Извън капана на разсейването (част 2)

 

Чувствате ли се вече по-концентрирани след първата порция съвети за това? Ще се радвам, ако наистина сте ги изпробвали и най-важното – ако са помогнали. Тъй като темата наистина се оказа доста дълга, продължавам с втората част от статията. 

След като разбрахме, че не трябва да обръщаме внимание на смартфона си, да държим бюрото си подредено и да пием повече вода, на ред идва шумът. Докато някои хора се нуждаят от музика, за да могат да се концентрират, за други това е немислимо. Така че тук определено мненията са разделени. В крайна сметка трябва сами да разберем кое работи най-добре за нас. На практика обаче се оказва, че „фонови шумове“ като тиха класическа музика или мелодични поп парчета могат да бъдат особено благоприятни за концентрация. 

Погрешно е схващането, че концентрираната работа означава да се придържаме към нея от сутрин до вечер. Ако не искаме да загубим фокуса си, трябва да си позволяваме редовни почивки. Например за кратка разходка, страничен разговор с колега и подобни. Хубаво е също периодично да откъсваме очи от монитора и да гледаме за няколко минути в далечината. По този начин съзнанието ни се „нулира“ и след това може да се завърнем към работата си по-свежи и по-фокусирани. 

Далечните или несъществуващи срокове са идеалното място за лоша концентрация и протакане. Така че, ако забележим отново, че не може да стигнем до задачите поради разсейване, тогава нека сами си поставим строг кратък срок за изпълнение. 

След като вече имаме такъв, ние автоматично ще се придържаме към него и ще бъдем по-дисциплинирани. Психологическото въздействие на този малък трик не бива да се подценява. 

Извън капана на разсейването (част 1)

 

Светът е голям и разсейване дебне отвсякъде. Колкото и шеговито за звучи това изречение, всъщност е факт. В днешно време на много хора им е все по-трудно да се концентрират, което пък от своя страна влияе негативно върху работния процес. Затова в тази статия реших да споделя с вас няколко техники, на които попаднах и чрез които да се предпазим от капана на разсейването. 

Едва ли ще изненадам някого, че най-големият убиец на концентрация е смартфонът. Уж един бърз поглед само, уж да видим някое известие или кой ни е писал – може да е важно или любопитно – и накрая сме изгубили много време, а задачите стоят несвършени. Ако искаме това да се промени, препоръчително е да извадим телефона от обсега и полезрението ни. Така ще мислим за него по-рядко, а в почивката може да си го ползваме колкото искаме. Ако това не помага, идва тежката артилерия – да включим на Самолетен режим. 

Оказа се, че и безредицата по бюрото бързо създава и бъркотия в главата. Повечето хора, които имат проблеми с концентрацията по време на работата си, дори не осъзнават, че средата около тях значително влияе за това. Затова е хубаво да поддържаме бюрото си постоянно подредено и приветливо. Ако опитаме, бързо ще открием, че по този начин работим по-лесно и се съсредоточаваме върху задачите си с по-добре. 

Според редица изследвания, липсата на концентрация не винаги се дължи на типичните капани за разсейване като имейли, обаждания или социални медии. Много често се оказва, че това е и сигнал от организма ни, че се нуждаем от по-голям прием на течности. 

Затова ако страдаме и от затруднения с редовното концентриране, това може да бъде ясна индикация, че трябва да консумирате повече вода. За да го приложим на практика, хубаво е винаги да имам пълна чаша с вода на бюрото си или бутилка. Така всеки път щом я погледнем, ще се подсещаме да отпиваме. Може да я подсладим и с естествени аромати като мента или лимон.

Том и Джери на големия екран

Нямаше как да не споделя с вас радостта и вълнението си от предстоящата премиера на филма за Том и Джери. Да, любимците на нашето детство се завръщат и то на големия екран. Новината се тиражираше още от миналата година и вярвам, че в много от вас е събудила топли чувства и носталгия по отминалото детство. 

Предвид епидемиологичната обстановка и наскоро отворилите кина, знам, че филмът за най-прочутите котка и мишка върви доста добре и се радва на зрителски интерес. От официалния трейлър (който може да гледате по-долу) става ясно, че продукцията е симбиоза от игра на живо и компютърна анимация. Подобен тип изкуство не е нещо ново. Може би една от първите подобни разработки беше „Кой натопи заека Роджър“ от края на 80-те.

