Преди 20 години отваря врати летището в китайския град Манг, който е в близост до границата с Мианмар. В началото то обслужвало само няколко авиокомпании, но днес във време на бум на пътувания от и до Китай, седем самолетни превозвача се справят със стотици хиляди пасажери годишно. Докато в начало интересът на компаниите към това летище бил малък, днес то е пълно със самолети и дори вече му е трудно да ги побере всичките.
В момента в Китай усилено се строят летища. 60 от тях се разширяват, а други 30 тепърва започват да се изграждат. Това се налага, защото бизнес пътуванията в страната значително са нараснали, както и интересът към нея като туристическа дестинация. През тази година се очаква и покачване на потока от заминаващи, тъй като държави като Франция, САЩ и Австралия облекчават визовия си режим, което значи, че милиони китайски туристи ще се запътят натам. Предвиждат се полети до Ню Йорк, Париж и Сидни.
Инициативата на Китай под название "Пътят на коприната" също ще привлече туристи от цял свят. По този повод страните, откъдето е минавал този древен търговски път, трябва да обединят сили, за да предоставят на прииждащите максимално добро преживяване. Това ще се отрази положително и на икономиките им. Като част от плана Китай замисля построяването на нови железопътни линии и магистрали.
Оттук може да си направим изводи, че и Китай започва да се отваря към света и светът към него. В основата може да стоят икономически изгоди и за двете страни, но пък и обикновения човек печели от това, било то китаец или чужденец. Пътуването е нещо, което обогатява мирогледа, а сблъсъка с чужда култура е нещо, което се помни цял живот.
четвъртък, 9 юли 2015 г.
петък, 26 юни 2015 г.
Светослав Кантарджиев се стреми да опази културното ни наследство
Кой си ти? А знаеш ли откъде идваш, кои да прадедите ти и каква е историята на страната, в която живееш? Наскоро май не си си задавал тези въпроси. Сигурно забързаното ежедневие пак те е погълнало и просто нямаш време да попрочетеш малко за родината си. Забравил си колко е велика земята, върху която живееш. Спри се за малко, огледай се, посети някой музей, обиколи възрожденските къщи и си припомни откъде идваш.
Често се чудя какво е моето родословно дърво, какви са били прапрадядовците ми и с какво са се занимавали. Попивал съм интерес разказите на баба ми за едно време и как са били нещата тогава. Проявявам искрен интерес не само към историята на моето семейство, но и към тази на родината. За последната мога само да чета обаче. Всъщност, мога и да я видя отчасти, изложена в музеите на България.
Културното наследство на всяка страна трябва да се пази и да се излага, за да може да е пред очите на народа. Той трябва да има свободен достъп до него, за да не забрави своята идентичност. Сега, както сме се насочили към модерното и клоним към запада, тя някак започва да ни се изплъзва. Искаме да сме граждани на света, но нека първо бъдем достойни граждани на родината си.
Наскоро четох една статия, насочена точно към този проблем – загубата на идентичност. Там пишеше за една българска фондация, май се казваше „Мизия”, учредена от Светослав Кантарджиев, която е готова да работа в тази насока, т.е. да се опита да върне идентичността на хората, създавайки музей, в който да се излагат важни за културното ни наследство експонати. Още един музей никога не е излишен, аз съм „за“. Освен това и инициаторът на проекта не е случаен. Светослав Кантарджиев е изпълнителен директор на издателство „Ню Медиа Груп”, което издава вестници, книги и детска литература. Той е общественик и социално ангажиран човек с чести изказвания по медиите по належащи в страната проблеми.
Аз се опитвам да направя нужното, за да не допусна да загубя идентичността си. Мисля да предам всичко, което знам, на следващото поколение, за да продължим нишката. А ти?
Често се чудя какво е моето родословно дърво, какви са били прапрадядовците ми и с какво са се занимавали. Попивал съм интерес разказите на баба ми за едно време и как са били нещата тогава. Проявявам искрен интерес не само към историята на моето семейство, но и към тази на родината. За последната мога само да чета обаче. Всъщност, мога и да я видя отчасти, изложена в музеите на България.
Културното наследство на всяка страна трябва да се пази и да се излага, за да може да е пред очите на народа. Той трябва да има свободен достъп до него, за да не забрави своята идентичност. Сега, както сме се насочили към модерното и клоним към запада, тя някак започва да ни се изплъзва. Искаме да сме граждани на света, но нека първо бъдем достойни граждани на родината си.
