Да послушаме релаксираща музика

Понякога човек се намира в състояние, в което просто му се иска да седне и да релаксира. С наближаването на възрастта тези моменти като че ли стават все повече. Някои се усамотяват сред природата и съзерцават красивия пейзаж, за да върнат хармонията в себе си, други си пускат релаксираща музика и така се изолират от околния свят. Аз съм и от двата типа хора, но когато навън е студено, а имам нужда от малко време за себе си и мислите си, намирам подходяща музика вкъщи и я слушал ли слушам... Понякога дори съм заспивал.

Релаксиращата музика е чудесно разпускащо средство, когато имаш нужда да се отърсиш от стреса. При мен е стар и изпитан метод за релакс, който ми върши страхотна работа, затова ви съветвам да опитате. В youtube е пълно с музикални видеа на тази тема, някои са дълги с часове. Споделям ви едно от тях, което всъщност е саундтрак към филм, който всички сме гледали :) Слушал съм и други мелодии от композитора Алън Силвестри – обърнете му специално внимание.

За откриването на вътрешния мир и светлината в хляба на Елиаз

Всички знаем, че промяната започва отвътре, в самите нас. Ако вътрешно не сме в мир със себе си, не можем да очакваме и така мечтания световен мир. Дали пък всъщност не вървим срещу самите себе си? Твърде много внимание обръщаме на слабостите си, ядосваме се като сгрешим и така задълбаваме в негативното. Искаме промяна, искаме нещо ново, но не сме готови да платим цената, която се изисква от нас в тази ситуация. Вътрешните конфликти ни пречат да достигнем до онова състояние на духа, което не може точно да се обясни, но може да се облече в думи като душевен мир и спокойствие.

Наскоро открих, че и храната може да допринесе затова да откриеш светлината в себе си и да се отърсиш от нежелани вибрации. Повече хора са склонни да отричат неща, с които не са запознати добре. Аз обаче предпочитам да си изградя лично мнение, придобивайки повече информация по въпроса. Попаднах на сайта на хлебозавод Елиаз - Горубляне съвсем случайно и първото нещо, което ми направи впечатление на него, бяха думите, че храната е вибрация и светлина. На пръв поглед се озадачих, реших да разнищя каква е тази работа в Елиаз и сам да се образовам. Оказва се, че натуралната храна наистина носи положителни вибрации за организма. Не само, че е по-здравословна, но и се приема по-добре от него. Все пак човекът е част от природата и това, което тя му дава, хармонизира със същността му. Навремето чрез това, което са яли, хората са стигали до светлината на себепознанието. Може би това са имали предвид и от хлебозавод Елиаз.

Иначе за постигането на вътрешен мир първо трябва да съумеем да се отърсим от грижите, притесненията и стреса. Само тогава ще съумеем да видим хилядите малки чудеса на света. В това състояние на духа се усещаш лек и необременен, чувстваш, че всичко ще бъде наред, свободен си умствено и емоционално. Обаче за целта трябва да си готов да приемаш новото, без да съдиш, и да оставиш то да те обгърне. Това значи да загърбиш старото, а дали си готов? Ако ползвам пак примера с хлебозавод Елиаз - Горубляне, то това би било да се отвориш за приемане на нов вид виждане за храната, която ядеш – за хляба, който не само ще те засища, но и ще ти дава вътрешна светлина. В този ред на мисли свършената работа в Елиаз по повод добавянето на допълнителна душевна стойност към хляба е отличителна.

Ако трябва да обобщим, то вътрешният мир е поглед отвъд – над нещата, които ни обременяват. За да се достигне до това състояние на духа, трябва да сме в готовност за промяна, за ново мислене и възприятие на света. Трябва да се отворим, да приемаме вместо да отричаме – тогава ще бъдем свободни, вперили поглед към светлината.

Материалното и духовното в наши дни

Вече съм в такава възраст да се питам откъде идваме и накъде сме се запътили и то не отделния човек, а човечеството като цяло. Еволюцията е хубаво нещо, на което открай време се възхищавам. Вярно е, че дълъг път сме извървели от праисторията досега, но дали се движим в правилната посока и докъде ще стигнем? Това мога само да предполагам.

