Сигурно всички сте виждали този христоматиен кадър, който е запечатал целувката на матрос и медицинска сестра на нюйоркския площад Таймс Скуеър. Снимката е на фотографа Алфред Айзенщат и я наричат “Целувката на победата”. Историята е следната: матросът и медицинската сестра не се познават, тя му съобщава за края на Втората световна война, целуват се и тълпата ги разделя. Защо ви разказвам тази история? Това е снимката на корицата на сп. “Леуропео” на броя, посветен на 65-ата годишнина от победата над нацизма. Горещо ви препоръчвам да прочетете този брой, ако успеете да си го намерите. Броят е отпреди няколко години и ми го даде мой приятел, който знае, че се интересувам от тази тема. Детските ми представи за войната са били по-скоро емоционални, формирани от тогавашната пропаганда и от книги като “Повест за Зоя и Шура”, “Майка човешка”, “Крахът на черните джуджета” и други подобни.
Първата по-интересна гледна точка за войната намерих в един сборник, казваше се “Обратът”, излезе в края на 80-те, та там имаше едно интервю на Елена Ржевская с главнокомандващия на руските въоръжени сили по времето на Втората световна война маршал Жуков. В това интервю Жуков, вече на възраст, споделя интересни неща за войната и своето участие в нея. След това интервю, този брой на Леуропео е първият по-разчупен и интересен поглед върху войната, на който аз попадам. Различните гледни точки на наистина добри автори и богатият снимков материал дават една много по-пълна и истинска картина на това безумие на 20 век. Като започнем от статиите за генезиса на лудостта, механизмите на пропагандната машина, наречена Третия райх, минем през блестящите психологични портрети на главните действащи лица, участието на мафията във войната – всичко това дава една наистина различна и задълбочена картина на това човешко безумие. Но идеята ми е не да преразкажа съдържанието, а да ви провокирам да го намерите и прочетете. Ще чакам отзиви.
Няма коментари:
Публикуване на коментар