Остаряваме...

Животът си минава покрай нас неусетно. Ние все едно сме наблюдатели, а не главните действащи лица. В един момент започваш да се чудиш как си стигнал до 50 годишна възраст толкова бързо. Преполовил си едно столетие ей така като на игра, все едно си мигнал с очи два пъти и хоп – вече си на половин век. Ама какво, ама как... и ти сам не си разбрал.

Сякаш миналия ден срещна половинката си, усети първите истински любовни трепети, очите ти заблестяха, искрите захвърчаха. След това дойдоха децата, после пък поеха сами по своя път и семейното гнездо остана някак празно. Тогава трябваше да започнеш живота си наново, да се приспособиш към отсъствието им, което не бе никак лесна задача.

Като се замисля, много неща са се случили за петдесетина години живот, но изглеждат като един миг, когато погледнеш назад и особено когато хубавите моменти преобладават и първо за тях се сещаш. Истински силните преживявания никога не избледняват, точно те изглеждат сякаш са били вчера, а колкото повече от тях имате, ще има и повече точки в миналото, към които да може да се върнете, когато остареете.

Сега си спомних за баба ми навремето, която все ми разказваше едни и същи истории, като й ходих на гости. Питаше ме дали помня, когато за пръв път съм й направил палачинки, и ми разказваше в детайли цялата случка. Точно за това говоря – такъв трогателен за нея момент се е запечатал в съзнанието на баба толкова силно, че тя го помни като нещо щастливо и иска да се връща към него. Сега вече я разбирам.

Как да търсим работа... и да си намерим такава

Работа! Много странно нещо е работата. Мрънкаме, когато я имаме, ангажираността ни изтощава, жадуваме за почивка и се чудим как да си спечелим малко повече свободно т.е. извънработно време. Същевременно положението става още по-ужасяващо, ако въобще нямаме работа. Тогава се тръшкаме, тропаме с крака и се чудим какво да правим...

На практика всеки от нас се нуждае от работа. Трудно ни е с нея, но ако я няма, е направо непоносимо. И понеже всеки от нас има предпочитана сфера, в която да се развива, позволете ми да дам няколко предложения какво да предприемем, ако сме в позиция на безработни, но активно търсещи работа.

1. Напишете си качествено CV. Такова, което да е добре оформено, структурирано и да има фасон. Преведете си го и на английски или на друг език, който владеете. Внимавайте със снимката, която слагате, както и с името на мейла си - нека и двете са вдъхват усещане за зрелост и отговорност.

2. Ориентирайте се онлайн. Това означава редовно да преглеждате сайтовете, които пускат обяви за работа. Има поне 4 водещи такива, които ще са ви полезни. Бъдете от първите, които кандидатстват, ако някоя обява е привлякла вниманието ви, за да бъдете е един от първите, чиято кандидатура ще бъде разгледана.

3. Ориентирайте се офлайн. Има професии, при които е много по-голям шансът да си намерите работа, ако отидете да се запознаете с хората лично. Малко е страшно в първия момент, но пък е шанс да работите в желана сфера. Не една и две са фирмите, които реално си търсят нови служители, но не пускат онлайн обяви и няма друг начин да стигнете до тях.

4. Използвайте връзките си. Споделяйте с приятели и познати, че си търсите работа. Никога не знаете откъде и какво може да изскочи. Няма и да разберете, докато не опитате.

Напускане на бащиното огнище

В наши дни е рядкост човек да прекара целия си живот само в едно жилище. Някои предпочитат да се преместят от бащиния дом и да създадат свой. На други ще им се наложи да живеят под наем по време на студентските години. Има и хора, които прекарват на квартира целия си живот, поради невъзможността да си купят свой дом.

У нас да имаш собствено жилище е нещо много важно, защото според нашите разбирания то ти дава известна степен независимост. На запад хората масово наемат апартаменти и това никак не ги притеснява. Естествено, всеки би искал да има собствен дом, но нашата народопсихология е такава, че едва ли не придобиването на такъв е задължително, затова за някои това се е превърнало в едничка цел на живота.

