Гледачи и баячи

Много разпространено, дори за забавление, е гледането на кафе. И като казвам гледане имайте предвид в домашни условия, без користна цел. Често и аз съм бил участник в такива екзотични занимания и честно казано ми е било приятно, смешно и развлекателно. Но личното ми мнение е далеч от положителното и смятам, че на такива неща трябва да се гледа с неверие и дори с ирония.

Обаче наскоро една позната ми каза, че ходила при еди-коя си баба туркиня да й гледа на кафе и да й бае за да й се върне късмета. Вдигнах вежда, вдигнах две и се поинтересувах от ритуала по баенето. (Не че не съм запознат - като бях малък баба ми ме беше водила да ми баят за здраве, защото бях болнаво момче, но се отказа бързо, тъй като разбра, че в тези среди е пълно с шарлатани.) Та питах познатата ми и разбрах, че въпросната баба притежавала някакви сили, плела конци и разваляла магии. С риск да бъда малко груб попитах моята позната „А защо не отиде на църква?‟ А тя ми отвърна, че само да запали свещица не помагало...

След това ми стана криво – такива неверници ли сме станали, че предпочитаме да търсим друговерци, за да ни помогнат в делата, вместо да поговорим с наши си божи служители. Може би повечето хора не знаят, че църквата е не само място за палене на свещи и молитви. Всъщност всеки, който иде може да се изповяда, ако се съмнява в някакви сили – да сподели и да получи християнки съвет, да си вземе светена вода, да посети място, на което се е съсредоточила повече божия сила.

По мое мнение помага много повече от гледачеството и баячеството.  В заключение ще кажа, че всичко е въпрос на психика и лична нагласа. Трябва да сме силни и да не се поддаваме на внушения,  а да сме вярващи и целенасочени. Само така няма да бъдем уязвими и ще се преборим с всички дяволи, главно със своите.

Мнение по нашумялата тема с ваксините

За малко ще попиша на малко по-сериозна тема. За или против ваксините? Чета, гледам слушам, че все повече родители си задават тази въпрос. Искам и аз да взема отношение по темата. Не само защото съм родител, но и защото съм живял малко преди прословутата 1989-та.

За тези, които не знаят ще кажа как беше едно време: ред и дисциплина по отношение на здравеопазването (бих отбелязал това като един от малкото плюсове). Всички се ваксинираха наред, редовно в държавните предприятия се изискваха медицински прегледи. Следяха се хората от малцинствата - дали са им извършени необходимите манипулации. Нямаше туберкулоза, случай на сифилис почти не бяха регистрирани. Ако не ми вярвате вижте в сайта на Националния статистически институт.

Какво виждаме сега? От САЩ ни ливна една вълна, че във ваксините се съдържат някакви токсини или други елементи, които невежите в сферата на образованието дори не могат да си обяснят какви са, но са наясно, че причиняват аутизъм или увреждат физически и умствено децата ни. Тази вълна достигна и до България и бързо покори и съзнанията на лесно манипулируемите люде. Наскоро се разшумя за нещастно семейство, чието бебе е починало. Отец от манастир подготвя подписки за  незадължително ваксиниране. Общото изискване е да направят ваксините по избор на родителя.

Питам аз следното нещo: Колко от българите са наясно какви и през какъв период от време са задължителните ваксини?  И можеш ли в един 21-ви век, когато въздухът е наситен с вреди изпарения, вирусите мутират да не ваксинираш детето си поне срещу Дифтерия и Тетанус.

Колко от вас, родители, ще понесат отговорността, ако детето им се убоде на пирон или ожули коляно на някоя детска площадка, нарани се с ръждясало желязо и си иде за седмица, просто защото не са взети мерки. Дифтерията сме я преодолели, но тя е навсякъде около нас, не се ли ваксинираме, просто ще й предоставим предпоставки за развитие.

Като се притеснявате от допълнителни елементи в съдържанието не ваксинирайте децата си със съпровождащите ваксини, но задължителните направете. Иначе вървете си в Африка. Това  е моето мнение.

Виното и други истини

Като един истински почитател на добрата храна, не мога да подмина и подходящото за трапезата питие. От край време съм почитател на виното, по-специално на червеното вино. Но това не означава, че не ценя и бяло, розе, а имало и оранжево вино.

