Родна реч

Живеем в 21 век, в общество на социални мрежи и интернет комуникации. Непрестанното развитие на технологиите превърнаха интернет в неразделна част от нашето ежедневие. Социалните мрежи заемат огромна част не само от нашето битие, чрез общуване с широк кръг от хора, но и значителна част от нашето работно ежедневие.

Благодарение на интернет в речника ни се появиха безброй много чуждици, които лека, полека започнаха да изместват нашите прекрасни български думи. Смятате ли че това е правилно? Аз не мисля. Все пак българският език е прекрасен, звучен, богат, защо трябва да го унищожаваме и пренебрегваме заради някои модерни думички, на които в повечето случаи дори не знаем значението? За мен е унизително да пренебрегваме звънливия български език, заради някакви си тенденции. Ами майка ми не знае английски, тя горката как би ми разбрала изречението, защо трябва отново да прибягваме до показност, че видиш ли много го разбираме този английски. Нямам против да обогатяваме речника си чуждици, все пак в нашия език има не само английски думи, но и руски  още много други, няма по-голямо богатство от това да имаш богат речник, но смятам, че думи като юзър, шервам и джойнтвам са напълно излишни. Лично на мен изобщо не ми харесва като ми кажат : "Окей ли си?" ,ами не, добре съм си!  Пак казвам, няма нищо лошо да използваме чуждици, все пак един език се състои именно от това, но не мисля, че е редно да се прекалява.

И като за финал , за да си припомним колко хубав е нашия език , искам да ви подсетя за стихотворението "Родна реч" на Ран Босилек

Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти...
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!

Селски живот

Честно казано в този забързан живот, които водим все повече се затваряме в себе си и ни се иска да се отдалечим от заобикалящия ни свят. Работа, сметки, коли, хора. Всичко това се насъбира и в един момент нещата ескалират.

Винаги съм бил от хората, които са много общителни и обичат компаниите, разходките и комуникацията дори с непознати хора. Но идва една определена възраст и етап от живота, в който ежедневието надделява над теб и личността ти и единственото нещо, за което си мечтаеш е просто спокойствие. аз съм от щастливите хора, които имат собствено жилище и то е центъра на града, в спокойно кварталче, или поне беше спокойно. До преди 10 години беше истинска идилия, спокойствие, уют, тишина. Но като всеки развиващ се град, започна застрояването, събориха малки къщички, за да построят големи жилищни блокове на тяхно място и мисля, че е излишно да споменавам, че спокойствието вече е мираж. Честно казано, в момента мечтата ми е да си купя къща в някое от селата наблизо и да си живея спокойно. Някой сигурно ще ме помисли за луд, да заменя жилището си в центъра на града с някаква селска къща. Да, нека да съм луд, но смятам че вече доста се развихме, че да се ограничаваме с това мислене, че щом си от село, значи си по-нисш от гражданите. Смятам, че успяхме да приемем доста от западния модел на мислене и не пречи човек спокойно да си живее на село, а да работи в града, пътищата ни са вече доста оправени с модерни околовръстни, магистрали и добри междуградски пътища. На запад семействата отдавна живеят в предградия на километри от града и това не им пречи да се развиват. Градския и междуградски транспорт е толкова добре устроен, че дори да нямаш автомобил би могъл спокойно да си пътуваш до града и обратно. Какво по-хубаво от това, след дълъг работен ден да се прибереш в уютната си къща, може и да е малка, не е нужно да е с 5 спални, да седнеш на двора да отмориш, да заключиш вратата и да не чуваш скандалите на съседите или на комшийката, която е решила, че ще прави разместване в 23 ч. Честно да ви кажа не се смятам за луд, за романтик- може би. Но да, с удоволствие ще заменя градската суматоха за селско спокойствие

Ние хората трябва да се стремим към онова, което ни прави щастливи и спокойни. Ако нямаме вътрешен мир, няма как да има и хармония в отношенията и семейството ни. Аз ще направя своята, засега все още мечта в реалност и смятам, че бих могъл да постигна своята хармония.

