събота, 1 септември 2018 г.

Здравей, септември!

Септември месец дойде, а с него и градовете се събудиха за нов живот. Всички хора се върнаха от летните си ваканции и отново започнаха да щъкат по градските улици. Театрите и кината отново започнаха да откриват сезона на новите си продукции, а хората усилено се възползват от оставащото хубаво време, за да се разхождат и да посещават заведения и фестивали на открито, които се организират в градовете им.


 Обичам това време от годината още от ученик, защото началото на септември месец се завръщаха всичките ми съученици от селата си. Аз нямах село и си стоях в града. И това беше изключително скучно време, защото нямаше с кого да излизам да си играя.
Началото на септември обаче те се завръщаха и ставаха луди игри по улиците в квартала.
Сега харесвам да виждам оживлението в града, когато излизам да се разхождам. Приятно е да виждаш, че в един град има живот. Поне на мен ми е много приятно.
Обичам и да пътувам и когато съм минавал сред някои малки градчета, в които е трудно да видиш хора на улицата, усещането е тягостно и тъжно. А дори и да е в най-затънтения край на страната, ако в градчето или селото има живот, усещането е съвсем различно.
Ето за това приветствам този месец с отворени обятия. Защото връща духа и хората обратно. Защото града започва да звучи отново с онзи весел звук на улични музиканти. Ароматът му отново е такъв сладък - на гофрети и вино, а листата, които започват да напускат короните на дърветата напомнят, че скоро градовете ще придобият онази прекрасна украса на пъстроцветен килим от жълти, червени и оранжеви листа.
Здравей, Септември! Благодаря ти, че винаги ми напомняш защо обичам да живея в града и защо хората трябва да общуват с други хора!
До следващия път, когато ще жадувам за прохладата, която носят нощите ти и за усмивките, събрали летни емоции.

понеделник, 27 август 2018 г.

Навици на плащане в Европа 2018 - проучване на EOS.


Проучването на EOS „Навици на плащане в Европа“- 2018, което се проведе за 11-и пореден път съвместно с независимия институт за пазарни проучвания Kantar TNS и обхваща 3 400 компании в 17 европейски държави, изследва навиците на плащане на европейските потребители. Изводите, оповестени от ЕОС Матрикс, показват какви са последиците, които търпи бизнесът от несъбраните вземания.
Положителни резултати са налице. 
Спрямо предходната година, тенденцията по отношение на навиците на плащане, както при гражданите, така и при фирмите, е с положителен знак. 76% от издадените фактури се плащат в уговорения срок (при средно 78% за Източна Европа и 74% за България през 2017 г.). Българските компании отчитат най-добрите си показатели по редовност на плащанията за последните 5 години. Въпреки това, все още процентът на просрочените дългове е висок. По данни от изследването 3% от фактурите никога не се погасяват, а всяка пета се просрочва. 25% от фактурите, издадени към фирми-контрагенти, се плащат със закъснение или изобщо не се погасяват, при средно за Европа ниво от 22%. Тази тенденция безспорно рефлектира върху финансовото здраве на компаниите. Цели 57% от фирмите отчитат намаление на печалбата, а 47% страдат от недостиг на ликвидност. Същият процент са натоварени с допълнителни разходи за лихви, над една четвърт не могат да инвестират, защото нямат ресурс, а  26% са застрашени от тотален фалит. 

Компаниите намират решение на този проблем като си партнират със специализирани агенции за управление на дългове – 44% от българския бизнес ползва услугите на външен експерт, което е увеличение с 2 пункта спрямо 2017 г. Така България се нарежда на първо място в Източна Европа по върнати приходи чрез колекторски компании – 11,1% от оборота на фирмите е бил възстановен благодарение на външни доставчици на услуги за управление на вземания. По този показател в цяла Европа ни изпреварва единствено Германия.
За какво са необходими възстановените пари чрез колекторски агенции?
„Ефектът от работата с колекторски агенции се измерва с подобрената ликвидност на бизнеса“, коментира Райна Миткова, Изпълнителен директор на ЕОС Матрикс в България. „Тези средства се връщат обратно в икономиката, като компаниите ги използват за погасяване на собствени задължения (58%), създаване на нови работни места (48%) или за различни видове инвестиции – в разрастване на пазарния дял (44%), научна и развойна дейност (33%) или инвестиции на финансовия пазар (26%).“
Какви са нагласите на бизнеса за бъдещите плащания на своите клиенти?
Европейските компании, като цяло, имат по-положителен поглед към бъдещето, отколкото през предходната година и остават предпазливо-оптимистични относно забавянето на плащанията. Във всички изследвани страни намалява броят на компаниите, които очакват влошаване на навиците на плащане в бъдеще. Българските компании традиционно остават оптимисти, като 32% от тях очакват значително подобряване в следващите 2 години. В същото време 66% от анкетираните посочват, че компаниите за събиране на вземания насърчават добрите навици на плащане в обществото.
С нетърпение очакваме следващото издание на изследването и вярваме, че усърдната работа и професионализъм ще продължат да оказват положително влияние върху финансовата среда в страната.

понеделник, 27 март 2017 г.

Барбекю на газ в моята градина



Дълго врме планирах как ще излежда моята градина и в крайна сметка я реализирах. Остана само още един малък щрих, за да бъде напълно завършена, а това беше барбекю на газ. Известно време се чудех какво барбекю за градина да избера, но прецених, че не ми се занимава с въглища и сажди. Ето защо за пореден път се възползвах от богатия избор в магазин Зелена линия. Там намерих подходящи косачки за трева, тримери за трева, поливни помпи и цялостни поливни системи. Сега отново се върнах на страниците на онлайн магазина им, за да потърся най-доброто барбекю на газ за мен. 

