Не ни потръгна при големи, разчитаме на децата

Честно казано, аз лично не разбрах какво ни отказа от конкурса Евровизия. Дали се разсърдихме, че последните две-три години песента ни дори не се класира за Финала, или се заформи скандал за геополитически вот, високи такси за участие??? Не съм информиран, тъй като медиите си пишат каквото си искат, така че не мога да коментирам.

Ако е първото обаче, имам какво да кажа. Толкова ли е трудно наша песен да се класира на финал? Мисля, че отговорът тук се крие в някои критери при оценка на една песен от публиката. Колкото и да не ни харесва истината е, че последните години изпращахме песни, които с нищо не привличаха вниманието - или ни липсваше хориография, или не показвахме идеята. Досега сме изпращали и няколко песни с звучене, което наподобяваше и миналогодишните победители. А идеята на Евровизия е да се наблегне на декора, да се изпрати едно социално послание, което да докосне публиката. Какво от това, че Софи Маринова изпя песента си блестящо, като текстът не достигна до публиката а сцената остана празна. Какво като Поли Генова направи рок постановка, като пак липсваха гълъбите, инатът, който да покажем на Европа. Английските ни изпълнения пък не бяха с нищо грабващи. Просто хубава песен, с пеещ изпълнител, която да ни представи достойно. И какво?

На такива конкурси се помни само първият. А при наличието на множество добри песни финалното гласуване е от най-голямо значение. Песента трябва да е или с оригинална, невиждана досега постановка, или да изпрати социално послание, което да разтърси зрителите и слушателите.  

Тази година, след като се отказахме да продължим да творим, защото според мен това е причината, за Евровизия за възрастни (явно не умеем да губим!) прехвърлихме надеждите си си в детската Евровизия. Подготвили сме силно трио, което според мен ще изпъкне, защото децата ни притежават наистина затрогващ талант - блестяща за възрастта си малка певица и двама изключително надарени на пианото близнаци. Нещо, с което ще можем да направим впечатление на публиката. Очакваме големия финал на 15 ноември, малко преди мача Кобрата-Кличко.

Къде са Боду СОД след 25 години демокрация?

Паметният за българската демокрация 10-и ноември отбелязва края на един режим. Ние от по-старото поколение все още помним – кой с носталгия, кой без капка умиление. Развитието на частния бизнес у нас никога не би било възможно без пазарната икономика, която властва днес. Такива исторически събития трябва да се помнят, защото слагат началото на една нова ера – такава, която се основава на конкуренция и различия.

Къде сме ние 25 години по-късно? Отговорът пак ще бъде субективен. Някои ще кажат, че сме по-добре, други пък ще свият рамене колебливо, а трети ще заявят, че никога няма да се оправим. И все пак събитието  е отбелязано с концерт под надслов "25 години демокрация" на пл. Ал. Невски в София, но не на точната дата, а на 01.11.2014 г. Някой явно няма търпение да го отпразнува.

Концертът се охранява от Боду СОД – ето къде са били! Тях ще използвам като пример за това как една фирма се развива с развитието на пазарната икономика. Съществуването на конкуриращи се охранителни фирми едва ли би било възможно преди 10.11.1989 г. То тогава и кражбите бяха рядкост, ако трябва да сме честни. Девет години трябва да минат преди Боду СОД да бъде основана през 1998 г., което ни навежда на мисълта, че тогава се е появила нужда да подсигурим фирмите и домовете си допълнително. Минават още десетина години докато охранителният бранш се развие. Нашата фирма вече е влязла в домовете на хиляди потребители и предоставя вярна защита от години. Тук се подчиняваме на един фундаментален микроикономически принцип – има ли търсене, ще има и предлагане. Не минава много време преди Боду да започнат да охраняват спортни, културни и политически събития, ценни пратки, а с напредването на технологиите, да наблюдават с камери обектите под тяхна защита.

Днес демокрацията е символ на свобода, която определено носи позитиви за частните фирми, чието съществуване не би било възможно преди нея.

Влияете ли се от възрастта?

Замисляли ли сте се до колко възрастта на човека до вас ви афектира и ви оказва влияние? За нещо нормално приемаме по-възрастните хора да са по-строги и с повече авторитет, нали? Отнасяме се към тях с по-голямо уважение и в тяхно присъствие по-скоро слушаме, отколкото говорим. Всичко това може би идва от възрастта и дори не е нужно да е предизвикано по друг начин. 

От друга страна, с хора, които са на нашата възраст, ни е много по-лесно да комуникираме и да обменяме идеи. Не за друго, а защото липсва именно този авторитет, който може да е много натоварващ понякога. Липсата му създава предпоставка за едно по-естествено комуникиране без излишно напрежение или бариери, което може да се окаже много по-приятно и по-ползотворно.

Същевременно вие самите може да изпаднете в първия случай – да сте по-възрастният и някой да бъде афектиран от вас. Започва да се случва все по-често в течение на годините и е нещо, с което дори може да ви се наложи да се борите по някое време. Разбира се, има и много случаи, в които е полезно да всявате авторитет, особено ако работите на някоя по-отговорна позиция и имате подчинени. Тогава за вас е важно и от ключово значение подчинените да ви слушат и да правят каквото им казвате.

Истината е обаче, че има хора, които се влияят от по-възрастните без явна причина. Просто са възпитани да се държат по този начин и им е трудно или не желаят да погледнат ситуацията от друг ъгъл.

Не казах всичко до тук с цел да разкритикувам някого. По-скоро беше, за да ви покажа, че винаги има за какво още да се вгледаме в себе си.

Когато работиш с респект се нарича ЕОС Сървисис

Едва ли има фирма, която да не следва собствена политика. А какво ще кажете за компания с цял етичен кодекс? Самият аз до скоро не вярвах, че това би могло да бъде практика в държава като България, но се уверих от опит.

Майка ми е вече доста възрастна жена. Не разбира от техника, трудно приема новостите на глобалния ни свят, мъчно може да се оправя с плащането на сметки по институции. В нейна помощ аз поемам по-голяма част от задълженията й. Но жената е много горда и не признава, че и липсва схватливостта на младия човек. Преди година й взех телефон, с който трудно борави, но успешно води разговор. Приятелките й я убедиха сама да си избере тарифен план и не зная какво са правили стариците, но ето ти, че подписала някакъв мистериозен договор, с който не успах да се сдобия, за да прочета. В резултат тя не разбрала кога и какво трябва да плаща. Объркала се, че уж заредила телефона си за 20 лева за постоянно и понеже не говори много, сметнала, че няма натрупани сметки. Получавала смс-и, но не знаела как да ги чете. Минало се време и не щеш ли ми се обажда преди вечеря преди седмица да ме пита кое е момичето, което на няколко пъти й обяснявало нещо за телефона й. Не разбрах за какво става дума, но момичето предвидливо оставило номер за връзка. И аз звъннах, разбира се, да видя защо притеснява майка ми.

Оказа се, че момичето бе служител на ЕОС Сървисис- компания за управление на вземанията. Била натрупана сметка към мобилния оператор по номера на майка ми. Когато обясних на служителката, че въпросният длъжник е възрастна жена и не е разбрала плана, който е подписала, срещнах разбиране. Попитах какво да направя, за да изчистим ситуацията и тя подробно ми обясни да отида в офис на оператора, където да заплатя натрупаните до момента сметки и да проверя кога може да се промени или прекрати тарифния план. Всичко мина толкова лесно и бързо, че чак се изненадах.

Затова днес в блога си отделям няколко реда, с благодарност към ЕОС Сървисиси тяхната служителка, която се отнесе с много голямо уважение към майка ми. Дори когато благодарих лично за отзивчивостта, търпението и коректността, момичето скромно отвърна, че ЕОС е немска компания с клонове в повече от 25 страни по света, с дългогодишна фирмена култура, в която е заложен дори етичен кодекс, гарантиращ добрия тон в отношенията служител - клиент.

Brothers in Arms

 Когато отраснеш с Led Zeppelin, Dire Straits и Deep Purple от една страна и Green Day от друга, както и Andriano Celentano от трета, е много трудно да се възхитиш на съвременните изпълнители, които се кълчат на поп, пък бил и той и роден, и благозвучен. Трудно е да сравняваш легенда и със съвремемнните парчета, които продуцира Западът. Колкото и да се опитва да пласира странно облечени певици и метеросексуални мъже, за мен те просто си остават смешни модни недоразумения от женски пол или мъже с неизяснена ориентация. А какво да кажа за съвременните рок и метъл изпълнители. Мисля, че са малко по-агресивни, колкото ми харесва, а сраванително новият готически стил ми идва в повечко.

И все пак има и доста приятни изпълнители сред тях. Все пак не мога да си изкривя душата и поставям всичко под общ знаменател. Особено един мъжки квартет ми пълни душата напоследък.  Групата е "Северните крале" или "Кралете на Севера", както искате преведете Northern Kings. Изпълнители и приятели от няколко скандинавски формации се събират, за да направят мелодични метъл версии на евергиини. Не мога да спра да слушам зпълнението им на Brothers in Arms на Dire Straits. Затова без заобиколки ви пускам две изключителни парчета - т.е едно - в два варианта.