Интересно как един сериал може да предизвика такава сензация и истерия в толкова много хора. Може би няма друга такава продукция, която да се радва на такъв успех като "Игра на тронове". Аз съм възхитен от това, което постигна с толкова огромен зрителски интерес.
Да си призная честно аз съм от малцината, които не са гледали сериала. Да, сигурно сега повечето от вас правят мимиката :" Този е луд!", но честно казано не изгарям и от желание, въпреки цялата тази суматоха покрай продукцията. Една от причините да не гледам филма е че не обичам сериалите. Особено тези с много сезони, за които трябва да чакаш месеци или години за да продължиш да гледаш. Аз съм от хората, които обичат да изгледат или да изчетат всичко на един дъх, без да ме прекъсват. Губя интерес и това изключително много ме дразни. Когато чета книга я изчитам за два дни, не мога да чакам до утре, за да разбера какво ще стане, а камоли да чакам шест месеца, за да си продължа историята. Изненадан съм, колко много хора са се подписали на петицията за презаписването на последния сезон, понеже се оказал доста слаб. Честно, няма нещо, което толкова много да ме заинтригува и впечатли, че чак да се подписвам на разни формуляри, че нещо не ми е харесало. Не харесвам даден филм- не го гледам. Не ми допада втори том на даден роман, ами просто спирам да го чета. Не съм сигурен да се радвам ли, че нещо е обединило така почти цял свят или да съм тъжен, че един сериал побърква хората, а важни световни, човешки проблеми не може да ги обедини по този начин. Май е второто. Един сериал обединява хората повече, отколкото протестите срещу Националната стратегия за детето. Наистина явно този сериал е феноменален, ще вземат да ме убедят да го гледам. И все пак толкова истерия и толкова суматоха покрай един сериал, честно казано ми идва малко прекалено.
Все пак, всеки човек си има интереси и предпочитания, има си приоритети, има си грижи. Не бих могъл да давам напътствия, кой какво да харесва и какво да почита. Ще взема накрая да го гледам този сериал, може пък да се окажа наистина феноменален и да ме "зариби" и мен, както се казва на модерен език.
неделя, 12 май 2019 г.
петък, 10 май 2019 г.
Защо е важно електронното управление?
Всеки от нас, който е в „зрелия“
възрастов диапазон, поне веднъж му се е случвало да се сблъсква с институциите
и бюрокрацията, в която изпадат те. Този проблем не е едностранен. За мен
едната страна на монетата са институциите, с които никой в днешно време не иска
да си има вземане-даване, от друга – самите граждани, които не си правят труда
да се запознаят поне с необходимите документи, които ще сами необходими.
Или с други думи казано,
гражданите не се подготвят достатъчно добре, а служителите по институциите не
им обясняват какво точно им е необходимо и защо, защото имат огромен обем от
работа, който трябва да свършат за кратко време. Така се получава един затворен кръг, в който
никой на практика не е доволен от крайния резултат.
Ето защо с навлизането на новите
технологии и разработването на електронно управление, се появи надеждата, че
административните услуги ще се случват много по-лесно, бързо и безболезнено, а
контакт със служител в съответната администрация, ще е необходим при частни
случаи и казуси, където те ще могат да отделят достатъчно пълноценно време за
решаване на проблема.
В Западните държави електронното
управление вече функционира на пълни обороти и отнема един огромен обем от
услуги, които навремето са се извършвали „на живо“. В България все още сме в
първите години на въвеждането на подобна система в повечето институции.
Всъщност електронното управление
в страната ни се осъществява при бюджетен дефицит и не добре организирана
информационна структура. Затова по инициатива на Кмета на Столична община -
г-жа Фандъкова се предприеха действия за осигуряване на целево финансиране за
преодоляване на изоставането.