Исках да имам барбекю за градина, но не исках да се занимавам с досадните въглища или брикети. Барбекю на газ е значително по-лесно и удобно за използване, а храната става много по-бързо. А вкусът – той зависи от майстора на скарата. 

Още в деня, в който взех моето барбекю на газ, го инсталирах на предвиденото му място и го подготвих за работа. Поканих няколко близки приятели, а съпругата ми подготви маринатата за месото. Новата придобивка трябваше да се изпробва на момента. 

Най-хубавото беше, че новото ми барбекю на газ ми даде повече време в компанията на приятелите и семейството ми. Храната се приготви по-бързо, а вкусът ѝ беше чудесен. И така новото ми барбекю на газ се превърна в приятен повод да се видя с приятелите си и да полеем вече завършената градина. Отне ми доста време да я изградя такава, каквато исках да изглежда, но се справих и то с помощта на Зелена линия, защото там намерих всичко, от което имах нужда. 

Барбекюто беше финалният завършек и от този момент нататък неделните следобеди се превърнаха в истински празненства. На мен ми доставя удоволствие да приготвям хубава и качествена храна за приятелите и семейството си, а те обичат да я ядат.

събота, 23 януари 2016 г.

Градове по брега на река Ганг

Според индуската митология, река Ганг в Индия е дъщерята на планинския бог Хималая. Реката е от голямо религиозно и културно значение за индийския народ. Индийците вярват, че къпането в Ганг ще пречисти душите им и ще излекува телата им. Заради религиозното си значение, бреговете на реката се използват като място за кремация. Според вярването онези, чийто прах е разпръснат в свещените й води, ще намерят спасение.

По бреговете на река Ганг са разположени много градове, но има няколко, които наистина си заслужават вашето посещение. Един от тях е Варанаси, който се смята за най-старият град в Индия и за религиозната столица на страната. Там се помещават повече от 2000 храмове, така може да чуете и да го наричат "града на храмовете". Бреговете на Ганг в този участък са най-предпочитаните за кремация. Около един милион поклонници посещават Варанаси всяка година. Бъда също е живял там пред определен период от живота си и се вярва, че именно тук е изнесъл първата си проповед. Старият град във Варанаси привлича много туристи, които също така могат да посетят няколко музея, обсерваторията и крепостта Рамнагар, както и да се разходят по тамошните пазари.

Аллахабад се намира в щата Утар Прадеш. Името му може звучи мюсюлманско, но в града от векове царуват индуски корени. Смята се за вторият най-стар индийски град. Тук се сливат 3 свещени за индийците реки – Ганг, Ямуна и Сарашвати. В града туристите могат да се насладят на обиколка на множество музеи и дворци. В Аллахабад се провежда най-голямото индуско поклонение Кумб Мела. То се случва веднъж на 12 години.

Калкута (или Колката) е главният град на Западна Бенгалия и един от най-гъсто населените в Индия. Известен е със рикшите си, теглени от хора. Този вид транспорт е забранен от властите, но тъй като е много удобен за придвижване в пренаселеният град, все още се използва. Калкута е известен като столицата на арт филмите в Индия, за разлика от Мумбай, който е популярен с комерсиалното си кино. Най-старият музей в страната също се намира тук и привлича много туристи.

петък, 8 януари 2016 г.

Осемчасовият работен ден вече не е актуален

Всички работещи ще се съгласим, че към края на работния ден продуктивността ни на практика клони към нула. Тогава изцеждаме от мозъка си последните капки мисъл, които са ни останали, и едвам-едвам дочакваме да удари края на деня. Оказва се, че 8-часовият работен ден вече не е актуален и по никакъв начин не поддържа продуктивността ни.

Знаете ли, че осемчасовият работен ден е наложен заради Индустриалната революция, когато се злоупотребявало с работниците. Този метод може да е работил преди 250 години, но към днешна дата не е така релевантен, защото не ни помага да вървим напред, а всъщност ни спира.

В тази връзка компания Draugiem Group провежда проучване, използвайки компютърно приложение, за да проследи работните навици на служители и в частност колко време прекарват за изпълнение на различни задачи и как това се отразява на нивото им на продуктивност. Извлеченият резултат бил изненадващ – продължителността на работния ден не била от значение, а това как хората го структурирали. Служителите, които си взимали повече кратки почивки, били по-продуктивни от онези, които работили непрекъснато по много часове.

Идеалното съотношение между работа и почивка при наблюдаваните служители било 52 мин. работа към 17 мин. почивка. Хората, придържащи се към този график, показали изключителни нива на концентрация в работата. За около 1 час те били фокусирани в това, което правят, без за миг да се разсеят с нещо друго, като например проверяването на фейсбука или имейла си. Когато почувствали умора след около час, те спирали да работят и се занимавали за малко с други неща. Така се рефрешвали за нов час усърдна работа.

Златното съотношение между работа и почивка може да го сложим приблизително така: на 1 час работа се падат 15 минути отдих. Така функционира човешкият мозък и такива са естествените му нужди.

Идеалният 8-часов работен ден може да бъде разбит на сегменти, в които един час работите и 15 минути почивате. Позволих си да направя една проста сметка – получава се така, че на ден ще работите по 6 часа и 45 мин., а ще почивате 1 час и 15 мин. Допълнително имате и обедна почивка от 1 час. Работодателите трудно биха приели тази теория, но все пак е хубаво да знаем какъв е пределът на възможностите на мозъка ни в конкретната ситуация.