Един от отговорите на този въпрос би могъл да бъде свързан с липсата на достатъчно самоконтрол. Някои хора имат чувството, че нямат контрол над живота си, поради което и не могат да достигнат целите си. Това води до собственото им разочарование.Техните действия са продиктувани от емоции, вътрешни импулси или спонтанност, затова им е трудно да разчитат на самодисциплина. Липсата им на самоконтрол пък води до невъзможност да си мерят думите, което е още една спънка към целта. Не винаги е добре да казваш каквото мислиш и това всички го знаем, но има хора, които просто не могат да се спрат и съответно така си нанасят вреди.
Да си наложат дисциплина за някои хора е тежко бреме. Те лесно се отказват от целите си или ги протакат във времето, защото не могат да си наложат да застанат твърдо зад тях. Поддават се на собственото си самосаботиращо поведение. Но как могат да вкарат живота си в релси? Понякога човек е най-големият си враг. Той сам се спъва и върви срещу себе си. Може би, ако успее да вникне в причините, които го карат да губи контрол, ще успее по-добре да управлява себе си.
Тук се намесва и наличието на воля за постигане на целите. Тя трябва да е достатъчно силна, за да кажеш "да" на това, което искаш да направиш, и "не" на нещата, които ти пречат на успеха. Дори и да имаш самоконтрол, липсата на воля пак може да те доведе до недостигане на желания резултат. Най-добрата възможна комбинация е от двете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар