Сълзите на силния пол

 

Да се смята, че мъжете не плачат, е стереотип, който трябва да бъде изкоренен. Мъжете плачат. Понякога много. Това не е грешно, не е и слабост, а проява на една красива емоция. 

Нима никога не сте виждали бащите си да плачат? Не потекоха ли сълзите им от гордост, когато завършихте образованието си или когато създадохте семейство? Нима и вие не проронихте сълзи, когато за първи път поехте в обятията си новороденето си дете? 

Мъжете плачат. Понякога тези сълзи са от радост, друг път от горчивина и натрупана болка. Разликата е, че мъжете плачат когато са сами и когато има сериозен повод. Причината, може би, се корени в генетично заложената гордост никой да не види слабостта им. Защото сълзите се приемат за слабост, показват, че човек е уязвим. За мен не е точно така – сълзите започват да текат, когато човек е бил силен прекалено дълго време и те идват, за да изпълнят ролята си на отдушник. 

Мъжете също са емоционални, не по-малко от жените, но изразяват своите чувства по по-рационален начин. Въпреки модерното общество в наши дни, нека си признаем – борбата между половете не е приключила. Затпва мъжете явно искат да запзят правото си за ронене на сълзи само когато са сами. 

На друго мнение е психиатърът Патрик Лемуан. Според него днес никой не изисква от силния пол очите им да са сухи, а сърцето твърдо, за да отстояват мъжествеността си. Лемуан смята, че тази сдържаност при мъжете е наложена още в детските години. Всяко малко момченце е чувало поне веднъж от родителите си, че мъжете не плачат и затова не бива да тъжи за даден повод, вещ или поради друга причина. 

След това, повече или по-малко съзнателно, те се сдържат. Това поведение се дължи главно на факта, че по традиция жените са по-склонни да изразяват емоциите си. Те имат привилегията да се наричат „слабия пол“, а аз бих заменил слабост с нежност, но това ще бъде друга тема в блога. 

Въпреки всичко, плачът не е задължение, не е привилегия или слабост, това е емоция, чисто човешка, която на никого не е чужда. Сълзите пречистват емоциално и носят душевен катарзис. Замислете се над това. Не е срамно.

Чаят или кафето – вечната дилема

 

Сутрините може би са най-стресиращото време от денонощието. Никак не ни харесва да ставаме рано, но когато най-сетне се решим да станем от леглото, в кухнята ни очаква ароматна дилема – чай или кафе? Повечето от нас вече са напарвили избора си. Едни са ревностни защитници на кафето, а другите обожават да пият чай, заради многобройните му ползи. Коя напитка е по-полезна и с повече свойства? Нека разгледаме няколко факта за тях. 

Кафето безспорно е по-добрият и ефикасен начин да се събудим сутрин. То е като магия за нашия организъм – една чаша и вече сме готови да извършваме ежедневните си задължения със замах. Има обаче един огромен недостатък – безсънието. Пиещите кафе изпитват трудност да заспят, веднага щом положат глава на възглавницата, те са по-тревожни и заспиват по-трудно (ако разбира се прекаляват с кофеина). 

Чаят е щадящ нервната система и стомаха. Той е изборът на много хора, които имат проблем със стреса, заспиват трудно или са тревожни, поради което не е добре да консумират кофеин. Чаша ароматен чай действа успокояващо и е също толкова приятна, колкото и чаша кафе. Въпрос на вкус. 

Хората, които консумират чай, се справят по-лесно в стресови ситуации, като говореното пред много хора например. Ново противоречиво откритие за кафето гласи, че то може да предотварти депресия и да помогне за устойчиво психическо състояние, противно на схващането, че „изпилва” нервната система. 

Е, какъв е вашият избор, чай или кафе?

Ново удобство в транспорта

При споменаването на тротинетка в съзнанието ми веднага изникваше асоциацията с детско забавление. Представях си някое хлапе, което по цял ден пърха на нея и пречи на движението. Мнението ми се промени, когато по ирония на съдбата и аз започнах да се придвижвам с тротинетка. 

Като всяка кола, купена на старо, моято също прекарваше доста време по сервизи. Общественият транспорт не ми беше удобен за ползване, защото до дома ми нямаше близка спирка, а и трябваше да сменям няколко автобуса, за да стигна до работа. Такси? Не, мерси! Заплатата ми трябваше за по-належащи неща. Бях изпаднал в безизходица и споделих с мой приятел терзанията си. Тогава той ме посъветва да си взема електрическа тротинетка. Помислих, че се шегува, но той ме увери, че много негови колеги се възползват от този вид транспорт и са доволни. 