Но нека са върнем на темата с местенето и напускането на бащиното огнище. Всяко младо семейство трябва да започне самостоятелен живот и то, по мое мнение, извън дома на родителите. Все пак то трябва да се научи само да се грижи за себе си, защото в един момент близките няма да ги има, за да помагат.

Младите хора предпочитат големия град, защото там има повече възможности за реализация. Това за никой не е тайна, поради което търсенето на по-добро бъдеще се превръща в причина хората да се местят. Някои дори прекрачват границите на родината с надеждата за един по-добър живот. Не ги съдя, щом там ще се чувстват по-завършени хора, ценени и добре заплатени, пускам ги. Те поне карат нещата да се случват, въпреки рисковете, които могат да възникнат.

Честно казано, човек трябва да е там, където вярва, че ще се чувства по-щастлив. Ако се абстрахираме от патриотизъм и разни държавни граници и помислим малко по-философски, то това ще се превърне във всеобща истина.

Странни деликатеси от цял свят

В духа на това, че мъжката любов преминавала през стомаха и че храната е изкуство, днес съм решил да пиша за разни необичайни световни деликатеси, на които попаднах. Аз лично не мога да кажа, че съм някакъв изкусен кулинар, но умея да приготвям това-онова. Гладен няма да остана, както се казва.

Нека започнем с Швеция и с техния surstromming, който на практика представлява ферментирала херинга. Можете да я намерите във всеки тамошен супермаркет. Рибата се уловя преди да е пуснала хайвера си, през пролетта, след което се осолява, оставя се за месец да ферментира и се пакетира в консерви. Препоръчва се да се яде с мляко, което е малко странно, мен ако питате. Предупреждавам ви, че ароматът й никак не е от най-приятните.

Пренасяме се в Япония, където ще си хапнем малко риба или по-точно фугу. Това е вид издуваща се риба-балон, която трябва да се приготвя само от сертифицирани експерти, защото е отровна и в противен случай ефектът може да смъртоносен. Лично аз, ако знаех, че е отровна, въобще нямаше да мисля как да я сготвя по неотровен начин, ама... японска му работа.

В Сардиния пък приготвят мухлясало овче сирене на име casu marzu. Да не си помислите, че това е някакво обикновено ферментирало сирене. В него има ларви! Но това не е всичко – то трябва да се консумира, докато те са живи, защото иначе е токсично. Заради здравословните проблеми, които може да причини, е забранено.

Пържените тарантули са традиционни за Камбоджа, или поне така съм чувал. Те се готвят цели с малко сол и чесън. Отвън изглеждат хрупкави, а отвътре лепкави. Мммм... примамливо.

Дали пък този пост не е позакъсняла първоаприлска шега и всички тези деликатеси са измислени? Хмм... Може би.

Който търси, намира

Знам, че звучи клиширано, но сам се убедих в правотата на тази древна мисъл. Стреми се към успех и успехът ще те намери. Искай да научиш нещо ново и ще откриваш знания в различни аспекти и форми от различни източници. Обичай, ако искаш да намериш любов. А ако никога не си се стремял към нещо, знай, че именно нищо ще откриеш.

Започнах ли да звуча малко несвързано? Може би да и моля да ме извините, ако е така, но просто съм развълнуван. Вчера, както си вървях на път за вкъщи и си мислех за нещата от живота, попаднах на продавач на стари книги. Макар и по-рядко все още се срещат такива. Опъват маса на тротоара и започват грижливо да нареждат книги и кашончета с книги. Има евтини по левче-два, но има и по-скъпи. Реших да потърся нещо качествено, или нещо, които да привлече вниманието ми. Изведнъж осъзнах, че съм твърдо решен да си купя книга. Тогава я видях! Една, за която само бях чувал, че съществува. Името й е "Мъдростта на вековете", издание на някогашното издателство "Наука и изкуство". Това са почти 600 стр. с грижливо подбрани афоризми, мисли, крилати фрази и най-общо казано от мъдри, та по-мъдри изречения от "30 столетия". Цената се оказа малко по-висока, отколкото си бях навил да дам за спонтанна покупка точно днес, но какво пък. Размислих и прецених, че ако за нещо си струва да дам пари, то е за хубава книга. Така и направих.