Почивката

Вече е лято, всички сме се приготвили за почивка и слънчеви бани, жадуваме да зърнем морето или планината, само да сме далеч от офиса. Къде предпочита да почива българина? Не мога да отговарям за всички, но ще ви разкажа за моята почивка.

Всяко лято имаме късмета да посещаваме по няколко пъти морето. И нашето, и гръцкото. Тази година обаче почивките ни са по-ограничени, заради по-големия обем от работа. Дойде време да планираме малкото почивка, която успяхме да си "откраднем" и се чудихме къде да се настаним- на нашето Черноморие, или на гръцкото. Започнахме да слагаме на кантар плюсовете и минусите и на едното, и на другото, няма да е изненада, като ви кажа, че спечели Гърция. Да, сега ще се обоснова. Миналата година бяхме на Златни пясъци, въпреки намалените цени на шезлонги със семейството ми платихме 26 лв. за чадър, два шезлонга и масичка, все пак предпочитаме да ни е удобно. Решихме да си вземем нещо освежаващо за пиене от близкото барче и там платихме още около 15 лв. Един плаж ни излиза грубо 40 лева. Плажът беше мръсен, фасовете на хората бяха навсякъде, а до 12 часа нямаше как да се стигне до водата, защото беше окупирано от налягали хора, водата беше мътна, а в близост се виждаха как се стичат обратните води от близките хотели. Изкарахме един ден на плажа, останалото време предпочетохме да прекараме на басейна в хотела. Магазините продават доста скъпо и доста стара стока, но все пак е по-евтино от Южното Черноморие. Ресторантите не мога да кажа, че са превъзходни, но все пак са добри, цените що годе нормални. Хотелите има и много големи и луксозни, има нормални, има и мизерни, цените са приемливи, но все пак не задоволяват напълно нуждите. Това пак си е лично мое мнение. Тази година успяхме да посетим само Гърция. Да, хотела е двойно по-скъп от този, в който спахме на Златни пясъци, но спокойствието, тишината, чистотата и удобствата напълно си заслужаваха цената. Плажа, какво да кажа за него? Срещу 6 евро, или грубо казано 12 лева, цялото ми се любуваше на прекрасен, чист пясък, на страхотни балдахини, невероятна вода, доста плитка и дори имахме освежаващи напитки, ледено фрапе с ледена вода. Плажът си има собствен паркинг, хората са се погрижили да осигурят сянка дори на автомобилите ни. Да, там също имаше много хора, но на фона на цялата идилия, успяваш да се изключиш от Света. Храните в магазините тази година бяха сравнително по-ниски от миналата година и дори имаше продукти, които са точно толкова, колкото струват и в България, но да си призная лично според мен качеството е доста по-добро от това в родните магазини. Както на всякъде в чужбина , ресторантите излизат по-солено за изхранване, но и в Несебър не е евтино, така, че може да се конкурират, но пък гърците винаги предоставят комплимент на клиентите, диня, безплатен десерт или фъстъци с чипс за бирата. Честно казано трудно бих се върнал на нашето Черноморие. Посещавахме и много от свободните плажове, пълнихме хладилната чанта, хората са предоставили страхотни сламени чадъри и цял ден никой не те притеснява.

Честно казано, въпреки малкото време, което имахме си изкарахме прекрасно, далеч от шума, далеч от работата, беше прекрасно. Обичам родното море, но докато не се подобрят условията за летуване ще продължим да посещаваме съседното. Все пак аз съм човек със семейство и имаме нужда от спокойствие, а не шумни барове и заведения.

Изненади

Лятото дойде, ние хората започнахме, както винаги да се оплакваме от жегата, всъщност, аз също съм един от тези хора. Жегата дойде толкова рязко, че не успяхме да привикнем на високите температури. Все пак както беше 17 градуса на следващия ден стана 27.

Винаги ми е било интересно, как в България, винаги нещо ни изненадва. Нека поясня какво имам предвид. Зима е, една седмица по-рано синоптиците алармират, че студения циклон идва към България и в следващите дни започват снеговалежи в цялата страна. И това се повтаря цяла седмица поне по 10 пъти на ден. Обаче, видиш ли, точно наваля снега, затрупа пътища, села са откъснати от света, десетки катастрофи заради непочистени пътища и разбира се управляващите казват, че зимата ги била изненадала. Е чак пък изненада... Същото се случва и тези дни. Лято е, задух, горещина, от една седмица синоптиците съобщават, че времето се разваля и ще валят обилни дъждове, обявен е код жълто. Да, не заваля още в първия съобщен ден, а на следващия. Какво се случва? Улиците са наводнени, подлезите са наводнени, светофарните уредби не работят и лятото отново ни изненада. Това може само тук, в нашата мила родина да се случи. Имахме ракети срещу градушки, е и градушка ни удари. Десетки видеоклипове бяха публикувани из мрежата, относно изсипалия се дъжд и наводненията. На някои хора им беше доста забавно, но на мен ми е малко тъжно. В 21 век, при положение, че са изобретени роботи и какви ли още не чудеса, да не можем да се справим с един пороен дъжд и да стават наводнения, ами добре, вие сте с автомобили, но има хора, млади, възрастни, нямат коли, как те да се придвижат до домовете си? Ами децата? Тъжно е защото не мислим за подобни ситуации, изхвърляме всевъзможни боклуци не където трябва, шахтите се запушват и положението става бедствено. Един ден ми се случи нещо доста неприятно, трябваше да взема детето си от градина. Валя отново пороен дъжд, колата ми беше на ремонт, бързах, за да не остане детето ми само в детското заведение. Пътят ми обаче минаваше през подлез, когато се запътих, почти тичайки, бях неприятно изненадан, защото подлеза беше наводнен, трябваше да заобиколя близо 500 м., за да отида до светофара, за да пресека на отсрещната страна. Вече тичайки едва стигнах до градината, взех детето, успокоих се, но дойде още по-трудната част, от къде да мина с детето, като целият ни път до вкъщи беше в огромни и дълбоки локви? Грабнах детето на ръце и се отправих към вкъщи, молейки се да не паднем в някоя локва, или да не ни измокри някой преминаващ автомобил. Та на мен не ми е смешно, когато в 21 век се случват подобни неща.

Надявам се, че един ден метеорологичните условия няма да ни "изненадват" толкова. А сега ви пожелавам слънчеви и усмихнати дни, с по-малко дъждове.

Световната истерия

Интересно как един сериал може да предизвика такава сензация и истерия в толкова много хора. Може би няма друга такава продукция, която да се радва на такъв успех като "Игра на тронове". Аз съм възхитен от това, което постигна с толкова огромен зрителски интерес.

Да си призная честно аз съм от малцината, които не са гледали сериала. Да, сигурно сега повечето от вас правят мимиката :" Този е луд!", но честно казано не изгарям и от желание, въпреки цялата тази суматоха покрай продукцията. Една от причините да не гледам филма е че не обичам сериалите. Особено тези с много сезони, за които трябва да чакаш месеци или години за да продължиш да гледаш. Аз съм от хората, които обичат да изгледат или да изчетат всичко на един дъх, без да ме прекъсват. Губя интерес и това изключително много ме дразни. Когато чета книга я изчитам за два дни, не мога да чакам до утре, за да разбера какво ще стане, а камоли да чакам шест месеца, за да си продължа историята. Изненадан съм, колко много хора са се подписали на петицията за презаписването на последния сезон, понеже се оказал доста слаб. Честно, няма нещо, което толкова много да ме заинтригува и впечатли, че чак да се подписвам на разни формуляри, че нещо не ми е харесало. Не харесвам даден филм- не го гледам. Не ми допада втори том на даден роман, ами просто спирам да го чета. Не съм сигурен да се радвам ли, че нещо е обединило така почти цял свят или да съм тъжен, че един сериал побърква хората, а важни световни, човешки проблеми не може да ги обедини по този начин. Май е второто. Един сериал обединява хората повече, отколкото протестите срещу Националната стратегия за детето. Наистина явно този сериал е феноменален, ще вземат да ме убедят да го гледам. И все пак толкова истерия и толкова суматоха покрай един сериал, честно казано ми идва малко прекалено.

Все пак, всеки човек си има интереси и предпочитания, има си приоритети, има си грижи. Не бих могъл да давам напътствия, кой какво да харесва и какво да почита. Ще взема накрая да го гледам този сериал, може пък да се окажа наистина феноменален и да ме "зариби" и мен, както се казва на модерен език.

Защо е важно електронното управление?

Всеки от нас, който е в „зрелия“ възрастов диапазон, поне веднъж му се е случвало да се сблъсква с институциите и бюрокрацията, в която изпадат те. Този проблем не е едностранен. За мен едната страна на монетата са институциите, с които никой в днешно време не иска да си има вземане-даване, от друга – самите граждани, които не си правят труда да се запознаят поне с необходимите документи, които ще сами необходими. 

Или с други думи казано, гражданите не се подготвят достатъчно добре, а служителите по институциите не им обясняват какво точно им е необходимо и защо, защото имат огромен обем от работа, който трябва да свършат за кратко време.  Така се получава един затворен кръг, в който никой на практика не е доволен от крайния резултат.

Ето защо с навлизането на новите технологии и разработването на електронно управление, се появи надеждата, че административните услуги ще се случват много по-лесно, бързо и безболезнено, а контакт със служител в съответната администрация, ще е необходим при частни случаи и казуси, където те ще могат да отделят достатъчно пълноценно време за решаване на проблема.

В Западните държави електронното управление вече функционира на пълни обороти и отнема един огромен обем от услуги, които навремето са се извършвали „на живо“. В България все още сме в първите години на въвеждането на подобна система в повечето институции.

Всъщност електронното управление в страната ни се осъществява при бюджетен дефицит и не добре организирана информационна структура. Затова по инициатива на Кмета на Столична община - г-жа Фандъкова се предприеха действия за осигуряване на целево финансиране за преодоляване на изоставането.

За целта Специализираният общински приватизационен фонд (СОПФ) е предоставил за период 2015-2019 година, средства в размер на 800 000 лева. Това стана ясно от отчет на дейността на Фонда, предоставен от председателя на Съвета за управлението на СОПФ ОрлинАлексиев.

Закупени са хардуер и софтуер за дирекция „Информационно обслужване и технологии“, с което се постига качествено подобряване на общинския хардуер (със сървъри, крайни устройства, модеми и др.) Предоставени са и допълнително средства за софтуерно оборудване на общински администрации, допълни още Орлин Алексиев.

По този начин голяма част от административните услуги в Столична община ще бъдат извършвани дигитализирано и за гражданите ще бъде значително по-бързо, лесно и удобно, да си свършат работата.

Родна реч

Живеем в 21 век, в общество на социални мрежи и интернет комуникации. Непрестанното развитие на технологиите превърнаха интернет в неразделна част от нашето ежедневие. Социалните мрежи заемат огромна част не само от нашето битие, чрез общуване с широк кръг от хора, но и значителна част от нашето работно ежедневие.

Благодарение на интернет в речника ни се появиха безброй много чуждици, които лека, полека започнаха да изместват нашите прекрасни български думи. Смятате ли че това е правилно? Аз не мисля. Все пак българският език е прекрасен, звучен, богат, защо трябва да го унищожаваме и пренебрегваме заради някои модерни думички, на които в повечето случаи дори не знаем значението? За мен е унизително да пренебрегваме звънливия български език, заради някакви си тенденции. Ами майка ми не знае английски, тя горката как би ми разбрала изречението, защо трябва отново да прибягваме до показност, че видиш ли много го разбираме този английски. Нямам против да обогатяваме речника си чуждици, все пак в нашия език има не само английски думи, но и руски  още много други, няма по-голямо богатство от това да имаш богат речник, но смятам, че думи като юзър, шервам и джойнтвам са напълно излишни. Лично на мен изобщо не ми харесва като ми кажат : "Окей ли си?" ,ами не, добре съм си!  Пак казвам, няма нищо лошо да използваме чуждици, все пак един език се състои именно от това, но не мисля, че е редно да се прекалява.

И като за финал , за да си припомним колко хубав е нашия език , искам да ви подсетя за стихотворението "Родна реч" на Ран Босилек

Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти...
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!