Пикник на работа

Изненадва ли ви заглавието на днешната ми тема? Пикник и то на работа?! Да бе, да! Е, не го приемайте буквално. Честно да си призная аз съм активен човек и понякога работата в офиса ми идва доста напрягаща и не за друг, ами това, че си седнал почти 8 часа, хапваш набързо нещо вредно и като се прибера от работа вкъщи, сякаш се чувствам още по-изморен и напрегнат.

Щастлив съм да ви призная, че аз открих баланса и равновесието в моето ежедневие. Реших, че трябва да се храня малко по-здравословно и да прекарвам повечко време сред природата. Но първоначално не бях сигурен как точно ще стане, все пак в по-голямата си част работата ми е в офис, а за да стигна от точка до точка използвам автомобила си. Първоначално си мислех да започна да се придвижвам пеш до работа, но да си призная трудно ставам сутрин, а да стана с още поне 1 час по-рано, за да мога да стигна на време за работа, ами не е моето нещо. Затова реших нещо друго. Моята прекрасна половинка сутрин ми приготвя прекрасен, здравословен обяд, за което съм й признателен. Когато настъпи времето за обедна почивка, грабвам вкусотията, която ми е приготвила и се отправям до близкия парк. Той е на точно 15 минути от офиса, сенчесто е, има множество пейки, много дечица, които весело си играят и прекрасен, свеж въздух, тъй като е сравнително отдалечен от булевардите и натоварените улици. Така постигам моето удовлетворение, хапвам вкусно на чист въздух, сред природата и в същото време си правя една, може да е кратка, но разтоварваща разходка. След това се връщам зареден на работа. Когато се прибера вкъщи имам повече енергия за любимите си хора и това определено се харесва.

И така, може да не е точно пикника, който сме свикнали да си представяме, да запалим огън, да печем наденица или нещо подобно насред поляните, но пак е нещо и ви го препоръчвам.

Право на избор

                                                             
     Колко модерен стана начинът ни на живот. Ако преди години хората са се чудили как да си набавят необходимата доза въглехидрати, чрез месото на трапезата, то днес модата да си веган или вегетарианец тотално завладя Света. Дали заради митовете, че заради месото пълнеем, дали заради някакви други съображения, все повече хора изключват месото и продуктите от животински произход.
    Живеем в свободно общество, всеки има право да се храни с каквото си пожелае, стига разбира се да не натрапва своите хранителни навици на околните и да ни убеждава, колко „здравословен“ начин на живот води. В интернет сме виждали не малко колажи на дами, консумиращи месо, вино и захарни изделия и на такива, които се хранят, изключвайки всички, лично според мен вкусни храни от менюто си. Е, първите изглеждат доста по-привлекателно, но щом хората са преценили, че така са щастливи, никой няма право да ги съди. Само, че идва един момент, в който въпросните хора-вегани или вегетарианци решават да си създадат поколение. Смятате ли, че е редно да отглеждат децата си като вегани или вегетарианци? Не е ли по-добре то само да прецени, когато порасне достатъчно и се превърне в зрял и отговорен човек? Редно ли е да ограничаваш хранителните продукти и вещества на едно бебе, което няма възможност да каже какво иска да яде. Лично аз не бих причинила това на детето си. Ако реши да следва моите стъпки ще го направи по своя воля, а не да му бъде наложено. Някои хора ще кажат, че правим същото с религията като кръщаваме децата си още докато са бебета, но религията не би навредила на здравословното му състояние. А и като стане достатъчно зрял човек винаги може да смени своите религиозни предпочитания.
    Децата са най-важното нещо на този свят. Пазете ги. Те са невинни създания, които ние трябва да защитим и предпазим от неволите на живота. Така, че мислете първо за тях и тяхното здраве.

Добро утро

Винаги започвайте деня си с усмивка, а защо не и със смях бъдете благодарни позитивни и добронамерени. Поздравявам ви с тази песен, която ми е много любима. Когато ходя да спортувам винаги си я пускам, питайте и вие и си мислите колко ценен дар всъщност е живота.
Bob Singler - Love generation