За целта Специализираният
общински приватизационен фонд (СОПФ) е предоставил за период 2015-2019 година,
средства в размер на 800 000 лева. Това стана ясно от отчет на дейността на
Фонда, предоставен от председателя на Съвета за управлението на СОПФ ОрлинАлексиев.
Закупени са хардуер и софтуер за
дирекция „Информационно обслужване и технологии“, с което се постига качествено
подобряване на общинския хардуер (със сървъри, крайни устройства, модеми и др.)
Предоставени са и допълнително средства за софтуерно оборудване на общински
администрации, допълни още Орлин Алексиев.
По този начин голяма част от
административните услуги в Столична община ще бъдат извършвани дигитализирано и
за гражданите ще бъде значително по-бързо, лесно и удобно, да си свършат
работата.
неделя, 14 април 2019 г.
Родна реч
Живеем в 21 век, в общество на социални мрежи и интернет комуникации. Непрестанното развитие на технологиите превърнаха интернет в неразделна част от нашето ежедневие. Социалните мрежи заемат огромна част не само от нашето битие, чрез общуване с широк кръг от хора, но и значителна част от нашето работно ежедневие.
Благодарение на интернет в речника ни се появиха безброй много чуждици, които лека, полека започнаха да изместват нашите прекрасни български думи. Смятате ли че това е правилно? Аз не мисля. Все пак българският език е прекрасен, звучен, богат, защо трябва да го унищожаваме и пренебрегваме заради някои модерни думички, на които в повечето случаи дори не знаем значението? За мен е унизително да пренебрегваме звънливия български език, заради някакви си тенденции. Ами майка ми не знае английски, тя горката как би ми разбрала изречението, защо трябва отново да прибягваме до показност, че видиш ли много го разбираме този английски. Нямам против да обогатяваме речника си чуждици, все пак в нашия език има не само английски думи, но и руски още много други, няма по-голямо богатство от това да имаш богат речник, но смятам, че думи като юзър, шервам и джойнтвам са напълно излишни. Лично на мен изобщо не ми харесва като ми кажат : "Окей ли си?" ,ами не, добре съм си! Пак казвам, няма нищо лошо да използваме чуждици, все пак един език се състои именно от това, но не мисля, че е редно да се прекалява.
И като за финал , за да си припомним колко хубав е нашия език , искам да ви подсетя за стихотворението "Родна реч" на Ран Босилек
Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти...
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!
Благодарение на интернет в речника ни се появиха безброй много чуждици, които лека, полека започнаха да изместват нашите прекрасни български думи. Смятате ли че това е правилно? Аз не мисля. Все пак българският език е прекрасен, звучен, богат, защо трябва да го унищожаваме и пренебрегваме заради някои модерни думички, на които в повечето случаи дори не знаем значението? За мен е унизително да пренебрегваме звънливия български език, заради някакви си тенденции. Ами майка ми не знае английски, тя горката как би ми разбрала изречението, защо трябва отново да прибягваме до показност, че видиш ли много го разбираме този английски. Нямам против да обогатяваме речника си чуждици, все пак в нашия език има не само английски думи, но и руски още много други, няма по-голямо богатство от това да имаш богат речник, но смятам, че думи като юзър, шервам и джойнтвам са напълно излишни. Лично на мен изобщо не ми харесва като ми кажат : "Окей ли си?" ,ами не, добре съм си! Пак казвам, няма нищо лошо да използваме чуждици, все пак един език се състои именно от това, но не мисля, че е редно да се прекалява.
И като за финал , за да си припомним колко хубав е нашия език , искам да ви подсетя за стихотворението "Родна реч" на Ран Босилек
Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти...
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!
събота, 30 март 2019 г.
Селски живот
Честно казано в този забързан живот, които водим все повече се затваряме в себе си и ни се иска да се отдалечим от заобикалящия ни свят. Работа, сметки, коли, хора. Всичко това се насъбира и в един момент нещата ескалират.
