и смело става донор. Та кой родител не би го направил за детето си? Тъжното в тази история е непосилната сума за това младо семейство, за да се извърши операцията. Добре, че ние българите сме човечни и все още успяваме да отделим дори и малко от залъка си, за да помагаме на хората в нужда, защото ако за нас е малко, за тези родители това е безценно, защото това ще спаси рожбата им. Чудесно е че в крайна сметка всичко завърша добре. Има обаче едно нещо, което не ми дава мира и честно казано ужасно много ме огорчава и това е бездействието на институциите. Защо се налага тези хора да молят за помощ, а институциите са безсилни? Защо се дават милиони и милиарди за щуротии, не и за спасяването на човешки животи? Добре, че българина все още се обединява около някоя кауза, за да помага. Много е тъжно когато хората са безсилни и се намират в безизходица, защото не намират подкрепа в държавата и институциите.
Но стига толкова негативизъм, както казах, най-важното е че това прекрасно създание е добре и му е даден шанс за живот, а на родителите му пожелавам цялото здраве и щастие на Земята.
За щастие, операцията е минала успешно. Бебето се възстановява. Тук в тази история проблема не е в намирането на донор, бащата на това дете безкористно и смело става донор. Та кой родител не би го направил за детето си? Тъжното в тази история е непосилната сума за това младо семейство, за да се извърши операцията. Добре, че ние българите сме човечни и все още успяваме да отделим дори и малко от залъка си, за да помагаме на хората в нужда, защото ако за нас е малко, за тези родители това е безценно, защото това ще спаси рожбата им. Чудесно е че в крайна сметка всичко завърша добре. Има обаче едно нещо, което не ми дава мира и честно казано ужасно много ме огорчава и това е бездействието на институциите. Защо се налага тези хора да молят за помощ, а институциите са безсилни? Защо се дават милиони и милиарди за щуротии, не и за спасяването на човешки животи? Добре, че българина все още се обединява около някоя кауза, за да помага. Много е тъжно когато хората са безсилни и се намират в безизходица, защото не намират подкрепа в държавата и институциите.
Но стига толкова негативизъм, както казах, най-важното е че това прекрасно създание е добре и му е даден шанс за живот, а на родителите му пожелавам цялото здраве и щастие на Земята.
петък, 19 юли 2019 г.
Почивката
Вече е лято, всички сме се приготвили за почивка и слънчеви бани, жадуваме да зърнем морето или планината, само да сме далеч от офиса. Къде предпочита да почива българина? Не мога да отговарям за всички, но ще ви разкажа за моята почивка.
Всяко лято имаме късмета да посещаваме по няколко пъти морето. И нашето, и гръцкото. Тази година обаче почивките ни са по-ограничени, заради по-големия обем от работа. Дойде време да планираме малкото почивка, която успяхме да си "откраднем" и се чудихме къде да се настаним- на нашето Черноморие, или на гръцкото. Започнахме да слагаме на кантар плюсовете и минусите и на едното, и на другото, няма да е изненада, като ви кажа, че спечели Гърция. Да, сега ще се обоснова. Миналата година бяхме на Златни пясъци, въпреки намалените цени на шезлонги със семейството ми платихме 26 лв. за чадър, два шезлонга и масичка, все пак предпочитаме да ни е удобно. Решихме да си вземем нещо освежаващо за пиене от близкото барче и там платихме още около 15 лв. Един плаж ни излиза грубо 40 лева. Плажът беше мръсен, фасовете на хората бяха навсякъде, а до 12 часа нямаше как да се стигне до водата, защото беше окупирано от налягали хора, водата беше мътна, а в близост се виждаха как се стичат обратните води от близките хотели. Изкарахме един ден на плажа, останалото време предпочетохме да прекараме на басейна в хотела. Магазините продават доста скъпо и доста стара стока, но все пак е по-евтино от Южното Черноморие. Ресторантите не мога да кажа, че са превъзходни, но все пак са добри, цените що годе нормални. Хотелите има и много големи и луксозни, има нормални, има и мизерни, цените са приемливи, но все пак не задоволяват напълно нуждите. Това пак си е лично мое мнение. Тази година успяхме да посетим само Гърция. Да, хотела е двойно по-скъп от този, в който спахме на Златни пясъци, но спокойствието, тишината, чистотата и удобствата напълно си заслужаваха цената. Плажа, какво да кажа за него? Срещу 6 евро, или грубо казано 12 лева, цялото ми се любуваше на прекрасен, чист пясък, на страхотни балдахини, невероятна вода, доста плитка и дори имахме освежаващи напитки, ледено фрапе с ледена вода. Плажът си има собствен паркинг, хората са се погрижили да осигурят сянка дори на автомобилите ни. Да, там също имаше много хора, но на фона на цялата идилия, успяваш да се изключиш от Света. Храните в магазините тази година бяха сравнително по-ниски от миналата година и дори имаше продукти, които са точно толкова, колкото струват и в България, но да си призная лично според мен качеството е доста по-добро от това в родните магазини. Както на всякъде в чужбина , ресторантите излизат по-солено за изхранване, но и в Несебър не е евтино, така, че може да се конкурират, но пък гърците винаги предоставят комплимент на клиентите, диня, безплатен десерт или фъстъци с чипс за бирата. Честно казано трудно бих се върнал на нашето Черноморие. Посещавахме и много от свободните плажове, пълнихме хладилната чанта, хората са предоставили страхотни сламени чадъри и цял ден никой не те притеснява.