Наскоро четох една статия, насочена точно към този проблем – загубата на идентичност. Там пишеше за една българска фондация, май се казваше „Мизия”, учредена от Светослав Кантарджиев, която е готова да работа в тази насока, т.е. да се опита да върне идентичността на хората, създавайки музей, в който да се излагат важни за културното ни наследство експонати. Още един музей никога не е излишен, аз съм „за“. Освен това и инициаторът на проекта не е случаен. Светослав Кантарджиев е изпълнителен директор на издателство „Ню Медиа Груп”, което издава вестници, книги и детска литература. Той е общественик и социално ангажиран човек с чести изказвания по медиите по належащи в страната проблеми.
Аз се опитвам да направя нужното, за да не допусна да загубя идентичността си. Мисля да предам всичко, което знам, на следващото поколение, за да продължим нишката. А ти?
сряда, 10 юни 2015 г.
Обичат ли мъжете да молят за помощ?
Нека условно разделим ситуациите, в които може да поискаме помощ, на две: 1) морална подкрепа – когато не се чувстваме добре поради някаква причина и имаме нужда от една добра дума; 2) когато не можем да свършим нещо сами, защото компетенциите ни не се простират дотам.
Ако мъж се намира в първата ситуация, т.е. когато става въпрос за емоционален проблем, той ще държи гарда докрай, непоказвайки че нещо го тревожи и за разлика от жените, няма да сподели с никой. Да поиска помощ в тази ситуация е равносилно на това да признае слабостта си, което е в разрез с онова на което са го учили, а именно, че истинските мъже се справят с такива проблеми сами. Ето защо той няма да сподели, а ще се вземе в ръце и ще преодолее всичко сам.
При втората ситуация може да има два изхода. Първият е да разбере кое как се прави и сам да опита, защото има самочувствието, че разбира от всичко и иска да има пълен контрол над нещата. Справи ли се със задачата, ще почетка егото си още повече. Понякога му се получава, друг път не, но важното е, че е взел нещата в свои ръце от началото, пробвал се е, което също е достойно за уважение. Последният вариант е да поиска помощ от по-компетентен познат/приятел. Някои веднага биха се насочили към тази опция, но не и гореописаният ни герой. Това за него е най-крайната мярка, защото той предпочита сам да свърши работата, за да докаже на себе си, че може.
Ако трябва да обобщим казаното дотук, можем да заключим, че мъжете по-скоро не биха потърсили помощ за неща, с които мислят, че могат да се справят сами. Така ли е?
Ако мъж се намира в първата ситуация, т.е. когато става въпрос за емоционален проблем, той ще държи гарда докрай, непоказвайки че нещо го тревожи и за разлика от жените, няма да сподели с никой. Да поиска помощ в тази ситуация е равносилно на това да признае слабостта си, което е в разрез с онова на което са го учили, а именно, че истинските мъже се справят с такива проблеми сами. Ето защо той няма да сподели, а ще се вземе в ръце и ще преодолее всичко сам.
При втората ситуация може да има два изхода. Първият е да разбере кое как се прави и сам да опита, защото има самочувствието, че разбира от всичко и иска да има пълен контрол над нещата. Справи ли се със задачата, ще почетка егото си още повече. Понякога му се получава, друг път не, но важното е, че е взел нещата в свои ръце от началото, пробвал се е, което също е достойно за уважение. Последният вариант е да поиска помощ от по-компетентен познат/приятел. Някои веднага биха се насочили към тази опция, но не и гореописаният ни герой. Това за него е най-крайната мярка, защото той предпочита сам да свърши работата, за да докаже на себе си, че може.Ако трябва да обобщим казаното дотук, можем да заключим, че мъжете по-скоро не биха потърсили помощ за неща, с които мислят, че могат да се справят сами. Така ли е?
неделя, 17 май 2015 г.
Остаряваме...
Животът си минава покрай нас неусетно. Ние все едно сме наблюдатели, а не главните действащи лица. В един момент започваш да се чудиш как си стигнал до 50 годишна възраст толкова бързо. Преполовил си едно столетие ей така като на игра, все едно си мигнал с очи два пъти и хоп – вече си на половин век. Ама какво, ама как... и ти сам не си разбрал.
Сякаш миналия ден срещна половинката си, усети първите истински любовни трепети, очите ти заблестяха, искрите захвърчаха. След това дойдоха децата, после пък поеха сами по своя път и семейното гнездо остана някак празно. Тогава трябваше да започнеш живота си наново, да се приспособиш към отсъствието им, което не бе никак лесна задача.
Като се замисля, много неща са се случили за петдесетина години живот, но изглеждат като един миг, когато погледнеш назад и особено когато хубавите моменти преобладават и първо за тях се сещаш. Истински силните преживявания никога не избледняват, точно те изглеждат сякаш са били вчера, а колкото повече от тях имате, ще има и повече точки в миналото, към които да може да се върнете, когато остареете.
