Наскоро ми се наложи да си сменя батерията на часовника. Вървейки по улицата съвсем случайно забелязах едно малко часовникарско ателие. На прага имаше един голям антикварен часовник и около него надпис „ Точно време ”. Слязох надолу по едни стълбички и ме посрещна един възрастен човек, застанал зад бюрото си, а около него имаше разхвърляни инструменти, часовници, части, батерии и какво ли още не. По стените на ателието имаше окачени разбира се часовници (какво друго може да има в едно часовникарско такова ателие). Интересно, но от цялата атмосферата на това място останах с впечатлението, че там сякаш времето е спряло. Тази малка стаичка сякаш беше далеч от забързаността, динамиката и неспирното движение на външния свят. Тук, където основната дейност е свързана с инструмента, който измерва времето, сякаш самото време не присъства. Поне не така както сме свикнали да го възприемаме в ежедневието. Обстановката навяваше спокойствие, а единствения шум беше от стрелките на множеството часовници.
Часовниците са неизменна част от всекидневието ни. Не само измерват и показват часа, но и някак си ни помагат по- лесно да го управляваме. Или поне да си мислим, че можем да го правим.
Популярни са репликите като „ Нямам време” или „ Времето не ми стига”, но дали си даваме сметка колко ценим времето което реално имаме и как го използваме. А пропиляното и загубено време, не може да се върне назад както връщаме стрелките на часовника си назад.
Няма коментари:
Публикуване на коментар