Забранено за хлебарки

 

Като цяло не изпитвам симпатии към насекомите, но нещото, което наистина може да ме ужаси, е срещата с хлебарка. Сякаш виждам представител от третия вид – крайно стресиращо и неприятно, особено нощем. Знаем за тях и тяхната прословута издръжливост, чели сме вицове за нея и какво ли още не по темата. Но знаем ли на какво се дължи тяхната специфичност и най-важното – как да им противодействаме?

Всеки, който се е сблъсквал с тях, знае, че са много бързи и могат да оцеляват при всякакви условия. Въпреки това избират влажна и топла среда – баня или кухня, където има и достатъчно хранителни ресурси. Заради тази тяхна непретенциозност и устойчивост са оцелели милиони години. Буквално. Смята се, че тяхната поява е предшествала дори тази на динозаврите. 

Затова и борбата с тях е трудна, но не и невъзможна. Ако забележим дори един техен представител, трябва да сме сигурни, че има още и явно са намерили нещо в дома ни, което ги привлича и устройва. Разбира се, най-добрият вариант е да се свържем със специализирана фирма за борба с вредителите. Ако живеем в къща, ще стане лесно, но ако сме в блок, трябва да знаете, че процесът може да отнеме време – докато се свика събрание, вземе решение и така нататък. Докато чакаме това да се случи, ако се случи, може да вземем нещата в свои ръце и да пробваме с няколко природни средства. 

Например тънки резенчета от краставица могат да бъдат използвани като натурален репелент. Просто трябва да ги сложим на местата, където сме видели хлебарките и да ги подменяме щом изсъхнат. 

Ефективен вариант са етеричните масла. Това от мента създава дискомфорт на досадните насекоми, особено ако към него прибавим и няколко капки оцет. Периодично може да пръскаме засегнатите места и превантивно мивката, каналите, кухнята или терасите. Кедровото масло също дразни нашествениците. За да го използваме, може да напръскаме с него или да потопим малки топчета памук, които да поставим на засегнатите места. 

А вие какви методи знаете за борба с хлебарки?

Защо бащите са толкова важни за децата?

 Всички знаем, че мама е незаменима, но бащите също играят много важна роля в живота на хлапетата. Те са събеседници, слушатели, модели за подражание и съветници. Разбиранията са, че ако майките са нежната сила, то бащите са твърдата като скала опора. Така ли е?

Ако децата се научат от бащите си, че страхът, тъгата и сълзите са точно толкова позволени и нормални усещания, колкото и радостта, няма да се притесняват да изразяват свободно чувствата си. Няма да се притесняват за тях или да ги смятат за нередни. 

В разговори татковците често убеждават със своята рационална същност. Например те са склонни да реагират по-малко емоционално и следователно могат обективно да проведат диалог с децата. Чрез своя опит те подкрепят тийнейджърите и им дават възможност да открият и тръгнат по собствения си път, но знаейки, че имат свобода и пълна родителска подкрепа. 

За да може таткото да поеме отговорност, мама трябва да даде свобода на връзката между дете и баща. Затова е най-добре, ако си има определено време само за тях двамата. Може да бъде час, ден или уикенд, когато сте напълно сами. Защото да бъдеш баща проличава най-силно при заниманията с детето. 

Аз имам късмета да бъда в силна емоционална връзка с моя баща. Още от детските ми години, той е не само грижовен родител, но и най-добър приятел. Неговите житейски съвети често са ме спасявали от неразумни постъпки, а неговата подкрепа ме е окрилявала да следвам мечтите си и сам да избирам по кой път да поема. Смело мога да кажа, че баща ми е пример за подражание и ще се старая да приличам на него. 

24 май с любима книга

 

Споделял ли съм с вас за моята любима традиция за 24 май? В тон с празника, аз го отбелязвам, препрочитайки някоя стара любима класика. Разбира се винаги от български автор. Как започна всичко ли? Ще ви кажа. 

Четенето на книги ми е детска любов, която, за съжаление, все по-рядко започнах да споделям с напредването на възрастта ми. Забързаното ежедневие, куп задачи, срокове и ангажименти чакат своят ред и трябваше да се лиша постепенно от това свое удоволствие. Опитвал съм да отворя хубава книга след тежък работен ден, но се чувствам сякаш умората взима превес и аз не мога да се посветя и насладя напълно на четивото. 

