Климатът влияе на настроението

 

Факт е, че каквото е времето навън, такова е и настроението ни. Сигурно сте забелязали, че ако денят е мрачен и e студено, вие се чувствате в синхрон с него. Не искате да напускате дома си, всички са ви „криви“ и се носите като буреносен облак наоколо. 

В ясни, слънчеви дни пък, нещата изглеждат напълно различно. Чувствате се великолепно,  правите всичко с лекота, часовете минават по-бързо и животът изглежда наистина е розов. 

И за двете състояния си има обяснение и това е прякото влияние на климатичните промени върху нашето емоционално, а и здравословно състояние. Нека го разгледаме малко по-подробно. 

Според портала Medline Plus излагането на слънчева светлина увеличава производството на витамин D в организма, което е свързано с производството на серотонин, известен като хормон на щастието.  Известно е, че този и други хормони работят заедно в регулирането на настроението, безпокойството и страха, а също така са свързани с производството на мелатонин и контрола на цикъла на съня.

Следователно липсата на излагане на слънчева светлина, в случай на облачни или дъждовни дни, може да повлияе на производството на този хормон, като повиши нивата на раздразнителност и умора. По същия начин внезапните и резки промени в метеорологичните условия могат да повлияят на тялото ни, което го кара да дестабилизира.

От психологическа гледна точка дори се предполага съществуването на вид разстройство, което е мотивирано от климатичните промени. То е познато като сезонно сътресение, а основният му симптом е наличието на депресивни епизоди, които протичат по-често и по-задълбочено по време на определени периоди от годината. В ежедневието ни настъпват промени в цикъла на съня, ниско производство на мелатонин и невротрансмитери като серотонина. Смята се, че това състояние е присъщо на около 10% от населението, като се проявява по-често във възрастовия диапазон 20 - 35 години.

Наличието на това разстройство, както и незначителни промени в настроението, може да варира в зависимост и от географското местоположение. Освен това играят роля и други фактори като количеството слънчева светлина, нивото на замърсяване или валежите.

Така климатът има способността да влияе на нашето емоционално и психическо състояние, като ефектът му е променлив според човека. В нашето ежедневие обаче има много други фактори, които могат да ни повлияят, така че да търсим оправдание за лошото си настроение само във времето, е грешно.

Една слънчева неделя в планината обаче никога не е излишна, нали?

Сълзите на силния пол

 

Да се смята, че мъжете не плачат, е стереотип, който трябва да бъде изкоренен. Мъжете плачат. Понякога много. Това не е грешно, не е и слабост, а проява на една красива емоция. 

Нима никога не сте виждали бащите си да плачат? Не потекоха ли сълзите им от гордост, когато завършихте образованието си или когато създадохте семейство? Нима и вие не проронихте сълзи, когато за първи път поехте в обятията си новороденето си дете? 

Мъжете плачат. Понякога тези сълзи са от радост, друг път от горчивина и натрупана болка. Разликата е, че мъжете плачат когато са сами и когато има сериозен повод. Причината, може би, се корени в генетично заложената гордост никой да не види слабостта им. Защото сълзите се приемат за слабост, показват, че човек е уязвим. За мен не е точно така – сълзите започват да текат, когато човек е бил силен прекалено дълго време и те идват, за да изпълнят ролята си на отдушник. 

Мъжете също са емоционални, не по-малко от жените, но изразяват своите чувства по по-рационален начин. Въпреки модерното общество в наши дни, нека си признаем – борбата между половете не е приключила. Затпва мъжете явно искат да запзят правото си за ронене на сълзи само когато са сами. 

На друго мнение е психиатърът Патрик Лемуан. Според него днес никой не изисква от силния пол очите им да са сухи, а сърцето твърдо, за да отстояват мъжествеността си. Лемуан смята, че тази сдържаност при мъжете е наложена още в детските години. Всяко малко момченце е чувало поне веднъж от родителите си, че мъжете не плачат и затова не бива да тъжи за даден повод, вещ или поради друга причина. 

След това, повече или по-малко съзнателно, те се сдържат. Това поведение се дължи главно на факта, че по традиция жените са по-склонни да изразяват емоциите си. Те имат привилегията да се наричат „слабия пол“, а аз бих заменил слабост с нежност, но това ще бъде друга тема в блога. 

Въпреки всичко, плачът не е задължение, не е привилегия или слабост, това е емоция, чисто човешка, която на никого не е чужда. Сълзите пречистват емоциално и носят душевен катарзис. Замислете се над това. Не е срамно.

Чаят или кафето – вечната дилема

 

Сутрините може би са най-стресиращото време от денонощието. Никак не ни харесва да ставаме рано, но когато най-сетне се решим да станем от леглото, в кухнята ни очаква ароматна дилема – чай или кафе? Повечето от нас вече са напарвили избора си. Едни са ревностни защитници на кафето, а другите обожават да пият чай, заради многобройните му ползи. Коя напитка е по-полезна и с повече свойства? Нека разгледаме няколко факта за тях. 