Наскоро прочетох една мъдра мисъл, която гласеше нещо от сорта: "Понякога трябва напълно да се разруша, за да намеря пътя към себе си." Моето тълкование е свързано със стигане на дъното, себеосъзнаване и ново начало – точно в тази последователност. Материалният свят сериозно ни е погълнал – оценяваме се по това, което имаме, а не какви сме отвътре. Стремим се към по-добре платена работа, висок социален статус, върха на стълбицата на успеха... Какво обаче има там? Неистово щастие? Пари? И двете? А кое е истински важното за нас хората? Може би да живеем, вместо да съществуваме, да имаме свободата да бъдем каквито поискаме и да не сме притиснати материално, за да го направим. На този етап това звучи толкова идеално и нереално.

Къде остана духовното, възвишеното, интелектуалното? Интересуваме ли се от развитието си като хора, но не външното, а вътрешното? На какво учим децата си? Че най-ценени са онези с добро материално положение в обществото, че те пробиват на всяка цена? Тук отново идва въпросът не какъв си, а колко струваш. Духовното развитие на човечеството също е важно, някой обаче трябва да ни го напомни. Стремежът към интелектуалното израстване, дори да е без конкретна цел, според мен е задължително да се възпита.

Какво представлява поведенческото интервю за работа?

На запад поведенческата стратегия на интервю за работа е популярен подход при подбора на кандидати за работа. При него се изхожда от презумпцията, че най-точно може да се предвиди бъдещото представяне на интервюирания на базата на предишното му такова. Ако трябва да говорим в проценти, то цифрата е 55, което не изглежда много само по себе си, но при традиционното интервю този процент е само 10.

Докато на традиционното интервю се задават общи въпроси от рода да разкажеш за себе си, с какво си се занимавал и т.н., то при поведенческото се дълбае по-навътре и то се смята за по-обективно при вземането на решение за наемане на кандидат. Как става това? Поставят те в ситуация, при която да се върнеш назад във времето и да разкажеш как точно си се справил с нея. Междувременно добре обученият ректутьор задава допълнителни въпроси към конкретната случка, за да разбере дали казваш истината. Ако лъжеш, той веднага ще разбере.

Тази техника се прилага за оценка на опита и поведението на кандидатите, за да се определи потенциала им за успех на позицията, за която кандидатстват. Ректутьорът изучава кандидата по зададените от компанията ключови точки. Това могат да бъдат желанието на интервюирания да се учи, как се държи под напрежение, увереност, професионализъм, работа в екип и т.н.

Успешното представяне на такова интервю изисква предварителна подготовка. Това може да стане като проучите добре компанията в интернет или чрез познати, които вече работят там. Отговорите на въпросите трябва да са детайлни, а не общи. От вас се изисква да опишете ситуацията, са кажете какви действия сте предприели и какъв е бил резултатът. А въпросите звучат примерно така: "Опишете ситуация, в която сте използвали логика, за да решите проблем?" или "Дайте пример за ситуация, в която сте имали много задачи и е трябвало да ги приоритетизирате?"

Както виждате, при поведенческите въпроси трябва да помислите над отговора си, да се разровите в съзнанието си, затова е добре да подготвите в ума си няколко реални ситуации, които да могат да се използват като пример за повече въпроси.

Защо Китай строи летища?

Преди  20 години отваря врати летището в китайския град Манг, който е в близост до границата с Мианмар. В началото то обслужвало само няколко авиокомпании, но днес във време на бум на пътувания от и до Китай, седем самолетни превозвача се справят със стотици хиляди пасажери годишно. Докато в начало интересът на компаниите към това летище бил малък, днес то е пълно със самолети и дори вече му е трудно да ги побере всичките.

В момента в Китай усилено се строят летища. 60 от тях се разширяват, а други 30 тепърва започват да се изграждат. Това се налага, защото бизнес пътуванията в страната значително са нараснали, както и интересът към нея като туристическа дестинация. През тази година се очаква и покачване на потока от заминаващи, тъй като държави като Франция, САЩ и Австралия облекчават визовия си режим, което значи, че милиони китайски туристи ще се запътят натам. Предвиждат се полети до Ню Йорк, Париж и Сидни.

Инициативата на Китай под название "Пътят на коприната" също ще привлече туристи от цял свят. По този повод страните, откъдето е минавал този древен търговски път, трябва да обединят сили, за да предоставят на прииждащите максимално добро преживяване. Това ще се отрази положително и на икономиките им. Като част от плана Китай замисля построяването на нови железопътни линии и магистрали.

Оттук може да си направим изводи, че и Китай започва да се отваря към света и светът към него. В основата може да стоят икономически изгоди и за двете страни, но пък и обикновения човек печели от това, било то китаец или чужденец. Пътуването е нещо, което обогатява мирогледа, а сблъсъка с чужда култура е нещо, което се помни цял живот.