Така реших, че трябва да променя нещо и да си подарявам време за любимото занимание. Затова 24 май ми се стори най-подходящото време за това. Не оставяйте с впечатлението, че чета книга само един път в годината. Не. Просто в Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, аз прекарвам почти целия ден в книжните светове. 

Хубавото е, че денят го позволява. Почивен е и ако имам планове, гледам преди или след това да запълня времето си с книжка. Както казах предпочитам българските класики. От тези, които бяха някога в задължителните училищни списъци, до най-новите, „парещи“ още, както се казва. 

Жанрът няма значение, дали е поезия, или проза – също. Всичко качествено, стойностно и българско ми доставя удоволствие и ме окрилява. Кара ме да се чувствам сякаш надграждам не само знанията, но и духовността си. 

Имам още малко време да помисля с коя книга ще отбележа тазгодишния празник. Ако имате идеи или съвети, ще се радвам да споделите. 

Извън капана на разсейването (част 2)

 

Чувствате ли се вече по-концентрирани след първата порция съвети за това? Ще се радвам, ако наистина сте ги изпробвали и най-важното – ако са помогнали. Тъй като темата наистина се оказа доста дълга, продължавам с втората част от статията. 

След като разбрахме, че не трябва да обръщаме внимание на смартфона си, да държим бюрото си подредено и да пием повече вода, на ред идва шумът. Докато някои хора се нуждаят от музика, за да могат да се концентрират, за други това е немислимо. Така че тук определено мненията са разделени. В крайна сметка трябва сами да разберем кое работи най-добре за нас. На практика обаче се оказва, че „фонови шумове“ като тиха класическа музика или мелодични поп парчета могат да бъдат особено благоприятни за концентрация. 

Погрешно е схващането, че концентрираната работа означава да се придържаме към нея от сутрин до вечер. Ако не искаме да загубим фокуса си, трябва да си позволяваме редовни почивки. Например за кратка разходка, страничен разговор с колега и подобни. Хубаво е също периодично да откъсваме очи от монитора и да гледаме за няколко минути в далечината. По този начин съзнанието ни се „нулира“ и след това може да се завърнем към работата си по-свежи и по-фокусирани. 

Далечните или несъществуващи срокове са идеалното място за лоша концентрация и протакане. Така че, ако забележим отново, че не може да стигнем до задачите поради разсейване, тогава нека сами си поставим строг кратък срок за изпълнение. 

След като вече имаме такъв, ние автоматично ще се придържаме към него и ще бъдем по-дисциплинирани. Психологическото въздействие на този малък трик не бива да се подценява. 

Извън капана на разсейването (част 1)

 

Светът е голям и разсейване дебне отвсякъде. Колкото и шеговито за звучи това изречение, всъщност е факт. В днешно време на много хора им е все по-трудно да се концентрират, което пък от своя страна влияе негативно върху работния процес. Затова в тази статия реших да споделя с вас няколко техники, на които попаднах и чрез които да се предпазим от капана на разсейването. 

Едва ли ще изненадам някого, че най-големият убиец на концентрация е смартфонът. Уж един бърз поглед само, уж да видим някое известие или кой ни е писал – може да е важно или любопитно – и накрая сме изгубили много време, а задачите стоят несвършени. Ако искаме това да се промени, препоръчително е да извадим телефона от обсега и полезрението ни. Така ще мислим за него по-рядко, а в почивката може да си го ползваме колкото искаме. Ако това не помага, идва тежката артилерия – да включим на Самолетен режим. 

Оказа се, че и безредицата по бюрото бързо създава и бъркотия в главата. Повечето хора, които имат проблеми с концентрацията по време на работата си, дори не осъзнават, че средата около тях значително влияе за това. Затова е хубаво да поддържаме бюрото си постоянно подредено и приветливо. Ако опитаме, бързо ще открием, че по този начин работим по-лесно и се съсредоточаваме върху задачите си с по-добре. 

Според редица изследвания, липсата на концентрация не винаги се дължи на типичните капани за разсейване като имейли, обаждания или социални медии. Много често се оказва, че това е и сигнал от организма ни, че се нуждаем от по-голям прием на течности. 

Затова ако страдаме и от затруднения с редовното концентриране, това може да бъде ясна индикация, че трябва да консумирате повече вода. За да го приложим на практика, хубаво е винаги да имам пълна чаша с вода на бюрото си или бутилка. Така всеки път щом я погледнем, ще се подсещаме да отпиваме. Може да я подсладим и с естествени аромати като мента или лимон.