Честно казано, въпреки малкото време, което имахме си изкарахме прекрасно, далеч от шума, далеч от работата, беше прекрасно. Обичам родното море, но докато не се подобрят условията за летуване ще продължим да посещаваме съседното. Все пак аз съм човек със семейство и имаме нужда от спокойствие, а не шумни барове и заведения.
Всяко лято имаме късмета да посещаваме по няколко пъти морето. И нашето, и гръцкото. Тази година обаче почивките ни са по-ограничени, заради по-големия обем от работа. Дойде време да планираме малкото почивка, която успяхме да си "откраднем" и се чудихме къде да се настаним- на нашето Черноморие, или на гръцкото. Започнахме да слагаме на кантар плюсовете и минусите и на едното, и на другото, няма да е изненада, като ви кажа, че спечели Гърция. Да, сега ще се обоснова. Миналата година бяхме на Златни пясъци, въпреки намалените цени на шезлонги със семейството ми платихме 26 лв. за чадър, два шезлонга и масичка, все пак предпочитаме да ни е удобно. Решихме да си вземем нещо освежаващо за пиене от близкото барче и там платихме още около 15 лв. Един плаж ни излиза грубо 40 лева. Плажът беше мръсен, фасовете на хората бяха навсякъде, а до 12 часа нямаше как да се стигне до водата, защото беше окупирано от налягали хора, водата беше мътна, а в близост се виждаха как се стичат обратните води от близките хотели. Изкарахме един ден на плажа, останалото време предпочетохме да прекараме на басейна в хотела. Магазините продават доста скъпо и доста стара стока, но все пак е по-евтино от Южното Черноморие. Ресторантите не мога да кажа, че са превъзходни, но все пак са добри, цените що годе нормални. Хотелите има и много големи и луксозни, има нормални, има и мизерни, цените са приемливи, но все пак не задоволяват напълно нуждите. Това пак си е лично мое мнение. Тази година успяхме да посетим само Гърция. Да, хотела е двойно по-скъп от този, в който спахме на Златни пясъци, но спокойствието, тишината, чистотата и удобствата напълно си заслужаваха цената. Плажа, какво да кажа за него? Срещу 6 евро, или грубо казано 12 лева, цялото ми се любуваше на прекрасен, чист пясък, на страхотни балдахини, невероятна вода, доста плитка и дори имахме освежаващи напитки, ледено фрапе с ледена вода. Плажът си има собствен паркинг, хората са се погрижили да осигурят сянка дори на автомобилите ни. Да, там също имаше много хора, но на фона на цялата идилия, успяваш да се изключиш от Света. Храните в магазините тази година бяха сравнително по-ниски от миналата година и дори имаше продукти, които са точно толкова, колкото струват и в България, но да си призная лично според мен качеството е доста по-добро от това в родните магазини. Както на всякъде в чужбина , ресторантите излизат по-солено за изхранване, но и в Несебър не е евтино, така, че може да се конкурират, но пък гърците винаги предоставят комплимент на клиентите, диня, безплатен десерт или фъстъци с чипс за бирата. Честно казано трудно бих се върнал на нашето Черноморие. Посещавахме и много от свободните плажове, пълнихме хладилната чанта, хората са предоставили страхотни сламени чадъри и цял ден никой не те притеснява.
Честно казано, въпреки малкото време, което имахме си изкарахме прекрасно, далеч от шума, далеч от работата, беше прекрасно. Обичам родното море, но докато не се подобрят условията за летуване ще продължим да посещаваме съседното. Все пак аз съм човек със семейство и имаме нужда от спокойствие, а не шумни барове и заведения.
понеделник, 3 юни 2019 г.
Изненади
Лятото дойде, ние хората започнахме, както винаги да се оплакваме от жегата, всъщност, аз също съм един от тези хора. Жегата дойде толкова рязко, че не успяхме да привикнем на високите температури. Все пак както беше 17 градуса на следващия ден стана 27.