Кафето безспорно е по-добрият и ефикасен начин да се събудим сутрин. То е като магия за нашия организъм – една чаша и вече сме готови да извършваме ежедневните си задължения със замах. Има обаче един огромен недостатък – безсънието. Пиещите кафе изпитват трудност да заспят, веднага щом положат глава на възглавницата, те са по-тревожни и заспиват по-трудно (ако разбира се прекаляват с кофеина). 

Чаят е щадящ нервната система и стомаха. Той е изборът на много хора, които имат проблем със стреса, заспиват трудно или са тревожни, поради което не е добре да консумират кофеин. Чаша ароматен чай действа успокояващо и е също толкова приятна, колкото и чаша кафе. Въпрос на вкус. 

Хората, които консумират чай, се справят по-лесно в стресови ситуации, като говореното пред много хора например. Ново противоречиво откритие за кафето гласи, че то може да предотварти депресия и да помогне за устойчиво психическо състояние, противно на схващането, че „изпилва” нервната система. 

Е, какъв е вашият избор, чай или кафе?

Ново удобство в транспорта

При споменаването на тротинетка в съзнанието ми веднага изникваше асоциацията с детско забавление. Представях си някое хлапе, което по цял ден пърха на нея и пречи на движението. Мнението ми се промени, когато по ирония на съдбата и аз започнах да се придвижвам с тротинетка. 

Като всяка кола, купена на старо, моято също прекарваше доста време по сервизи. Общественият транспорт не ми беше удобен за ползване, защото до дома ми нямаше близка спирка, а и трябваше да сменям няколко автобуса, за да стигна до работа. Такси? Не, мерси! Заплатата ми трябваше за по-належащи неща. Бях изпаднал в безизходица и споделих с мой приятел терзанията си. Тогава той ме посъветва да си взема електрическа тротинетка. Помислих, че се шегува, но той ме увери, че много негови колеги се възползват от този вид транспорт и са доволни. 

Реших да опитам и не съжалявам. Оказа се, че електрическата тротинетка не е просто за забавление, а е един от най-удобните начини за придвижване из града. С нея пестя време, като не трябва да се съобразявам с обществения транспорт, задръстванията и натоварения трафик. Харесва ми също, че само с едно зареждане изминава почти 30 километра, което я прави и икономически ефективна. Пък и вече няма нужда да търся място за паркиране. 

Всъщност, управлението на тротинетка се оказа не само забавно, но и много по-лесно от шофирането и дори карането на колело. Сутрин никога не ми е оставало време за физзарядка, но сега си наваксвам, тъй като при движение на тротинетката участват мускулите на крайниците, корема и гърба. 

Проваленият уикенд

В живота си сме свикнали понякога да претърпяваме разочарования. Те могат да са както от дреболии, така и от по-големи и осезаеми неща. Но като изключим първоизточника на проблема, то всяко разочарование е огорчение на душата. Именно това чувство изпитах и аз изминалия уикенд.

Тъй като съпругата ми и цялото ми семейство бяхме изключително щастливи, че цялата истерия около пандемията приключи, решихме да се съберем за уикенда на семейната вила във Велинград. Всичко бяхме планирали – само близки хора, вкусна храна и споделени моменти заедно. През седмицата правихме списъци от какво имаме нужда, пазарувахме, чувахме се с близките си и се забавлявахме.

Най-голяма изненада ни се стовари в четвъртък, когато се оказа, че в офиса на жена ми има заразен. Без излишни драми отидохме да си пуснем тестове. Всичко мина бързо, въпреки че бе леко неприятно. Не искахме да споделяме на семейството ни, за да не ги тревожим излишно, пък и резултатите ни трябваше да излязат в петък вечерта.

С надежда и вяра, че всичко ще е наред, изчакахме да измине определеното време и позвънихме в лабораторията. Оказа се, че имало проблем с пробите ни и трябвало да отидем пак да се тестваме, но за сметка на клиниката. По принцип не се притеснихме толкова за здравето си, защото ние сме силни и ще се справим с всичко. Изпитахме разочарование, че ще изпуснем семейния уикенд.

Неприятно бе, че резултатите ни трябваше да са готови в събота вечерта или неделя сутринта. С огромна болка се наложи да звъннем на останалите и да им обясним защо няма да присъстваме на събирането. Все пак не искахме да излагаме никога на риск. Близките ни ни разбраха, но нямаше как да отменят срещата, защото храната и напитките вече бяха закупени. Така докато семейството ни бе заедно, ние с жена ми си стояхме вкъщи и тръпнехме в очакване.

Накрая се оказа, че сме здрави и всичко ни е наред. Представете си в този момент изпитах едновременно облекчение, но и още по-голямо разочарование, че сме пропуснали прекрасни моменти с най-любимите ми хора. Успокоявам се с това, че животът е дълъг и най-хубавото предстои.