Да обиколиш света, летейки

Има хора, за които адреналин и живот на ръба са синоним за ежедневие. Тези хора не се срещат толкова често и затова лесно ги забелязваме, те някак си успяват да превърнат своята най-голяма страст в професия и да се радват на живота малко повече от нас, останалите.

Струва ми се, че този мъж, Хартман Ректор, е точно такъв персонаж. Изглежда, че той наистина обича да скача, облечен със своя уингсют костюм. Превърнал е хобито в професия и освен че то му носи щастие, успял е чрез него и да обиколи света, за да може да лети на все повече и по-различни места. Не за друго, а най-вече за да го снимат.

За нас остава да се наслаждаваме на кадрите, които са заснети по време на полетите на Хартман Ректор. Попаднах на един микс с част от скоковете му през годините и кадрите си струват вниманието. Хвърлете им един поглед, защото, ако се замислим, ще установим, че хората мечтаят още от древността да имат криле като на птиците. На този етап ми изглежда, че уингсютите са най-близкото подобие до нещо такова.


Клипът вижте тук.

Музика за душата

Има един глас, който никога няма да остарее. Прекрасен плътен мъжки тембър с лека дрезгавина. Общо взето такъв, какъвто жените харесват. Но не всеки мъж може да се гордее с такъв глас, още по-малко да изпее чувствата си. Ние като цяло сме по-затворени и пеенето и писането на поеми някак ни се изплъзва в страни.

Е, да, в казармата се изявявахме много, но общо взето бяхме като в клуба на Бездарните редници. Абата жули, молива пише  - даваме писмо със стих на любимата, а тя подава през оградата щафета салам. Дам, романтика от всякъде...

Но ето ти наистина нещо романтично - Андриано Челентано и една от последните му песни  "Ma Perke":

Дали мишката ще изяде книжката

Усещането обаче да си насаме някъде, с хартиена книга в ръце, погълнат от съдържанието не може да се сравнява със светещия и натоварващ монитор. Да прелистваш хартиена страница след страница е различно от натискането на бутони на мишката. Хартиената книга и печатните букви предоставят по- различно чувство на четящия. Такова, което не може да се усети докато се взираме в светещия екран.

Съвременните технологии се развиват стремглаво и все по- бързо. Днес все повече и повече използваме компютри. Все по-лесно откриваме информация чрез тяхна помощ. И разбира се, можем да прочетем  и открием почти всичко, което ни вълнува с помощта на нашия компютър и Интернет.

Ако се върнем малко по- назад обаче, във времената, когато все още не разполагахме с  такава модерна и съвременна техника, ще си спомним и какво беше чувството да държиш интересна книга в ръка или всяка сутрин да преглеждаш дневния вестник, докато си пиеш кафето. Днес по- скоро на мястото на вестника и книгата стои лаптопа или таблета. Разбира се, това не е валидно за всички хора, но за повечето е факт.

Вярно е , че можем много по-лесно и бързо да открием някоя книга в електронен формат, но докато я четем на монитора на компютъра си, едва ли бихме усетили тънките нюанси, които авторите искат да ни предадат чрез книгите си.

Въпреки широкото разпространение на дигиталните технологии, все пак мисля обезателно, че мишката няма да успее да изяде книжката.