За виното казват много неща, повечето от които са митове. Като един скромен познавач, смятам да опровергая два-три:
1.   Във виното била истината. Целият израз е: Във виното е истината, във водата е здравето. Ето защо римляните са го консумирали в повечето случи разредено.  Но къде тогава е истината? О, да онези, които си част от Сената са имали привилегията да го пият неразредено. Тогава истината е във вкуса на виното, но освен това ставаш много словоохотлив при тези обстоятелства.
2.  Следвайки нишката на времето отиваме при нашия Хан Крум, който казва, че за да се пресече пиянството, трябва да се изкоренят всички лози. Това, разбира се, не може да се приема буквално, защото тогава какво е пил от черепа на Никифор – вода? Надали. За прабългарите виното е била традиционна напитка, при това българското вино е популярно в тогавашния свят, така че може би този закон е звучал така:  На Пияният да се конфискува виното и да се изкоренят лозята.
3.  Алкохолът загрява. Ако сте на студено, ще усетите леко затопляне, защото алкохолът подобрява циркулацията на кръвта като я изтласква от крайниците. Да, това е така, но и не съвсем. Простата истина е, че алкохолът притъпява чувствеността. Загрява само кожата, което е резултат на отдаването на топлина. Ето защо пияните хора са по-податливи към простудявания – те не могат да усетят реалната температура.

За загряване или не, с наближаващите коледните празници казвам Наздраве! и съветвам разумно консумиране.

Христин Петков: за научния потенциал не трябва да има граници

Бъдейки част от съвременния динамичен и глобален свят, където границите съществуват единствено в съзнанието и са плод по-скоро на личностна настройка, отколкото на реални физически препятствия, няма как и аз самият да не съм се замислял дали не искам да замина навън. Имам докторска степен, която тук, в България, не ми служи за нищо друго освен за лично удовлетворение и повод понякога за подигравки на някои мои приятели с по-черно чувство за хумор. На времето имах амбиции да ставам университетски преподавател, но набързо ми отрязаха крилцата с едни драконовски разбирания за начините на преподаване във висше учебно заведение и следвайки практики, наричани „успешни“, по-стари и от мен...

Та се сетих в този ред на мисли за едно изказване на Христин Петков, кмет на Сливен от 1991 до 1995 година, че европейското научно пространство трябва да се превърне в пространство без граници, където свободно да се обменят човешки и високотехнологичен капитал, ресурси, идеи и още, още. Така например аз, ако преди '89 година имах тази възможност, ако тогавашните управници мислеха както г-н Петков, колко по-богат щях да съм към днешна дата откъм опит в научна дейност, в културен, социален и емоционален аспект? А кой знае, може би щях да бъда и професор на вас или вашите деца? Като се замисля, интернационалният опит е винаги в плюс, не само за научните среди, но и дори за един строителен работник в Лондон, който иначе едва ли би видял някога Биг Бен или Двореца на кралицата.

Бих искал да приключа с една своя любима мисъл, според която животът е книга и ако не пътуваш, то препочиташ една-единствена страница...

Въртележката на живота

Усещате ли как бързо отлита времето? В дни като днешния се чувствам три пъти по-стар, а живял четири пъти по-малко. За това не се сдържах да отделя един пост за неизбежния ход на времето и цикличността на събитията.

Ако не бе работата, която да кара дните ти да минават бързо, ако не бяха семейните проблеми – с жена, с дъщерята, които да хапват от свободното време, сигурно човек щеше да мисли малко повече за себе си и сигурно щеше да има повече неща, която да направи, повече места, които да посети. Щях да се чувствам повече живял... може би. Не, че не може и със семейството, а моето е чудесно и рядко имам с тях някакви сериозни търкания (всъщност жена ми е идеалният партньор и с нея мога да се забавлявам много), но за повечето семейства важи приказката „С деца на море‟ – очите ти да са на четири, защото ще се пързалят на сапуна и ще се изпикаят в сапуниерата.

Това имам предвид. Но не главно заради това понякога се чувствам вехт и прегърбен от постоянното напрежение на битовите отговорности - сметки, данъци, следене на осигуровки, работата с капризни хора... а може би причината е по-скоро, че усещам как животът си отива, тялото ми се променя, а искам да съм вечно в разцвета на силите си. Че кой не иска?  Но от друга страна... като си помисля, може да се каже, че по дух си оставам вечно млад. В младежките години, с другарите вършихме каквото вършихме, младостта ми беше извинение. След това се ожених и като дъщерята порасна пак покрай нея следях младежки страсти и вълнения, което пак ме подмлади. В бъдеше, след като дъщеря ми се омъжи и ме направи дядо, с един внук и на 70 пак мога да младея. Интересна въртележка е животът... Все растеш и си мислиш, че престаряваш, а  после пак се намираш в изхода позиция. Докато стане едно пълно завъртане да се усмихнеш, да се разплачеш и готово – всичко се повтаря. Сватба след сватба, деца след деца... другото няма да го споменавам, че не върви в тази публикация.