Винаги ми е било интересно, как в България, винаги нещо ни изненадва. Нека поясня какво имам предвид. Зима е, една седмица по-рано синоптиците алармират, че студения циклон идва към България и в следващите дни започват снеговалежи в цялата страна. И това се повтаря цяла седмица поне по 10 пъти на ден. Обаче, видиш ли, точно наваля снега, затрупа пътища, села са откъснати от света, десетки катастрофи заради непочистени пътища и разбира се управляващите казват, че зимата ги била изненадала. Е чак пък изненада... Същото се случва и тези дни. Лято е, задух, горещина, от една седмица синоптиците съобщават, че времето се разваля и ще валят обилни дъждове, обявен е код жълто. Да, не заваля още в първия съобщен ден, а на следващия. Какво се случва? Улиците са наводнени, подлезите са наводнени, светофарните уредби не работят и лятото отново ни изненада. Това може само тук, в нашата мила родина да се случи. Имахме ракети срещу градушки, е и градушка ни удари. Десетки видеоклипове бяха публикувани из мрежата, относно изсипалия се дъжд и наводненията. На някои хора им беше доста забавно, но на мен ми е малко тъжно. В 21 век, при положение, че са изобретени роботи и какви ли още не чудеса, да не можем да се справим с един пороен дъжд и да стават наводнения, ами добре, вие сте с автомобили, но има хора, млади, възрастни, нямат коли, как те да се придвижат до домовете си? Ами децата? Тъжно е защото не мислим за подобни ситуации, изхвърляме всевъзможни боклуци не където трябва, шахтите се запушват и положението става бедствено. Един ден ми се случи нещо доста неприятно, трябваше да взема детето си от градина. Валя отново пороен дъжд, колата ми беше на ремонт, бързах, за да не остане детето ми само в детското заведение. Пътят ми обаче минаваше през подлез, когато се запътих, почти тичайки, бях неприятно изненадан, защото подлеза беше наводнен, трябваше да заобиколя близо 500 м., за да отида до светофара, за да пресека на отсрещната страна. Вече тичайки едва стигнах до градината, взех детето, успокоих се, но дойде още по-трудната част, от къде да мина с детето, като целият ни път до вкъщи беше в огромни и дълбоки локви? Грабнах детето на ръце и се отправих към вкъщи, молейки се да не паднем в някоя локва, или да не ни измокри някой преминаващ автомобил. Та на мен не ми е смешно, когато в 21 век се случват подобни неща.
Надявам се, че един ден метеорологичните условия няма да ни "изненадват" толкова. А сега ви пожелавам слънчеви и усмихнати дни, с по-малко дъждове.
Винаги ми е било интересно, как в България, винаги нещо ни изненадва. Нека поясня какво имам предвид. Зима е, една седмица по-рано синоптиците алармират, че студения циклон идва към България и в следващите дни започват снеговалежи в цялата страна. И това се повтаря цяла седмица поне по 10 пъти на ден. Обаче, видиш ли, точно наваля снега, затрупа пътища, села са откъснати от света, десетки катастрофи заради непочистени пътища и разбира се управляващите казват, че зимата ги била изненадала. Е чак пък изненада... Същото се случва и тези дни. Лято е, задух, горещина, от една седмица синоптиците съобщават, че времето се разваля и ще валят обилни дъждове, обявен е код жълто. Да, не заваля още в първия съобщен ден, а на следващия. Какво се случва? Улиците са наводнени, подлезите са наводнени, светофарните уредби не работят и лятото отново ни изненада. Това може само тук, в нашата мила родина да се случи. Имахме ракети срещу градушки, е и градушка ни удари. Десетки видеоклипове бяха публикувани из мрежата, относно изсипалия се дъжд и наводненията. На някои хора им беше доста забавно, но на мен ми е малко тъжно. В 21 век, при положение, че са изобретени роботи и какви ли още не чудеса, да не можем да се справим с един пороен дъжд и да стават наводнения, ами добре, вие сте с автомобили, но има хора, млади, възрастни, нямат коли, как те да се придвижат до домовете си? Ами децата? Тъжно е защото не мислим за подобни ситуации, изхвърляме всевъзможни боклуци не където трябва, шахтите се запушват и положението става бедствено. Един ден ми се случи нещо доста неприятно, трябваше да взема детето си от градина. Валя отново пороен дъжд, колата ми беше на ремонт, бързах, за да не остане детето ми само в детското заведение. Пътят ми обаче минаваше през подлез, когато се запътих, почти тичайки, бях неприятно изненадан, защото подлеза беше наводнен, трябваше да заобиколя близо 500 м., за да отида до светофара, за да пресека на отсрещната страна. Вече тичайки едва стигнах до градината, взех детето, успокоих се, но дойде още по-трудната част, от къде да мина с детето, като целият ни път до вкъщи беше в огромни и дълбоки локви? Грабнах детето на ръце и се отправих към вкъщи, молейки се да не паднем в някоя локва, или да не ни измокри някой преминаващ автомобил. Та на мен не ми е смешно, когато в 21 век се случват подобни неща.
Надявам се, че един ден метеорологичните условия няма да ни "изненадват" толкова. А сега ви пожелавам слънчеви и усмихнати дни, с по-малко дъждове.
Абонамент за:
Публикации (Atom)