Всеки съвременен човек се нуждае от смартфон

С две ръце заставам зад твърдението в заглавието на днешната си публикация. Всеки съвременен човек се нуждае от смартфон. В противен случай рискува да изостане в технологично отношение и настрана от новините и тенденциите. Не говоря обаче само за професионално използване на "умния" телефон. С всеки изминал ден това джобно устройство се превръща в необходимост в личностен план.

Ще ви дам няколко примери защо да си вземете смартфон, ако все още нямате.

Групови чатове. Дали ще е чрез Facebook, Viber или с друго устройство, но е много по-лесно (и безплатно за разлика от SMS-ите) да си пишете с приятели. Можете да се уговаряте за срещи, излизания или просто да се информирате взаимно за нещо, което е важно или интерсно за всички ви. Аз имам (поне за сега) три такива общи чата - с колегите на работа, със семейството ми и с най-близките ми приятели.

Организирате задачите си по-лесно. Може да нямате такъв навик в началото, но ще го придобиете в последствие. Веднъж започнете ли да си пишете бележки, напомняния, да си попълвате календара и т.н., ще усетите колко голям плюс е това и колко ви улеснява в действителност.

Камерата. Да, доста е удобно да имате хубава камера в телефона си. Можете мигновено да си щракнете някой или нещо за спомен и да снимате клипче, ако ви се прииска.

Четете книги. Гледате виеда. Играете игри. Сваляте си приложения, каквито на вас са ви удобни и т.н. и т.н. Повярвайте ми, като ви казвам, че смартфонът в днешно време не е прищявка, а истинска необходимост.

Готови ли сте за новата година?

Е, вече сме част от 2015-а година. Чакахме я, посрещнахме я, сега остава да решим какво ще правим през следващите 12 месеца...

Лично аз винаги си правя някаква равносметка за миналото, когато настъпи края на декември всяка година, и се опитвам да си представя какво да очаквам в близкото бъдеще. Смятам, че през 2014-а бях активен блогър. Стремях се да пиша на разнообразни теми - социално значими, лични истории, забавни от време на време и т.н. Все пак разнообразието е важно и поддържа интереса :)

През 2015-а не ми се ще да си поставям нереални цели. Вече съм мъж на средна възраст и гледам по-обективно на нещата в сравнение с времето, когато бях по-млад. Погледът ми е по-обективен, по-реалистичен и по-сериозен. Затова през новата година мисля да предприема няколко стъпки, които да бъдат полезни за мен в личен аспект. Ще се постарая да отделям повече лично време за себе си и за близките си. Ще проуча това-онова за здравословното хранене, че вече не мога да живея само на пици като едно време. Може да си изкарам карта за фитнес... или просто да се разхождам по-често пеша вместо да се предвижвам всеки ден с колата. През 2015-а ще се постарая да чета повече книги и да усвоя някое ново умение. Ще следя по-съсредоточено какво се случва в обществото и... не знам какво още. Останалото ще го решавам в движение.

Важното е, че все пак имам някакъв план за Новата година. А вие?

Куриозни български имена

Понякога си мисля, че някои родители наистина недолюбват децата си. Съвсем наскоро попаднах на списък с едни от най-интересните имена, събрани по данни от ЕСГРАОН. Сред избраните имена от списъка, който можете да разгледате тук, се срещат Африкан Симеонов, Буря Куртакова, Веселазасмяна Тодорова, Шунка Сапунджиева, Изгрев Топков, Паун Четрафилски, Утеха Яркова и други... Направо да се нанечуди човек, с ума ли са били щастливите майка и татко, че да орисат рожбата си по този начин. Те определено не са мислили за последиците да носиш подобно име. При това става дума за имена на граждани от български произход, а не както мнозина от четящите на статията подозирам все са си помислили, че наименованията са на деца на роми. Там традицията за кръщаване е друга... и с една нотка по-куриозна. Предлагам да си припомним:

Враждебна среда и социална тревожност

В своето обкръжение имам два типа личности - наперени, самоуверени и горди, които смятат, че светът се върти около тях, и скромни и затворени, трудно приспособими, особено в присъствието на първите. Колкото и да ми се струваше, че греша, се оказа, че мнозинството са онези, които изпитват тревожност на работното място или при общуване в обществото.

Социалната тревожност се изразява в съзнаван страх от комуникация, в усещането, че другите ни гледат пренебрежително, в чувството на малоценност. Обикновено хората, които изпитват тревожност мислят за средата като враждебна - напрегната, заплашителна, потискаща атмосфера, очакват, че ще бъдат тормозени или ще станат за присмех на околните.

Това психологическо състояние може да бъде резултат от напрегнатото ежедневие при проблеми на работното място - несговорчиви колеги или неудовлетворяваща професия. Човекът изпитва малоценност и от липсата на задоволство от работата или непълноценни контакти с колегите. Решението е смяна на среда - служба, обстановката за кратък или по-продължителен период от време. Може би дори смяна на местожителството. Промяната е предпоставка за нов старт и увеличава шанса за отърсване от притесненията, пренареждане на приоритетите и задълженията.

Когато обаче тревожността е в следствие на душевно заболяване, придобито или вродено, лечението се провежда от специалист и с постоянната подкрепа на близките. За възвръщане на човека към нормалния ритъм на живот се изискава повече време, но и силна воля сам да осъзнае проблема и да положи усилията за неговото справяне.

За щастие моите познати са от първия вид - тези, чиято тревожност е резултат от забързаното ежедневие и натрупаните проблеми. Дано новата година им донесе повече спокойствие и увереност.

„Биограф“ – интелигентната гледна точна

Моята първа среща със списание „Биограф“ се случи в един зъболекарски кабинет, докато чаках да ми дойде реда. Намерих го измежду останалите брошури за това как да си мием правилно зъбите. Странно как е попаднало там, но добре че го имаше. С него не само „убих“ време преди уговорения час, но и се насладих на интелигентно написано четиво. Броят беше за Левски, но намерих нещичко и за Геншер там, и не само.

Обикновено като чуя списание и веднага си представям онези женските клюкарски списания, които те „гледат“ от всяка будка. В тях един мъж не намира нищо стойностно. Но ето ти  „Биограф“ – четиво и за мъже, и за жени. Всеки ще намери нещо интересно вътре. Аудиторията, доколкото предполагам от темите, е по-скоро от по-отбран тип.

Направих си труда да разбера малко повече за списанието. Първият брой е излязъл през септември 2011 г. Явно съм пропуснал доста. Маркетингов директор е Светослав Кантарджиев, който, въпреки кризата на пазара на четива на хартиен носител, е успял да усети накъде духа вятъра и да предложи релевантно решение, което наистина да се купува.

Аз лично, откакто се запознах с онзи брой за Левски, всеки месец поглеждам към кварталната будка, за да видя коя е следващата представена личност. Вече съм събрал известно количество броеве за личности, чийто живот ме вълнува. Услужвам и на приятели с някой друг брой. С ръка на сърцето мога да кажа, че си заслужава!