Сега си спомних за баба ми навремето, която все ми разказваше едни и същи истории, като й ходих на гости. Питаше ме дали помня, когато за пръв път съм й направил палачинки, и ми разказваше в детайли цялата случка. Точно за това говоря – такъв трогателен за нея момент се е запечатал в съзнанието на баба толкова силно, че тя го помни като нещо щастливо и иска да се връща към него. Сега вече я разбирам.
Сякаш миналия ден срещна половинката си, усети първите истински любовни трепети, очите ти заблестяха, искрите захвърчаха. След това дойдоха децата, после пък поеха сами по своя път и семейното гнездо остана някак празно. Тогава трябваше да започнеш живота си наново, да се приспособиш към отсъствието им, което не бе никак лесна задача.
Като се замисля, много неща са се случили за петдесетина години живот, но изглеждат като един миг, когато погледнеш назад и особено когато хубавите моменти преобладават и първо за тях се сещаш. Истински силните преживявания никога не избледняват, точно те изглеждат сякаш са били вчера, а колкото повече от тях имате, ще има и повече точки в миналото, към които да може да се върнете, когато остареете.
Сега си спомних за баба ми навремето, която все ми разказваше едни и същи истории, като й ходих на гости. Питаше ме дали помня, когато за пръв път съм й направил палачинки, и ми разказваше в детайли цялата случка. Точно за това говоря – такъв трогателен за нея момент се е запечатал в съзнанието на баба толкова силно, че тя го помни като нещо щастливо и иска да се връща към него. Сега вече я разбирам.
вторник, 5 май 2015 г.
Как да търсим работа... и да си намерим такава
Работа! Много странно нещо е работата. Мрънкаме, когато я имаме, ангажираността ни изтощава, жадуваме за почивка и се чудим как да си спечелим малко повече свободно т.е. извънработно време. Същевременно положението става още по-ужасяващо, ако въобще нямаме работа. Тогава се тръшкаме, тропаме с крака и се чудим какво да правим...
На практика всеки от нас се нуждае от работа. Трудно ни е с нея, но ако я няма, е направо непоносимо. И понеже всеки от нас има предпочитана сфера, в която да се развива, позволете ми да дам няколко предложения какво да предприемем, ако сме в позиция на безработни, но активно търсещи работа.
1. Напишете си качествено CV. Такова, което да е добре оформено, структурирано и да има фасон. Преведете си го и на английски или на друг език, който владеете. Внимавайте със снимката, която слагате, както и с името на мейла си - нека и двете са вдъхват усещане за зрелост и отговорност.
2. Ориентирайте се онлайн. Това означава редовно да преглеждате сайтовете, които пускат обяви за работа. Има поне 4 водещи такива, които ще са ви полезни. Бъдете от първите, които кандидатстват, ако някоя обява е привлякла вниманието ви, за да бъдете е един от първите, чиято кандидатура ще бъде разгледана.
3. Ориентирайте се офлайн. Има професии, при които е много по-голям шансът да си намерите работа, ако отидете да се запознаете с хората лично. Малко е страшно в първия момент, но пък е шанс да работите в желана сфера. Не една и две са фирмите, които реално си търсят нови служители, но не пускат онлайн обяви и няма друг начин да стигнете до тях.
4. Използвайте връзките си. Споделяйте с приятели и познати, че си търсите работа. Никога не знаете откъде и какво може да изскочи. Няма и да разберете, докато не опитате.
На практика всеки от нас се нуждае от работа. Трудно ни е с нея, но ако я няма, е направо непоносимо. И понеже всеки от нас има предпочитана сфера, в която да се развива, позволете ми да дам няколко предложения какво да предприемем, ако сме в позиция на безработни, но активно търсещи работа.
1. Напишете си качествено CV. Такова, което да е добре оформено, структурирано и да има фасон. Преведете си го и на английски или на друг език, който владеете. Внимавайте със снимката, която слагате, както и с името на мейла си - нека и двете са вдъхват усещане за зрелост и отговорност.
2. Ориентирайте се онлайн. Това означава редовно да преглеждате сайтовете, които пускат обяви за работа. Има поне 4 водещи такива, които ще са ви полезни. Бъдете от първите, които кандидатстват, ако някоя обява е привлякла вниманието ви, за да бъдете е един от първите, чиято кандидатура ще бъде разгледана.
3. Ориентирайте се офлайн. Има професии, при които е много по-голям шансът да си намерите работа, ако отидете да се запознаете с хората лично. Малко е страшно в първия момент, но пък е шанс да работите в желана сфера. Не една и две са фирмите, които реално си търсят нови служители, но не пускат онлайн обяви и няма друг начин да стигнете до тях.
4. Използвайте връзките си. Споделяйте с приятели и познати, че си търсите работа. Никога не знаете откъде и какво може да изскочи. Няма и да разберете, докато не опитате.
Абонамент за:
Публикации (Atom)



