вторник, 1 декември 2020 г.

Колко струва екипировката за зимни спортове? (1-ва част)

 


Декември е и сезонът на зимните спортове официално е открит. В градовете все още няма сигнали да видим скоро сняг, но пък планинските курорти ни предлагат това удоволствие. Ски, шейна или сноуборд – без значение какво предпочитаме или какво тепърва ще искаме да се научим да практикуваме – трябва да сме подходящо екипирани. Разбира се, нужен ни е и определен бюджет. Затова сега ще видим колко струва основната зимна екипировка. 

Да започнем с якето за ски. Задължително условие е то да бъде с качулка. Цената е определяща от това дали караме интензивно ски или сноуборд или сме начинаещи. Сумите започват от около 60 лева и варират нагоре. Ако сега започваме да се учим и ще имаме само няколко урока или ни предстои уикенд в планината, хубаво е да не се нахвърляме на най-скъпото яке. В много магазини има консултанти, които ще ни помогнат с избора и ще се съобразят с нуждите ни. 

Следва покупката на гащеризон или панталон. Изборът е индивидуален и зависи от личните ни предпочитания. Цените обаче се различават, като и тук определящо е нивото ни на напредналост и интензитетът на практика. Подобни зимни артикули могат да бъдат открити и за около 50 лева, но като цяло сумата нараства драстично ако се занимаваме по-професионално с дадения спорт и искаме да сме добре облечени. 

Обувките са важна част от екипировката. Цените могат да достигнат, а и надвишат 140-150 лева. Разбира, се при тях е от значение и марката, също и от кои професионални спортисти се препоръчват. 

Няма как да минем и без слънчеви очила, каска, ръкавици и маска. Каските започват от около 40 лева, ако искаме слънчевите очила да са от полза, също трябва да подготвим подобна сума. Има и по-евтини варианти на артикулите, но качеството ще бъде друго. 

Като цяло цените за екипировка са над средния стандарт за страната, но ако искаме качество – трябва да се съобразим с това. Всички знаем, че понякога евтиното ни излиза двойно по-скъпо. 







четвъртък, 19 ноември 2020 г.

Срещата ми с Иво


 Една от любимите ми функции във Facebook е, че припомня стари публикации, които сме пуснали на този ден в предходните години. Така тази сутрин социалната мрежа ми припомни за срещата ми с Иво Сиромахов, като ми показа и наша обща снимка от преди няколко години. 

Смятам, че Иво няма нужда от представяне. Той е писател, режисьор, сценарист. Спомням си, че тогава гостува в родния ми град, за да представи своята нова книга. След това имаше среща с читателите и отговаряше на всички въпроси. Имах възможността да се запозная лично с него и да поговорим за доста актуални по това време проблеми. 

Тъй като през онази година Иво Сиромахов беше част от журито на известен формат за таланти, нямаше как да не го попитам талантливи ли сме българите. Според него имало много талантливи деца на възраст между 5 и 15 години и виждал едно ново поколение, което расте със страхотни качества в различни сфери - пеенето, танците, фокусите. Той сподели още, че е много важно не само да имаш талант, но и характер, за да можеш да отстояваш това, което имаш като качества. Важно е да имаш и търпението да ги развиваш, да се бориш с цялата завист, която е навсякъде и да се доказваш. За това се изисква много сила, за да отстояваш позицията си. 

Мнението на Сиромахов е актуално и в момента, затова се надявам повече хора да се вслушат в думите му и да отстояват себе си. 


неделя, 18 октомври 2020 г.

Климатът влияе на настроението

 


Факт е, че каквото е времето навън, такова е и настроението ни. Сигурно сте забелязали, че ако денят е мрачен и e студено, вие се чувствате в синхрон с него. Не искате да напускате дома си, всички са ви „криви“ и се носите като буреносен облак наоколо. 

В ясни, слънчеви дни пък, нещата изглеждат напълно различно. Чувствате се великолепно,  правите всичко с лекота, часовете минават по-бързо и животът изглежда наистина е розов. 

И за двете състояния си има обяснение и това е прякото влияние на климатичните промени върху нашето емоционално, а и здравословно състояние. Нека го разгледаме малко по-подробно. 

Според портала Medline Plus излагането на слънчева светлина увеличава производството на витамин D в организма, което е свързано с производството на серотонин, известен като хормон на щастието.  Известно е, че този и други хормони работят заедно в регулирането на настроението, безпокойството и страха, а също така са свързани с производството на мелатонин и контрола на цикъла на съня.

Следователно липсата на излагане на слънчева светлина, в случай на облачни или дъждовни дни, може да повлияе на производството на този хормон, като повиши нивата на раздразнителност и умора. По същия начин внезапните и резки промени в метеорологичните условия могат да повлияят на тялото ни, което го кара да дестабилизира.

