петък, 30 октомври 2015 г.

Защо не постигаш целите си?

Един от отговорите на този въпрос би могъл да бъде свързан с липсата на достатъчно самоконтрол. Някои хора имат чувството, че нямат контрол над живота си, поради което и не могат да достигнат целите си. Това води до собственото им разочарование.Техните действия са продиктувани от емоции, вътрешни импулси или спонтанност, затова им е трудно да разчитат на самодисциплина. Липсата им на самоконтрол пък води до невъзможност да си мерят думите, което е още една спънка към целта. Не винаги е добре да казваш каквото мислиш и това всички го знаем, но има хора, които просто не могат да се спрат и съответно така си нанасят вреди.

Да си наложат дисциплина за някои хора е тежко бреме. Те лесно се отказват от целите си или ги протакат във времето, защото не могат да си наложат да застанат твърдо зад тях. Поддават се на собственото си самосаботиращо поведение. Но как могат да вкарат живота си в релси? Понякога човек е най-големият си враг. Той сам се спъва и върви срещу себе си. Може би, ако успее да вникне в причините, които го карат да губи контрол, ще успее по-добре да управлява себе си.

Тук се намесва и наличието на воля за постигане на целите. Тя трябва да е достатъчно силна, за да кажеш "да" на това, което искаш да направиш, и "не" на нещата, които ти пречат на успеха. Дори и да имаш самоконтрол, липсата на воля пак може да те доведе до недостигане на желания резултат. Най-добрата възможна комбинация е от двете.

четвъртък, 22 октомври 2015 г.

Зад гърба на шефа

Добрият шеф има голям принос за това служителите му да са доволни от работата си и да напредват в нея. Ето защо неговите действия и поведение са от изключителна важност за представянето им. Видите ли един екип да постига високи резултати, да е мотивиран и да показва лоялност, най-вероятно е ръководен от способен лидер, който дори може и да не осъзнава колко добре се справя всъщност. Когато в един екип има проблеми с представянето, най-вероятно причината е в този, който го ръководи.

Ако не сте наясно как стилът ви на ръководене се отразява на екипа ви, то тогава го управлявате на сляпо. Ако пък той обсъжда зад гърба ви методите ви на управление и то в негативен план, тогава имате сериозен проблем. Това значи, че служителите ви не се чувстват достатъчно комфортно да споделят притесненията си с вас, затова го правят помежду си. Добрият лидер трябва да е отворен за обратна връзка, независимо дали е позитивна или негативна. А в един екип трябва комуникацията да върви гладко не само между членовете му, но и с човека, който го ръководи.

Още нещо, което може да е от полза – ти си това, което правиш, не онова, което казваш, че ще направиш. Тази добре позната мисъл спокойно може да се приложи и към света на бизнеса, в частност – при тийм лидерството. Има лидери, които добре излагат гледната си точна на думи, но сами не се придържат към нея, когато стане въпрос за дела. Тогава се чудят защо посланието не е стигнало до екипа им по начина, по който е трябвало. Причината е в собственото им поведение, което е в разрез с отправеното послание. Ето защо не само казвайте, а и показвайте какви са основните ценности на фирмата.

Вие, като лидери, имайте предвид следното: служителите, които са мотивирани, ангажирани, знаят какво се очаква от тях и имат подкрепата на по-висшестоящите, винаги ще надминават по резултати останалите. Така и бизнесът ви ще се движи стремглаво напред.

петък, 2 октомври 2015 г.

Да поумуваме...

Понякога седя и си мисля какъв би бил света ни, ако ние, хората, бяхме поели в друга посока. Друг път се чудя защо човекът изглежда точно по този начин. Или пък колко малка е Земята на фона на цялата Вселена. А какъв ли е смисълът на човешкото ни съществуване и правилно ли сме го разбрали?

Днес май смисълът на живота все още е да оставиш поколение след себе си, за да продължиш човешкия род. Ако може и междувременно да натрупаш богатство – още по-добре. Този смисъл звучи смислено, но само това ли е? Раждат ти се деца и задачата ти на този свят е изпълнена. Свършил си си ролята и вече може да си ходиш.

А какво да кажем за извора на младостта и вечния живот? Това е нещо, към което аз лично не се стремя. За какво ми е? Има си време, в което си дошъл, и време, в което трябва да си отидеш. Между тях гледай да си щастлив. А какво те прави истински щастлив, само ти си знаеш.