Реших да опитам и не съжалявам. Оказа се, че електрическата тротинетка не е просто за забавление, а е един от най-удобните начини за придвижване из града. С нея пестя време, като не трябва да се съобразявам с обществения транспорт, задръстванията и натоварения трафик. Харесва ми също, че само с едно зареждане изминава почти 30 километра, което я прави и икономически ефективна. Пък и вече няма нужда да търся място за паркиране. 

Всъщност, управлението на тротинетка се оказа не само забавно, но и много по-лесно от шофирането и дори карането на колело. Сутрин никога не ми е оставало време за физзарядка, но сега си наваксвам, тъй като при движение на тротинетката участват мускулите на крайниците, корема и гърба. 

Проваленият уикенд

В живота си сме свикнали понякога да претърпяваме разочарования. Те могат да са както от дреболии, така и от по-големи и осезаеми неща. Но като изключим първоизточника на проблема, то всяко разочарование е огорчение на душата. Именно това чувство изпитах и аз изминалия уикенд.

Тъй като съпругата ми и цялото ми семейство бяхме изключително щастливи, че цялата истерия около пандемията приключи, решихме да се съберем за уикенда на семейната вила във Велинград. Всичко бяхме планирали – само близки хора, вкусна храна и споделени моменти заедно. През седмицата правихме списъци от какво имаме нужда, пазарувахме, чувахме се с близките си и се забавлявахме.

Най-голяма изненада ни се стовари в четвъртък, когато се оказа, че в офиса на жена ми има заразен. Без излишни драми отидохме да си пуснем тестове. Всичко мина бързо, въпреки че бе леко неприятно. Не искахме да споделяме на семейството ни, за да не ги тревожим излишно, пък и резултатите ни трябваше да излязат в петък вечерта.

С надежда и вяра, че всичко ще е наред, изчакахме да измине определеното време и позвънихме в лабораторията. Оказа се, че имало проблем с пробите ни и трябвало да отидем пак да се тестваме, но за сметка на клиниката. По принцип не се притеснихме толкова за здравето си, защото ние сме силни и ще се справим с всичко. Изпитахме разочарование, че ще изпуснем семейния уикенд.

Неприятно бе, че резултатите ни трябваше да са готови в събота вечерта или неделя сутринта. С огромна болка се наложи да звъннем на останалите и да им обясним защо няма да присъстваме на събирането. Все пак не искахме да излагаме никога на риск. Близките ни ни разбраха, но нямаше как да отменят срещата, защото храната и напитките вече бяха закупени. Така докато семейството ни бе заедно, ние с жена ми си стояхме вкъщи и тръпнехме в очакване.

Накрая се оказа, че сме здрави и всичко ни е наред. Представете си в този момент изпитах едновременно облекчение, но и още по-голямо разочарование, че сме пропуснали прекрасни моменти с най-любимите ми хора. Успокоявам се с това, че животът е дълъг и най-хубавото предстои.

Предизвикателство за мъже – лятното офис облекло

Доказано е, че първото впечатление се изгражда в първите 30 секунди от срещата с даден човек и облеклото се явява като ключов фактор. Работата в офис например налага всекидневни срещи с клиенти и партньори и прилежният външен вид, съчетан с подходящо облекло, е особено важен.

Но колкото повече се повишават температурите, толкова по-трудно става да си намерим официално офис облекло. Макар че на повечето работни места през лятото отпускат малко дрескода, не прекалявайте. Забравете за шортите и късите панталони, все пак не работите на плажа.

Летните памучни или ленени панталони са добър избор за офиса. Те могат да бъдат съчетани с риза. Препоръчително е тя да бъде с дълги ръкави, които леко да навиете. Маратонките и чехлите не са подходящи, така че обуй официални обувки с чорапи в съответния цвят.

Въпреки високите температури, идеалното изгладените дрехи си остават закон. Разбира се, ако се намачкат през деня или личат петна от пот, препоръчително е да имате резервен вариант – чиста риза на закачалка в офиса.

Предлагам ви и три златни правила, към които да се придържате, за да нямате проблеми с офис облеклото през лятото. Те гласят да се запознаете с дрескода на фирмата, в която работите, за да сте наясно с изискванията на работодателите си и да се съобразите с тях. Ако все пак няма специфичен начин на обличане, препоръчително е да избирате дрехи с по-тъмни цветове, за да не личат потни петна. Материите също са важни. Заложете на тези, които не се мачкат от две сядания.

Ако пък се колебаете между всекидневно или официално облекло, изберете по-стилната визия. Неведнъж се случва по време на работния ден да изникне ненадейна среща с важен клиент или шефът ви да ви повика в офиса си. В такива случай е хубаво да сте в представителен вид.