Интересен факт е, че вече има пълнометражен филм за Том и Джери. Той излиза в началото на 90-те, но по незнайни за мен причини, бележи пълен провал.

Избрах умишлено да не чета подробности за сюжета и мнения на потребители по темата. Причината, мисля е ясна – не искам да се влияя предварително от чуждо мнение. Не желая да развалям детските си впечатления или да се настройвам негативно. Решен съм да изгледам филма и сам да преценя дали ме е върнал отново в детското безгрижие или е поредната зле направена класика. Ще рискувам. А вие?

ОФИЦИАЛЕН ТРЕЙЛЪР

Зимни спортове (2-ра част)

 

Зимните спортове са привлекателни и почти целогодишно актуални. Дори и да не сме се занимавали досега със спорт, може би е дошъл моментът да опитаме. Да се научим да караме сноуборд или да се качим на ски. Планинските курорти ни предлагат тази възможност и през зимните месеци са пълни с начинаещи ентусиасти или вече напреднали такива. 

В предишния си блог започнах темата, като грубо сумирахме какъв бюджет ще ни бъде нужен за екипировка. Сега продължаваме с това откъде можем да се сдобием с такава и как да започнем да практикуваме зимни спортове. 

Както стана ясно, цените за екипировка са доста над средния стандарт за страната. Затова ако не можем да си позволим да си закупим такава, винаги може да си вземем под наем. Някои хотели в курорти като Боровец, Пампорово и Банско предлагат тази услуга. Опцията я има и в някои ски школи, просто потърсете в интернет и вижте кои възможности ви устройват. От мои приятели знам, че наемът на екипировка е значително по-нисък и могат да се намерят на цени от около 30 лева. 

След като вече имаме екипировка, следва да изберем кой спорт искаме да се научим да практикуваме. Има и индивидуални обучаващи, но най-приемливият вариант от финансова гледна точка са ски училищата. Там ще може да се научим бързо и лесно от професионалисти, а и най-често се сформират малки групи, които са разделени на начинаещи и напреднали. 

 

Колко струва екипировката за зимни спортове? (1-ва част)

 

Декември е и сезонът на зимните спортове официално е открит. В градовете все още няма сигнали да видим скоро сняг, но пък планинските курорти ни предлагат това удоволствие. Ски, шейна или сноуборд – без значение какво предпочитаме или какво тепърва ще искаме да се научим да практикуваме – трябва да сме подходящо екипирани. Разбира се, нужен ни е и определен бюджет. Затова сега ще видим колко струва основната зимна екипировка. 

Да започнем с якето за ски. Задължително условие е то да бъде с качулка. Цената е определяща от това дали караме интензивно ски или сноуборд или сме начинаещи. Сумите започват от около 60 лева и варират нагоре. Ако сега започваме да се учим и ще имаме само няколко урока или ни предстои уикенд в планината, хубаво е да не се нахвърляме на най-скъпото яке. В много магазини има консултанти, които ще ни помогнат с избора и ще се съобразят с нуждите ни. 

Следва покупката на гащеризон или панталон. Изборът е индивидуален и зависи от личните ни предпочитания. Цените обаче се различават, като и тук определящо е нивото ни на напредналост и интензитетът на практика. Подобни зимни артикули могат да бъдат открити и за около 50 лева, но като цяло сумата нараства драстично ако се занимаваме по-професионално с дадения спорт и искаме да сме добре облечени. 

Обувките са важна част от екипировката. Цените могат да достигнат, а и надвишат 140-150 лева. Разбира, се при тях е от значение и марката, също и от кои професионални спортисти се препоръчват. 

Няма как да минем и без слънчеви очила, каска, ръкавици и маска. Каските започват от около 40 лева, ако искаме слънчевите очила да са от полза, също трябва да подготвим подобна сума. Има и по-евтини варианти на артикулите, но качеството ще бъде друго. 

Като цяло цените за екипировка са над средния стандарт за страната, но ако искаме качество – трябва да се съобразим с това. Всички знаем, че понякога евтиното ни излиза двойно по-скъпо.