Да поумуваме...

Понякога седя и си мисля какъв би бил света ни, ако ние, хората, бяхме поели в друга посока. Друг път се чудя защо човекът изглежда точно по този начин. Или пък колко малка е Земята на фона на цялата Вселена. А какъв ли е смисълът на човешкото ни съществуване и правилно ли сме го разбрали?

Днес май смисълът на живота все още е да оставиш поколение след себе си, за да продължиш човешкия род. Ако може и междувременно да натрупаш богатство – още по-добре. Този смисъл звучи смислено, но само това ли е? Раждат ти се деца и задачата ти на този свят е изпълнена. Свършил си си ролята и вече може да си ходиш.

А какво да кажем за извора на младостта и вечния живот? Това е нещо, към което аз лично не се стремя. За какво ми е? Има си време, в което си дошъл, и време, в което трябва да си отидеш. Между тях гледай да си щастлив. А какво те прави истински щастлив, само ти си знаеш.

Много хора нямат възможността да изживеят живота, който са искали да имат, и се фокусират върху онова, което нямат, вместо да се радват на това, което имат. Тук ще посоча за виновник материалния свят, който сме си устроили като общество. Можеше и да е по друг начин, но вече е твърде късно за ново начало, или пък не...

Скачам си от мисъл на мисъл и не давам конкретен отговор, защото и аз не знам какъв е. Има и всеобщи истини, но има и такива, които подлежат на тълкуване. Чудя се какъв въпрос за размисъл да ви поставя. Май ще е този със смисъла на живота, че звучи достатъчно възвишено.