Негодни, полезни... всякакви храни

Минеш ли една възраст започваш да внимаваш с какво се храниш, тъй като проблеми като високо кръвно, висок холестерол, подути крайници, нередовен стомах вече не са ти чужди. Питайте мен! Започнах да избягвам твърде подправената храна, люто и солено. Намалих алкохола и сладките харни.

Прекалено се тревожа за теглото си и се опитвам да спазвам някакъв режим. Храня се възможно най-разнообразно и по препоръки на доктори, доколкото мога - здравословно. Но все имам чувството, че не е достатъчно. Съдейки особено по медиите.

Преди време много популярен бе маргаринът. След това се разбра, че вреди на организма. Преди седмици медиите пък разобличиха, че и маслата, които някои фирми ни предлагат на пазара, не са съвсем годни за консумация. Бях ей на толкова малко да им повярвам, и със сигурност щях, ако дни след това не бяха обявили, че и солта убива и е добре хората да се научат да готвят без нея. После дойде ред и на "истината" за киселото мляко, което не помагало на организма, а го затормозявало, защото той не произвеждал ензим за разграждането му. Ние да не сме китайци, запротестирах аз!?..

Мисля, че медиите наистина доста прекаляват понякога. Да направиш репортаж, в който да изтъкнеш последствията от прекомерното пресоляване на ястието е едно, но да обвиниш продукт, който от край време ние българите смятаме за причина за балканското дълголетие в негоден... това е нещо съвсем различно.

Аз лично смятам, че една храна е колкото полезна, толкова и вредна. Без нея не можем, но не трябва и да злоупотребяваме. Солта е необходимата съставка за нашето здраве. Без нея ще умрем за дни, а прекомерното използване ще ни докара неприятни проблеми. Също като слънцето - то е извор на живот, но ако грее жарко и постоянно същият този живот ще загине.

Смятам също, че медиите очевидно имат прекалено много свободно ефирно време, за да го пълнят с небивалици. Любими са ми репортажите за вредните или полезните храни, в които попитат някоя баба какво мисли за качеството на дадена стока и тя горката каже, че вкусът не е като едно време. Ами, няма и да е, не защото не е същият, а защото с възрастта вкусовите ни качества се променят. Ето защо децата са по-чувствителни, когато хапват. Те могат да усетят сладост или горчивина, която възрастните едва ще доловят.
Остаряваме бавно, неусетно почти...

Чели ли са родните политици българската история?

Искрено се съмнявам. Няма доказателства, че не са, но това, което показват в парламента определено е свидетелство, че подобно познание липсва в техните умове. Ако поне половината от тях си бяха наложили поне да запомнят и половината от часовете по история в гимназията може би щяхме да сме къде-къде по-напред в политическо еволюционно отношение.

А ако поне половината на половината се бяха трогнали да попрочетат нещо повече, мааалко по-подробно от политическата история на Третата българска държава, щяхме да избегнем това постоянно повторение на един и същи сюжет.

Ние, българите, сме като един обречен народ, лутащ се в кръг в пустинята на историята. Не зная как да го кажа по друг начин, наистина... Историята ни циклично се повтаря. Идва едно правителство, веднага "разобличава" предното - следва цялостна подмяна на кабинета, цялостна чистка на държавни чиновници от общини и други държавни здания... Докато подменените свикнат с новия си пост се подменят на свой ред и така сякаш до безкрай...

Историята ни дава всички варианти на една ситуация. Почти всичко, което може като отношения между хората и нациите да се случи, вече се е случило някъде в миналото. Ако някой помисли добре и разтълкува вече преживяните събития със сигурност ще знае как да действа, така че да вземе правилното решение в дадена ситуация.

Но политиката не е лесна. За да си в нея, трябва да бъдеш отличен дипломат, да предвиждаш ходовете на противника, да си надарен със съобразителност и проницателност. Това са златни таланти, но явно у нас още не се е родил наследникът на някогашните ни горди предци.

Работа в голям екип

Ах, тези ни до болка познати различия между хората.

Иска ми се да каже, че работя еднакво добре и с мъже и с жени, но май няма как да стане. Има си едни стереотипи за мъжкия и за женския начин на мислене, които с всеки следваш ден се убеждавам колко са правилни.

Та, работя в момента по един проект, в който участват и колеги и колежки. Говорим, обясняваме, дискутираме, даваме идеи и разпределяме задължения и т.н. Знаете ли до какъв извод стигнах след толкова време в подобна не само „шарена”, но и доста голяма среда. Мъжете мислим генерално, мащабно и правим големи планове, докато жените са някак си по-детайлни и изпипващи нещата. Искат и последния нищожен (за мен) детайл да бъде изгладен. Няма лошо втова, мисля си аз, но продължавам да се питам. Защо ни събраха толкова различни хора на едно място? Не че се караме или нещо такова, но нещата можеха да вървят къде къде по-гладко, ако задачите бяха разпределени по-отрано.

Да не говорим колко многословни са дамите в екипа ми и колко се впускат в излишни приказки понякога. А хванеш ли ги две от тях да пият кафе сутринта, не очаквай да ти обърнат внимание, докато не се наприказват.

Наречете ме както искате, но май предпочитам да си работя с мъжката част от екипа. По-добре се разбираме, по-бързо действаме и повече работа вършим. Туй то.

По случай края на септември

Днес, както си въртях една плейлиста, попаднах на този песен. Погледнах календара и всъщност видях, че няма по-добър ден в годината, в който да ви я припомня. Знам, че сигурно няма да е по вкуса на всички, но това не пречи от време на време да си припомняме песните от миналото и особено, ако са хубави.

Така че поздрав на всички от мен с Green Day и песента им Wake Me Up When September Ends

Подредихте ли си приоритетите днес?

Ако има едно нещо, което е е хубаво да усвои всеки един от нас, то това е подреждане на приоритетите си. Нали знаете, първо, второ, трето и т.н. Събуждаш се и решаваш, че днес ще направиш това или онова. Отиваш на работа и си подготвяш списък на задачите, които трябва да свършиш до края на работния ден. Не е толкова трудно да се постигне, колкото звучи на пръв поглед. Просто трябва да имате две ключови умения: систематизация и мобилизиране. Ако ги притежавате не само ще подредите приоритетите си правилно, но има по-голям шанс да постигнете по-бързо задачите, които сте си поставили в началото на деня.

Ако разпределяте задачките си правилно, точно и редовно, определено ще повишите производителността си и нивото си на работа. Ще вършите повече неща за по-малко време и може би ще ви остава повече време за вас самите. 

Така че утре, когато се събудите (или още в момента), помислете. Кое е най-важното днес? Останало ли е нещо нерешено от вчера? Имам ли неотложна задача, с която да се заема веднага?