Ако е първото обаче, имам какво да кажа. Толкова ли е трудно наша песен да се класира на финал? Мисля, че отговорът тук се крие в някои критери при оценка на една песен от публиката. Колкото и да не ни харесва истината е, че последните години изпращахме песни, които с нищо не привличаха вниманието - или ни липсваше хориография, или не показвахме идеята. Досега сме изпращали и няколко песни с звучене, което наподобяваше и миналогодишните победители. А идеята на Евровизия е да се наблегне на декора, да се изпрати едно социално послание, което да докосне публиката. Какво от това, че Софи Маринова изпя песента си блестящо, като текстът не достигна до публиката а сцената остана празна. Какво като Поли Генова направи рок постановка, като пак липсваха гълъбите, инатът, който да покажем на Европа. Английските ни изпълнения пък не бяха с нищо грабващи. Просто хубава песен, с пеещ изпълнител, която да ни представи достойно. И какво?
На такива конкурси се помни само първият. А при наличието на множество добри песни финалното гласуване е от най-голямо значение. Песента трябва да е или с оригинална, невиждана досега постановка, или да изпрати социално послание, което да разтърси зрителите и слушателите.
Тази година, след като се отказахме да продължим да творим, защото според мен това е причината, за Евровизия за възрастни (явно не умеем да губим!) прехвърлихме надеждите си си в детската Евровизия. Подготвили сме силно трио, което според мен ще изпъкне, защото децата ни притежават наистина затрогващ талант - блестяща за възрастта си малка певица и двама изключително надарени на пианото близнаци. Нещо, с което ще можем да направим впечатление на публиката. Очакваме големия финал на 15 ноември, малко преди мача Кобрата-Кличко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар