Багряна

Средата на 80-те години някъде беше. Пловдивското издателство “Христо Г. Данов” издаде една луксозна поредица с няколко български поети, между тях и Елисавета Багряна. Книгите бяха истинско бижу – с кафява кожена подвързия, надписани със златни букви, вътре хартия, наподобяваща пергамент. Та по тоя повод Елисавета Багряна имаше представяне на своята стихосбирка в тогавашния младежки дом. Като човек, изкушен от литературата и в частност от поезията на Елисавета Багряна, отидох. В спомените ми още звучи мелодичният и приятен глас, с който четеше стиховете си. След представянето се наредих на опашката за автографи и имах шанса да видя отблизо тази наистина невероятна жена. И досега не мога да забравя достолепието и женствеността, които излъчваше поетесата, тогава е била около деветдесетгодишна – безупречна прическа, перфектен маникюр, елегантно облечена, на високи токчета. Магнетизъм! Класа! Години по-късно прочетох книгите за Багряна на Блага Димитрова и Йордан Василев – “Младостта на Багряна и нейните спътници” и “Дни, черни и бели” и разбрах, че само когато човек живее пълноценно и интересно, само тогава остарява като катедрала. Но и до ден днешен не съм разбрал защо чисто по български, като се спомене името на Багряна, първата асоциация не е с блестящата й поезия, с интересния й живот и хората, които са го споделяли, а с онзи измислен скандал около съдебното дело и смъртната присъда на Никола Вапцаров. Някакви предположения?!