По случай края на септември

Днес, както си въртях една плейлиста, попаднах на този песен. Погледнах календара и всъщност видях, че няма по-добър ден в годината, в който да ви я припомня. Знам, че сигурно няма да е по вкуса на всички, но това не пречи от време на време да си припомняме песните от миналото и особено, ако са хубави.

Така че поздрав на всички от мен с Green Day и песента им Wake Me Up When September Ends

Подредихте ли си приоритетите днес?

Ако има едно нещо, което е е хубаво да усвои всеки един от нас, то това е подреждане на приоритетите си. Нали знаете, първо, второ, трето и т.н. Събуждаш се и решаваш, че днес ще направиш това или онова. Отиваш на работа и си подготвяш списък на задачите, които трябва да свършиш до края на работния ден. Не е толкова трудно да се постигне, колкото звучи на пръв поглед. Просто трябва да имате две ключови умения: систематизация и мобилизиране. Ако ги притежавате не само ще подредите приоритетите си правилно, но има по-голям шанс да постигнете по-бързо задачите, които сте си поставили в началото на деня.

Ако разпределяте задачките си правилно, точно и редовно, определено ще повишите производителността си и нивото си на работа. Ще вършите повече неща за по-малко време и може би ще ви остава повече време за вас самите. 

Така че утре, когато се събудите (или още в момента), помислете. Кое е най-важното днес? Останало ли е нещо нерешено от вчера? Имам ли неотложна задача, с която да се заема веднага?

Забравяте ли какво сте гледате, когато пуснат реклами?

Знам, че телевизиите се издържат от приходите, които получават за рекламните си блокове. Имат право да пускат реклама, след реклама, след реклама и т.н. Да повтарят едни и същи, да промотират собствените си продукции и програмата за следващите няколко дни. Не знам дали има някакво ограничение за дължината на рекламния блок, но понякога ми се струва, че той е по-дълъг от необходимото и наистина губя спомен какво съм гледал до преди няколко минути. Не че не съм го следял внимателно преди това, напротив. Просто докато чакам рекламният блок да свърши, губя представа какво съм гледал до преди малко. Не знам дали ви се е случвало, но аз съм го изпитвал на няколко пъти.

От тази гледна точка мисля, че ще е полезно да се направи някакво проучване колко време човек може да остане съсредоточен в телевизора и предаването, което се излъчва, в зависимост от дължината на рекламните блокове, които го прекъсват. Струва ми се, че подобно изследване ще е полезно за хората, които работят в бранша, защото ще даде информация за поведението на зрителите пред екрана.

След Прехода още прехождаме

25 години след Прехода пак сме си в преход. Прехождаме си оттук и оттам, лутаме се без посока и ето ни отново или в начална позиция, или в поредната задънена улица.

Преди два дни ме спряха на улицата репортери от някаква телевизия, за да ми вземат интервю. Въпросите бяха какво искам за България и дали ще гласувам на предстоящите избори. Отговорих простичко, че не искма много за страна ни - единствено да си работи некорумпирано съдебната ни система, защото имаме много хубави закони, които, ако ги спазвахме, щяхме да сме на друго ниво. Казах още, че искам хората, които живеят тук да се държат така сякаш са в чужбина, защото зная, че когато идат там гледат да работят здраво, за да ги задържат на работа, а тук само се скатават и мрънкат за по-високи заплати; когато са там подхождат с уважение към хората, към улиците, стават по-дисциплинирани. У нас си правят каквото си искат. Сякаш щом са си у дома това им дава правото да цапат, чупят и вредят на околните. Мисля, че за да има бъдеше страната ни хората трябва да се научат да се оплакват по-малко и да започнат да мислят как самите те да подпомогнат това излизане от задънената улица, в която се намираме. А дали ще гласувам? Да, ще ида и смятам, че всеки трябва да иде и гласуването трябва да стане задължително, тъй като един глас, дори за най-млаката и незначителна партия, ще пренареди изцяло местата в Парламента. Това е единственият шанс да се подмеят хората, които са там и да влязат по-млади с нови идеи и свежи мисли.

Дано, но надали. Не знам дали съм просто един остаряващ идеалист, който въпреки годините си продължава да изпраща послания в пространството, или съм просто загубен вече в собствените си мисли и надежди.

Младите и срещите

Когато бях по-млад си спомням, че когато се срещахме на сляпо използвахме един много хубав рефрен от филм - носехме на срещата карамфил увит във вестник. Такова имаше тогава, така правехме. Такива филми гледахме, такава беше модата. Същото е като все едно някой днес да ти каже: "Чакай ме пред Катедралата, ще съм с айфон и оранжеви кецове". 

Е, днес ще сте по-красиви, естествено, и навярно срещата няма да е като едно време да се разхождате скромно и момчето да се опитва да разсмее момичето. Днес ще седнете в някое кафене или ще отидете в морската градина където са водните коли и може би павилионите за стрелба и разни други игри. Ще слушате музика на телефона, момчето ще показва клипчета директно от You Tube, а момичето ще се опитва да го разсмее, закача и кокетничи.

Забележете, че тук дори пропускам момента с харесването! Когато бях с 20 години по-млад срещите действително бяха на сляпо и проблемът беше да не се срещнеш с караконджул или крокодил. Тръпката беше наистина голяма. Запознавахме се чрез писма, особено когато бяхме от различни градове или по телефона, а днес с фейсбук се предполага, че предварително сте се видели и харесали. Е, разбира се, ако някои от двамата е по-фотогиничен, отколкото красив и по-добър в писането, отколкото приятен събеседник на живо, нещата пак няма да потръгнат, но поне донякъде знаете какво да очаквате.

Как се променя света! На младите читатели на блога ми ще им е странно това, което пиша, но е защото просто не сте живели в моето време и не сте видели колко голяма е разликата между ПРЕДИ и СЕГА. Преди беше по-скоро като във филма "Брилянтин" с Джон Траволта, днес е като... ами не знам някой от тези бг филмите - "Революция Зет", например. Поне през моите очи. Е, както виждате романтиката е дала път на драми, злободневни проблеми и желание за повече интимност, вместо любов. Различни времена, различни нрави...