Много хора нямат възможността да изживеят живота, който са искали да имат, и се фокусират върху онова, което нямат, вместо да се радват на това, което имат. Тук ще посоча за виновник материалния свят, който сме си устроили като общество. Можеше и да е по друг начин, но вече е твърде късно за ново начало, или пък не...

Скачам си от мисъл на мисъл и не давам конкретен отговор, защото и аз не знам какъв е. Има и всеобщи истини, но има и такива, които подлежат на тълкуване. Чудя се какъв въпрос за размисъл да ви поставя. Май ще е този със смисъла на живота, че звучи достатъчно възвишено.

вторник, 22 септември 2015 г.

Да послушаме релаксираща музика

Понякога човек се намира в състояние, в което просто му се иска да седне и да релаксира. С наближаването на възрастта тези моменти като че ли стават все повече. Някои се усамотяват сред природата и съзерцават красивия пейзаж, за да върнат хармонията в себе си, други си пускат релаксираща музика и така се изолират от околния свят. Аз съм и от двата типа хора, но когато навън е студено, а имам нужда от малко време за себе си и мислите си, намирам подходяща музика вкъщи и я слушал ли слушам... Понякога дори съм заспивал.

Релаксиращата музика е чудесно разпускащо средство, когато имаш нужда да се отърсиш от стреса. При мен е стар и изпитан метод за релакс, който ми върши страхотна работа, затова ви съветвам да опитате. В youtube е пълно с музикални видеа на тази тема, някои са дълги с часове. Споделям ви едно от тях, което всъщност е саундтрак към филм, който всички сме гледали :) Слушал съм и други мелодии от композитора Алън Силвестри – обърнете му специално внимание.

неделя, 13 септември 2015 г.

За откриването на вътрешния мир и светлината в хляба на Елиаз

Всички знаем, че промяната започва отвътре, в самите нас. Ако вътрешно не сме в мир със себе си, не можем да очакваме и така мечтания световен мир. Дали пък всъщност не вървим срещу самите себе си? Твърде много внимание обръщаме на слабостите си, ядосваме се като сгрешим и така задълбаваме в негативното. Искаме промяна, искаме нещо ново, но не сме готови да платим цената, която се изисква от нас в тази ситуация. Вътрешните конфликти ни пречат да достигнем до онова състояние на духа, което не може точно да се обясни, но може да се облече в думи като душевен мир и спокойствие.

Наскоро открих, че и храната може да допринесе затова да откриеш светлината в себе си и да се отърсиш от нежелани вибрации. Повече хора са склонни да отричат неща, с които не са запознати добре. Аз обаче предпочитам да си изградя лично мнение, придобивайки повече информация по въпроса. Попаднах на сайта на хлебозавод Елиаз - Горубляне съвсем случайно и първото нещо, което ми направи впечатление на него, бяха думите, че храната е вибрация и светлина. На пръв поглед се озадачих, реших да разнищя каква е тази работа в Елиаз и сам да се образовам. Оказва се, че натуралната храна наистина носи положителни вибрации за организма. Не само, че е по-здравословна, но и се приема по-добре от него. Все пак човекът е част от природата и това, което тя му дава, хармонизира със същността му. Навремето чрез това, което са яли, хората са стигали до светлината на себепознанието. Може би това са имали предвид и от хлебозавод Елиаз.

Иначе за постигането на вътрешен мир първо трябва да съумеем да се отърсим от грижите, притесненията и стреса. Само тогава ще съумеем да видим хилядите малки чудеса на света. В това състояние на духа се усещаш лек и необременен, чувстваш, че всичко ще бъде наред, свободен си умствено и емоционално. Обаче за целта трябва да си готов да приемаш новото, без да съдиш, и да оставиш то да те обгърне. Това значи да загърбиш старото, а дали си готов? Ако ползвам пак примера с хлебозавод Елиаз - Горубляне, то това би било да се отвориш за приемане на нов вид виждане за храната, която ядеш – за хляба, който не само ще те засища, но и ще ти дава вътрешна светлина. В този ред на мисли свършената работа в Елиаз по повод добавянето на допълнителна душевна стойност към хляба е отличителна.

Ако трябва да обобщим, то вътрешният мир е поглед отвъд – над нещата, които ни обременяват. За да се достигне до това състояние на духа, трябва да сме в готовност за промяна, за ново мислене и възприятие на света. Трябва да се отворим, да приемаме вместо да отричаме – тогава ще бъдем свободни, вперили поглед към светлината.