От психологическа гледна точка дори се предполага съществуването на вид разстройство, което е мотивирано от климатичните промени. То е познато като сезонно сътресение, а основният му симптом е наличието на депресивни епизоди, които протичат по-често и по-задълбочено по време на определени периоди от годината. В ежедневието ни настъпват промени в цикъла на съня, ниско производство на мелатонин и невротрансмитери като серотонина. Смята се, че това състояние е присъщо на около 10% от населението, като се проявява по-често във възрастовия диапазон 20 - 35 години.

Наличието на това разстройство, както и незначителни промени в настроението, може да варира в зависимост и от географското местоположение. Освен това играят роля и други фактори като количеството слънчева светлина, нивото на замърсяване или валежите.

Така климатът има способността да влияе на нашето емоционално и психическо състояние, като ефектът му е променлив според човека. В нашето ежедневие обаче има много други фактори, които могат да ни повлияят, така че да търсим оправдание за лошото си настроение само във времето, е грешно.

Една слънчева неделя в планината обаче никога не е излишна, нали?


сряда, 16 септември 2020 г.

Сълзите на силния пол

 


Да се смята, че мъжете не плачат, е стереотип, който трябва да бъде изкоренен. Мъжете плачат. Понякога много. Това не е грешно, не е и слабост, а проява на една красива емоция. 

Нима никога не сте виждали бащите си да плачат? Не потекоха ли сълзите им от гордост, когато завършихте образованието си или когато създадохте семейство? Нима и вие не проронихте сълзи, когато за първи път поехте в обятията си новороденето си дете? 

Мъжете плачат. Понякога тези сълзи са от радост, друг път от горчивина и натрупана болка. Разликата е, че мъжете плачат когато са сами и когато има сериозен повод. Причината, може би, се корени в генетично заложената гордост никой да не види слабостта им. Защото сълзите се приемат за слабост, показват, че човек е уязвим. За мен не е точно така – сълзите започват да текат, когато човек е бил силен прекалено дълго време и те идват, за да изпълнят ролята си на отдушник. 

Мъжете също са емоционални, не по-малко от жените, но изразяват своите чувства по по-рационален начин. Въпреки модерното общество в наши дни, нека си признаем – борбата между половете не е приключила. Затпва мъжете явно искат да запзят правото си за ронене на сълзи само когато са сами. 

На друго мнение е психиатърът Патрик Лемуан. Според него днес никой не изисква от силния пол очите им да са сухи, а сърцето твърдо, за да отстояват мъжествеността си. Лемуан смята, че тази сдържаност при мъжете е наложена още в детските години. Всяко малко момченце е чувало поне веднъж от родителите си, че мъжете не плачат и затова не бива да тъжи за даден повод, вещ или поради друга причина. 

След това, повече или по-малко съзнателно, те се сдържат. Това поведение се дължи главно на факта, че по традиция жените са по-склонни да изразяват емоциите си. Те имат привилегията да се наричат „слабия пол“, а аз бих заменил слабост с нежност, но това ще бъде друга тема в блога. 

Въпреки всичко, плачът не е задължение, не е привилегия или слабост, това е емоция, чисто човешка, която на никого не е чужда. Сълзите пречистват емоциално и носят душевен катарзис. Замислете се над това. Не е срамно.


четвъртък, 27 август 2020 г.

Чаят или кафето – вечната дилема

 


Сутрините може би са най-стресиращото време от денонощието. Никак не ни харесва да ставаме рано, но когато най-сетне се решим да станем от леглото, в кухнята ни очаква ароматна дилема – чай или кафе? Повечето от нас вече са напарвили избора си. Едни са ревностни защитници на кафето, а другите обожават да пият чай, заради многобройните му ползи. Коя напитка е по-полезна и с повече свойства? Нека разгледаме няколко факта за тях. 

Кафето безспорно е по-добрият и ефикасен начин да се събудим сутрин. То е като магия за нашия организъм – една чаша и вече сме готови да извършваме ежедневните си задължения със замах. Има обаче един огромен недостатък – безсънието. Пиещите кафе изпитват трудност да заспят, веднага щом положат глава на възглавницата, те са по-тревожни и заспиват по-трудно (ако разбира се прекаляват с кофеина). 

Чаят е щадящ нервната система и стомаха. Той е изборът на много хора, които имат проблем със стреса, заспиват трудно или са тревожни, поради което не е добре да консумират кофеин. Чаша ароматен чай действа успокояващо и е също толкова приятна, колкото и чаша кафе. Въпрос на вкус. 

Хората, които консумират чай, се справят по-лесно в стресови ситуации, като говореното пред много хора например. Ново противоречиво откритие за кафето гласи, че то може да предотварти депресия и да помогне за устойчиво психическо състояние, противно на схващането, че „изпилва” нервната система. 

Е, какъв е вашият избор, чай или кафе?