Винаги съм бил от хората, които са много общителни и обичат компаниите, разходките и комуникацията дори с непознати хора. Но идва една определена възраст и етап от живота, в който ежедневието надделява над теб и личността ти и единственото нещо, за което си мечтаеш е просто спокойствие. аз съм от щастливите хора, които имат собствено жилище и то е центъра на града, в спокойно кварталче, или поне беше спокойно. До преди 10 години беше истинска идилия, спокойствие, уют, тишина. Но като всеки развиващ се град, започна застрояването, събориха малки къщички, за да построят големи жилищни блокове на тяхно място и мисля, че е излишно да споменавам, че спокойствието вече е мираж. Честно казано, в момента мечтата ми е да си купя къща в някое от селата наблизо и да си живея спокойно. Някой сигурно ще ме помисли за луд, да заменя жилището си в центъра на града с някаква селска къща. Да, нека да съм луд, но смятам че вече доста се развихме, че да се ограничаваме с това мислене, че щом си от село, значи си по-нисш от гражданите. Смятам, че успяхме да приемем доста от западния модел на мислене и не пречи човек спокойно да си живее на село, а да работи в града, пътищата ни са вече доста оправени с модерни околовръстни, магистрали и добри междуградски пътища. На запад семействата отдавна живеят в предградия на километри от града и това не им пречи да се развиват. Градския и междуградски транспорт е толкова добре устроен, че дори да нямаш автомобил би могъл спокойно да си пътуваш до града и обратно. Какво по-хубаво от това, след дълъг работен ден да се прибереш в уютната си къща, може и да е малка, не е нужно да е с 5 спални, да седнеш на двора да отмориш, да заключиш вратата и да не чуваш скандалите на съседите или на комшийката, която е решила, че ще прави разместване в 23 ч. Честно да ви кажа не се смятам за луд, за романтик- може би. Но да, с удоволствие ще заменя градската суматоха за селско спокойствие
Ние хората трябва да се стремим към онова, което ни прави щастливи и спокойни. Ако нямаме вътрешен мир, няма как да има и хармония в отношенията и семейството ни. Аз ще направя своята, засега все още мечта в реалност и смятам, че бих могъл да постигна своята хармония.
Винаги съм бил от хората, които са много общителни и обичат компаниите, разходките и комуникацията дори с непознати хора. Но идва една определена възраст и етап от живота, в който ежедневието надделява над теб и личността ти и единственото нещо, за което си мечтаеш е просто спокойствие. аз съм от щастливите хора, които имат собствено жилище и то е центъра на града, в спокойно кварталче, или поне беше спокойно. До преди 10 години беше истинска идилия, спокойствие, уют, тишина. Но като всеки развиващ се град, започна застрояването, събориха малки къщички, за да построят големи жилищни блокове на тяхно място и мисля, че е излишно да споменавам, че спокойствието вече е мираж. Честно казано, в момента мечтата ми е да си купя къща в някое от селата наблизо и да си живея спокойно. Някой сигурно ще ме помисли за луд, да заменя жилището си в центъра на града с някаква селска къща. Да, нека да съм луд, но смятам че вече доста се развихме, че да се ограничаваме с това мислене, че щом си от село, значи си по-нисш от гражданите. Смятам, че успяхме да приемем доста от западния модел на мислене и не пречи човек спокойно да си живее на село, а да работи в града, пътищата ни са вече доста оправени с модерни околовръстни, магистрали и добри междуградски пътища. На запад семействата отдавна живеят в предградия на километри от града и това не им пречи да се развиват. Градския и междуградски транспорт е толкова добре устроен, че дори да нямаш автомобил би могъл спокойно да си пътуваш до града и обратно. Какво по-хубаво от това, след дълъг работен ден да се прибереш в уютната си къща, може и да е малка, не е нужно да е с 5 спални, да седнеш на двора да отмориш, да заключиш вратата и да не чуваш скандалите на съседите или на комшийката, която е решила, че ще прави разместване в 23 ч. Честно да ви кажа не се смятам за луд, за романтик- може би. Но да, с удоволствие ще заменя градската суматоха за селско спокойствие
Ние хората трябва да се стремим към онова, което ни прави щастливи и спокойни. Ако нямаме вътрешен мир, няма как да има и хармония в отношенията и семейството ни. Аз ще направя своята, засега все още мечта в реалност и смятам, че бих могъл да постигна своята хармония.
неделя, 10 март 2019 г.
Пикник на работа
Изненадва ли ви заглавието на днешната ми тема? Пикник и то на работа?! Да бе, да! Е, не го приемайте буквално. Честно да си призная аз съм активен човек и понякога работата в офиса ми идва доста напрягаща и не за друг, ами това, че си седнал почти 8 часа, хапваш набързо нещо вредно и като се прибера от работа вкъщи, сякаш се чувствам още по-изморен и напрегнат.
Щастлив съм да ви призная, че аз открих баланса и равновесието в моето ежедневие. Реших, че трябва да се храня малко по-здравословно и да прекарвам повечко време сред природата. Но първоначално не бях сигурен как точно ще стане, все пак в по-голямата си част работата ми е в офис, а за да стигна от точка до точка използвам автомобила си. Първоначално си мислех да започна да се придвижвам пеш до работа, но да си призная трудно ставам сутрин, а да стана с още поне 1 час по-рано, за да мога да стигна на време за работа, ами не е моето нещо. Затова реших нещо друго. Моята прекрасна половинка сутрин ми приготвя прекрасен, здравословен обяд, за което съм й признателен. Когато настъпи времето за обедна почивка, грабвам вкусотията, която ми е приготвила и се отправям до близкия парк. Той е на точно 15 минути от офиса, сенчесто е, има множество пейки, много дечица, които весело си играят и прекрасен, свеж въздух, тъй като е сравнително отдалечен от булевардите и натоварените улици. Така постигам моето удовлетворение, хапвам вкусно на чист въздух, сред природата и в същото време си правя една, може да е кратка, но разтоварваща разходка. След това се връщам зареден на работа. Когато се прибера вкъщи имам повече енергия за любимите си хора и това определено се харесва.
И така, може да не е точно пикника, който сме свикнали да си представяме, да запалим огън, да печем наденица или нещо подобно насред поляните, но пак е нещо и ви го препоръчвам.
Щастлив съм да ви призная, че аз открих баланса и равновесието в моето ежедневие. Реших, че трябва да се храня малко по-здравословно и да прекарвам повечко време сред природата. Но първоначално не бях сигурен как точно ще стане, все пак в по-голямата си част работата ми е в офис, а за да стигна от точка до точка използвам автомобила си. Първоначално си мислех да започна да се придвижвам пеш до работа, но да си призная трудно ставам сутрин, а да стана с още поне 1 час по-рано, за да мога да стигна на време за работа, ами не е моето нещо. Затова реших нещо друго. Моята прекрасна половинка сутрин ми приготвя прекрасен, здравословен обяд, за което съм й признателен. Когато настъпи времето за обедна почивка, грабвам вкусотията, която ми е приготвила и се отправям до близкия парк. Той е на точно 15 минути от офиса, сенчесто е, има множество пейки, много дечица, които весело си играят и прекрасен, свеж въздух, тъй като е сравнително отдалечен от булевардите и натоварените улици. Така постигам моето удовлетворение, хапвам вкусно на чист въздух, сред природата и в същото време си правя една, може да е кратка, но разтоварваща разходка. След това се връщам зареден на работа. Когато се прибера вкъщи имам повече енергия за любимите си хора и това определено се харесва.
И така, може да не е точно пикника, който сме свикнали да си представяме, да запалим огън, да печем наденица или нещо подобно насред поляните, но пак е нещо и ви го препоръчвам.
Абонамент за:
Публикации (Atom)


